Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1909 от 15.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1660/2026
Вид
Определение № 1909
Подписан
15.07.2026
В сила
15.07.2026
Състав
Величка Белева, Фаня Рабчева Калчишкова, Матей Тодоров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1909 гр. Пловдив, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501660 по описа за 2026 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Сити кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, чрез **************, чрез адв. Х. М. против Определение № 1853/ 07.05.2026г. по гр.д.№ 629/2025г по описа на РС-Асеновград, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на решение № 129/ 20.02.2026г. по гр.д.№ 629/ 2025г. в частта му на разноските.

Постъпил е писмен отговор от ****************, като п/к на Р. М. П. , в който оспорва частната жалба като неоснователна.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С обжалвания акт РС е обосновал отказа си за изменение на постановеното решение в частта на разноските с мотива по възражението на проц. представител на ответника във връзка липсата на такава индивидуализация на процесния ДПЗС по чл.38 ЗА, което да сочи на относимост към производството пред ПРС, е отчетено като неоснователно. Посочен е фактът, че процесният договор за правна защита и съдействие към исковата молба, се явява приложен преди образуване на делото, поради което е налице практическа невъзможност за посочване на образувано след това конкретно дело, по което е предоставена правната защита. По второто наведено възражение от ответника, свързано с оспорване предпоставките за предоставяне на безплатна правна защита е мотивирано също като неоснователно, при изследване вида, броя и характера на предявените искове, по което е постановено решението по делото, а именно тези с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, които са уважени. Поради това и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца са присъдени разноските за производството: в размер на 67.96 евро 1 държавна такса, 127.82 евро хонорар за експертиза и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. по представения по делото договор за правна защита, в който е посочено, че на ищеца е предоставена безплатна правна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. И ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 245.42 евро. Така определеното по размер адв.възнаграждение е обосновано с оглед предвидените предпоставки по на чл. 36, ал. 1 от ЗАдв. - адвокатът да има право на възнаграждение за своя труд, както и по ал. 2 - размерът на възнаграждението да се определя в договор между адвоката и клиента. Отчетена е хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., при която се приема, че адвокатът има право на преценка дали клиентът му е материално затруднено лице и дали да му предостави безплатна правна помощ, и в случай че му предостави такава, той действа на свой риск, тъй като само при положителен резултат на неговия клиент може да претендира осъждане на насрещната страна да му заплати адвокатско възнаграждение. Отчетена е конкретиката на процесния случай - за присъждане на адвокатско възнаграждение на проц.представител на ищеца поради уважаване на предявените искове и поради предоставена безплатна правна помощ на материално затруднено лице, последното което не е от значение за възникване на правото на адвоката на възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Обоснован е и правният извод за неоснователност на възражението на ответника, че поради завеждане на многобройни производства между страните, на ищеца не се дължат разноски за всяко производство, като противоречащо на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Пред настоящата инстанция с частната жалба се поддържат идентичните възражения, обсъдени от РС с обосновани фактически и правни съображения в обжалвания акт. От една страна действително към момента на подаване на исковата молба ведно с приложенията към нея заедно с подаването на ИМ, вкл. ДПСЗ и пълномощно за проц.представителство по делото, не би могло да се отрази номерацията на делото, което подлежи образуване след подаването им в съда. На второ място възражения и оспорвания за непълноти или неясноти по представените приложения към исковата молба, вкл. договорите за правна защита и съдействие от ответната страна се следва да бъдат извършени от ответника с Отговора по ИМ или провежданото първо по делото съдебно заседание, което възражение в настоящия случай е в насока представителната власт на процесуалния представител на ищеца.

Възражението на частния жалбоподател за наличие и на други идентични или аналогични заведени дела, не е основание за неизвършване на преценка относно обема и вида на извършените процесуални действия на проц.представител по чл.38 ЗА в настоящото производство по образуваното исково производство, тъй като последните са в зависимост от поведението на страните по всяко дело във връзка с възникналото между тях правоотношение и необходимостта от реализиране на търсената защита от потребителя по съдебен ред, обусловена от индивидуалните характеристики на облигационното правоотношение по всеки отделен потребителски договор.

Не на последно място следва да се отчете, че преценката относно определяна размера на адв.възнаграждение по чл.38 ЗА е обусловена и с оглед броя и вида на предявените искове в 2 съответствие с изричната разпоредба на чл.2, ал.5 от НВАР.

По така изложените съображения частната жалба се намира за неоснователна, а обжалваният съдебен акт ще се потвърди като правилен и обоснован.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.първо вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 1853/ 07.05.2026г. по гр.д.№ 629/2025г по описа на РС-Асеновград, с което е отхвърлена молбата на „Сити кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, представлявано от **************, чрез адв. Х. М. по чл.248 ГПК за изменение на решение № 129/ 20.02.2026г. по гр.д.№ 629/ 2025г. в частта му на разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3