Решение № 7196 от 23.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7196 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110155125 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Д З“ АД срещу ЗК „Л И“ АД, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 269,64 лв., в т.ч., 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 31.10.2022 г. в гр. В по вина на застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „Хонда“, модел „CRV“, с рег. № *****, при което са нанесени материални щети на застрахования при ищеца специален автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 18.07.2024 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43812/2024 г. по описа на СРС, 113 състав.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило застрахователно събитие – ПТП в гр. В, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него специален автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № *****. Поддържа, че вредите са на стойност 254,64 лв., в който размер е изплатил застрахователно обезщетение по претенцията, като сторил и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Вина за настъпване на ПТП имал водачът на застрахования при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил марка „Хонда“, модел „CRV“, с рег. № *****, който при маневра на заден ход не преценил дистанцията и ударил отстрани вдясно паркирания специален автомобил. След покана ответникът отказал да плати регресната 1 претенция на ищеца. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Възразява, че претенцията на ищеца не му е била предявена преди завеждане на иска, поради което е процесуално недопустима. Оспорва всички изложени в исковата молба фактически твърдения, като в тази връзка излага, че ПТП не е настъпило, водачът на застрахования при него лек автомобил нямал вина, не е налице причинна връзка между инцидента и щетите и последните били в завишен размер. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявен e по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ. Видно от приложеното ч. гр. д. 43812/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК срещу ЗК „Л И“ АД. Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.

По основателността:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност.

За възникване на регресното вземане по иска по чл. 411 КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване следните факти: наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ относно процесния лек автомобил, настъпването в срока на застрахователното покритие на договора на соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и техния действителен размер.

В тежест на ответника при доказването на горните обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Спорът между страните е концентриран върху конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, респ. по вина на кого от водачите е настъпило същото. Тези спорни обстоятелства по реализиране на ПТП съдът намира, че се установяват от съвкупния анализ на приобщения по делото като писмено доказателство двустранен констативен протокол за 2

ПТП от 31.10.2022 г., събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите, участвали в произшествието, както и приетото и неоспорено от страните заключение на съдебноавтотехническа експертиза.

Представеният двустранен констативен протокол за ПТП е съставен по надлежния ред от водачите на участвалите в процесното ПТП превозни средства, оправомощени съгласно чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП да установят настъпването на ПТП, когато вредите от него са само имуществени, какъвто е и конкретният случай, с оглед на което протоколът съставлява годно доказателство за установяване на обстоятелствата по настъпване на пътнотранспортното произшествие. Протоколът е подписан от името на двамата водачи, чието авторство не е оспорено от страна на ответника.

От съдържанието на протокола и обозначената в него скица на пътната обстановка и произшествието се установява, че процесното ПТП е настъпило на 31.10.2022 г. в гр. В, УМБАЛ „Св. Марина“, с участието на водача на лек автомобил марка „Хонда“, модел „CRV“, с рег. № *****, и водача на автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № *****, като около 22:30 ч. водачът на лек автомобил марка „Хонда“, модел „CRV“, при излизане от паркинг предприел маневра на заден ход, при което реализирал удар с паркирания зад него автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“. В протокола като видими щети по процесния лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, са отразени натисната плъзгаща врата, а по лек автомобил марка „Хонда“, модел „CRV“ – щети по боята на бронята. В графа „Забележки“ в протокола е посочено, че водачът на автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, застрахован при ищеца, е невинен.

По своята правна природа двустранният констативен протокол за ПТП има характера на частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила. Същият обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП и доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства. Затова дори участвалите в ПТП водачи да са постигнали съгласие относно вината на единия от тях за причиняването му, това не освобождава ищеца при оспорване от страна на ответника на механизма на ПТП - както е и в конкретния случай, от процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички релевантни факти, при които е настъпило ПТП.

От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. Д. К. – водач на процесния автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, и Е. И. Н., водач на лек автомобил марка „Хонда“, модел „CRV“, се установява следното:

В показанията си свидетелят К. посочва, че бил извън автомобила, когато видял как водачът на лек автомобил марка „Хонда“ движейки се назад, удря паркираната от свидетеля линейка с рег. № ***** на служебния паркинг на УМБАЛ „Св. Марина“. Случило се в 3 тъмната част на денонощието, но линейката била видима с включени габарити. Вследствие реализирания удар дясната странична плъзгаща се врата на линейката била огъната.

Свидетелят Н. бил с личния си автомобил марка „Хонда“, когато при маневра на заден ход не видял паркираната зад него линейка и я ударил. Случило се в тъмната част на денонощието в двора на УМБАЛ „Св. Марина“, където се паркират служебните автомобили и линейките. Движил се с не повече от 5-10 км/ч.

От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и обективно изготвено от специалист в съответната област, по делото се установява следният механизъм на процесното ПТП: на 31.10.2022 г. около 22:30 ч. в гр. В, на паркинга на УМБАЛ „Св. Марина“ водачът на лек автомобил марка „Хонда“, модел „CRV“ предприел маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализирал удар с паркирания специален автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“. При така изяснения механизъм вещото лице заключва, че щетите по процесния автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, се намират в пряка причинноследствена връзка с настъпилото на 30.10.2022 г. ПТП. Според заключението причината за нстъпване на произшествието от техническа гледна точка е поведението на водача на лек автомобил марка „Хонда“, модел „CRV“, който без да се убеди, че зоната зад превозното средство е свободна, предприел маневра за движение на заден ход.

При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа събраните по делото и преценени в тяхната съвкупност доказателства съдът приема, че събитието е настъпило поради поведението на водача на лек автомобил марка „Хонда“, модел „CRV“, който е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП - преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, изключващи вината на този водач, поради което важи презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Приетата съдебно-автотехническа експертиза дава обосновано заключение, съгласно което всички материални щети по автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, описани в двустранния протокол за ПТП и отразени в съставеното от експерти на ищеца и приобщеният като писмено доказателство по делото по протокол а извършен оглед на МПС по щета № 211346637, са настъпили в причинна връзка с реализираното ПТП при съобразяване на установения механизъм за това.

Въз основа на гореизложеното съдът приема за доказано, че в срока на застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застраховател по която е ответникът, е реализирано процесното ПТП, в причинна връзка с което са нанесени материални щети по застрахования при ищеца за този риск по имуществена застраховка „Каско на МПС“ автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № *****.

Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното 4 обезщетението трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а съгласно ал. 2 на същата норма - за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в т.ч., всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е., по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към Наредба № № 24 от 8.03.2006 г. на КФН /в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, и други, които са приложими и по отношение на действащия К3/.

Разпечатката съдържа 34 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c31577cc-ee72-478f-871b-c35c99688181