Решение № 89 от 17.08.2022, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Раднево, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Гражданско дело № 20225520100117 по описа за 2022 година

Предявени са искове за издръжка за минало време с правно основание чл. 149 СК и за издръжка занапред с правно основание чл. 143 СК.

Производството е образувано по искова молба на М. ИЛ. Д., действащ чрез своята майка и законен представител ПЛ. Н. П., чрез адв. Т.Д., срещу ИЛ. ИВ.

Д., с която се предявяват искове за издръжка с правно основание чл. 143 СК и във вр. чл. 149 СК. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, който живял с майка му в периода от 2015 г. до 2020 г., в който период е родено детето, като са живели в апартамент на майката на детето, но през месец октомври 2020 г. ответникът напуснал жилището и от този момент майката се грижили и възпитавала детето. Твърди, че в момента детето посещава детска градина в гр. Раднево. Твърди, че бащата се дезинтересирал от детето, като за период от повече от една година е виждал детето веднъж за по час-два на 3 месеца и никога не е давал парични средства за издръжка на детето. Твърди, че детето е в недобро здравословно състояние, като през 2018 г. му е поставена диагноза „епилепсия-гранд мал припадъци /с малки припадъци/“ и незабавно е започнало лечение, което продължава и до днес, като от около година болестта е в ремисия и прогнозата е благоприятна. Твърди, че детето по същото време е диагностицирано и със заболяване „астма“ с преобладаващ алергичен компонент и от тогава лекува и това заболяване. Твърди, че постоянно детето е водени на прегледи в гр. Стара Загора и в гр. София, което е свързано със значителни разходи. Твърди, че въпреки настояванията на майката, бащата не давал никакви парични средства. Твърди, че майката работи на трудов договор в Рудник „Трояново-север“ и получава около средното за предприятието и района трудово възнаграждение, но и това не било достатъчно с оглед много разходи, които имат с детето. Твърди, че ответникът работи като шофьор в „К.“ - гр. Нова Загора и взема около 1500 1 лв. трудово възнаграждение. Твърди, че издръжка около 250 лв. месечно би помогнала на майката да се справя с финансовите нужди на детето. Поради това искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на децата ежемесечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 24.02.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, и издръжка за минало време за периода от 22.02.2021 г. до 22.02.2022 г. в размер на 3000 лв. /12 месеца по 250 лв./.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И.И. Д., действащ чрез особения представител адв. К., в който взема становище за основателност на исковете по основание, но претендира по-малък размер на издръжката. Не оспорва обстоятелствата досежно това, че е баща на детето и че същото има право на издръжка от него. Твърди, че посочената в исковата молба фирма, в която се твърди да работи ответникът, не съществува в търговския регистър, поради което това обстоятелство да получава ответника 1500 лв. трудово възнаграждение не почива на доказателства по делото.

Идентични съображения излага и за иска за издръжка за минало време.

Поради това счита, че исковете са основателни за сумата от 180 лв. месечна издръжка, а за горницата до поисканите 250 лв. е неоснователен.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 143 СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи съгласно чл. 142, ал. 1 СК, но издръжката на едно дете не може да бъде пониска от 1/4 от минималната работна заплата или към настоящия момент 177,50 лв. (чл. 142, ал. 2 СК).

Съгласно чл. 59, ал. 5 СК размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжката родител, като при определянето нейния размер съдът е задължен да спазва указанията, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 5/1970 г. Възможностите на всеки от родителите се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя, който отглежда детето. От значение при определяне на размера на издръжката са доходите на родителите му, условията, при които детето живее, заболявания от които страда, изискващи отделяне на допълнителни средства за лечението им.

2

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелства, че ответникът е баща на ищеца /това се и установява от писмените доказателства по делото, в частност и удостоверението за раждане № 0016000814 от 10.05.2016 г. на л.4/ и че последният има право на издръжка от ответника.

Нуждите на детето, обичайни за деца на неговата възраст, се установява от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.

Детето М. ИЛ. Д. е на 6 години и 3 месеца към момента, което налага отделянето на средства за задоволяване на ежедневните му нужди от храна, облекло, здравни грижи и други, свързани с неговото съществуване. С факта на самото израстване се увеличават неговите потребности и се разширява кръгозора на неговите интереси. Установява се от представената медицинска документация /л.6 - л.11/, че на детето М. ИЛ. Д. през 2018 г. му е поставена диагноза „епилепсия-гранд мал припадъци /с малки припадъци/“ и незабавно е започнало лечение, което продължава и до днес, като от около година болестта е в ремисия и прогнозата е благоприятна. От същата медицинска документация се установява, че детето по същото време е диагностицирано и със заболяване „астма“ с преобладаващ алергичен компонент и от тогава лекува и това заболяване, което налага направата на допълни разходи за лечение. В подобен смисъл са и показанията на свидетелите.

Не са налични по делото данни за други изключителни нужди от издръжка на детето, извън констатираните по-горе такива.

Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че за задоволяване на нуждите на детето М. ИЛ. Д. е необходима сума в размер около 400 лв. месечно.

По делото е прието удостоверение изх. № ФС-01-96 от 31.01.2022 г.

/л.5/, от което е видно, че майката П.П. е получила за периода 07.2021г.12.2021 г. брутно месечно трудово възнаграждение в общ размер от 17 237,95 лева.

Въпреки твърденията, изложени в исковата молба, че ответникът И.Д. работи като шофьор в „К.” гр. Нова Загора и получава трудово възнаграждение над 1500 лева, от служебно направената справка за трудови договори от 27.04.2022г. единствено се доказа, че ответникът има сключен 3 трудов договор на 22.10.2021г., на длъжност „шофьор самосвал” с „К.Т.” ЕООД гр. Стара Загора, като по делото не се събраха доказателства какъв е дохода на ответника и какъв е размера на разходите му. Не се представиха и доказателства за алиментни задължения на същия към други лица, за влошено здравословно състояние и намалена трудоспособност, налагащи допълнителни разходи от него. Не се ангажираха от ответната страна и доказателства за задължения към кредитни институции или разходи от негова страна за издръжка на други непълнолетни лица.

От приложения социален доклад не се установява нещо различно от установеното с писмените и гласните доказателства, приети по делото.

Установява се, че родителите на детето са живели на семейни начала около 4 години в жилището на родителите на г-жа П., през който период се е родил и техния син М.. Малко след раждането на детето започват неразбирателства между родителите, предвид бездействие, липса на помощ, подкрепа в грижите за детето и семейството от страна на бащата. В края на 2020г. бащата напуска семейното им жилище, като детето М. остава да живее при своята майка, която го отглежда и до момента. От доклада е видно, че от момента когато е напуснал дома бащата не се е интересувал от развитието на сина си, не е давал никакви финансови средства за издръжката на момчето и контактите, които осъществяват двамата са по един-два часа веднъж на няколко месеца, като детето никога не е оставало да пренощува в дома на баща си, не му се обажда по празниците и не му помага финансово. Установява се, че детето посещава ДГ-3 „Знаме на мира” в гр. Раднево, като през учебната 2022-2023 година ще бъде в четвърта подготвителна група. Установява се, че основни грижи за отглеждане на детето М. ИЛ. Д. полага единствено майката ПЛ. Н.

П., която отглежда и останалите си две деца и получава не само морална, но и финансова подкрепа от родителите си. Детето М. живее с майка си и поголемите си брат и сестра в апартамент собственост на бабата и дядото на детето по майчина линия, като са задоволени потребностите му свързани със сигурен и безопасен дом, разнообразна, здравословна храна, подходящи за сезона и възрастта дрехи и обувки. Получава достъп до здравеопазване и образование. Детето е в добро емоционално състояние, въпреки тоталното отсъствие на баща в отглеждането и възпитанието. Получава от майка си добро възпитание и грижи, благоприятстващи пълноценното му развитие, както и майката е успяла в достатъчна степен да формира компенсаторно 4 поведение, с оглед липсата на баща, за да осигури отглеждането на емоционално стабилно дете. Това обстоятелство само по себе си предполага полагане на повече грижи от необходимите за отглеждането на едно дете, което има двама родители. Заболяванията на детето „астма” и „епилепсиягранд мал припадъци /с малки припадъци/“ изискват постоянно лечение с медикаменти и посещения при специалисти, което е свързано с осигуряване на допълнителни финансови средства, които към момента единствено майката отделя.

По делото са събрани гласни доказателства.

От показанията на св. М.К.П. дадени в съдебно заседание, проведено на 09.08.2022г. е видно, че основни грижи за детето полага майка му, а тя им помагала. Твърди, че преди Коледа 2020г. И. си е събрал багажа и си е тръгнал като е казал, че не може да търпи другите деца и си е тръгнал.

Твърди, че когато И. е имал желание да вземе М. е отивал до дома им, вземал го и го е връщал след 2-3 часа. По данни на дъщеря си знае, че И. не е давал никакви пари за детето, независимо, че бил запознат със здравословното състояние на детето си, че М. е постоянно на лекарства - инхалатори, антибиотици и сиропи, подсилващи имунитета, че посещават пероидично лекари като това са другите допълнителни грижи освен обичайните, за които постоянно помага на дъщеря си финансово. Заявява, че ходят в Стара Загора при д-р Ч., при която е заведен като астматик, а преди 6 месеца последно са ходили в София на преглед, заради второто заболяване на детето „епилепсия”, което в момента е в ремисия, но за ко ето на всеки 6 месеца посещават специалисти в София. Твърди, че от както родителите на М. са се разделили, бащата И. не е ходил с тях на периодичните прегледи при специалисти.

Свидетелката П.Д.Д. потвърди в същото съдебно заседание, проведено на 09.08.2022г., дадените от свидетелката М. П. показания, че за детето се грижи изцяло майката, както и че бащата откакто е напуснал семейството си през 2020г. до настоящият момент не участва в издръжката на детето, в отглеждането и възпитанието му. Същата в показанията си заявява: „ От разговорите с П. зная, че И. не е давал пари за детето. Това го зная, защото тя така ми е казвала, че не е давал никакви пари, откакто са се разделили или по друг начин да ги е подпомагал. За предния рожден ден миналата година му беше купил една играчка. За този рожден ден даже не се сещам имаше ли 5 нещо. Той идва да взема детето за 2-3 часа, но не много често. Даже и рядко идва. Случва се месец - месец и половина да не е идвал да го вземе. М. има астма, която е придружена с алергични….. той постоянно се разболява, постоянно по болници, дали тука, в гр. Стара Загора, или в София. Зная, че бащата не е давал пари за лекарства. Ставало е въпрос с П., че тя дава много пари за лекарства. Точно колко не мога да посоча като сума, но зная, че са много. Като се разболее М. може да й излезе и 1000 лева на месец лечението му. Той просто боледува много. Прегледи, лекарства и т.н. Често се налага да лежи и в болница”, които показания се припокриват с данните изнесени в социалния доклад, изготвен по делото.