Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 207 от 08.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 312/2024
Вид
Решение № 207
Подписан
08.07.2024
В сила
08.07.2024
Състав
Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.27, ал.1, пр.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.30 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.44 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1, пр.2 · Закон за наследството
  • чл.25- 27 · Закон за наследството
  • чл.2527 · Закон за наследството
  • чл.25- 27 · Закон за наследството
  • чл.26, ал.2 · Закон за наследството
  • чл.25- 27 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Стара Загора, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20245500500312 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258- 273 и чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.11, ал.1, пр.2 и чл.25- 27 от ЗН.

Делото е образувано въз основа на настъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 5848/23.04.2024г. от ответника Община - гр.Н., ***, против изцяло негативното за нея първоинстанционно Решение № 153/22.03.2024г. по приключеното гр.д.№ 772/2023г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което е било признато за установено по отношение на нея, че ищцата - пълнолетната българска гражданка С. Г. Т. от гр.Н., *** е собственик на основание саморъчно завещание от 12.07.2022г., направено от пълнолетната В.И.Н., бивш жител на гр.Н., *** /гражданин на Руската Федерация/, обявено на 23.03.2023г. с Протокол за обявяване на саморъчно завещание, пазено извън кантората на нотариуса, рег.№ 1260, д.№ 7/2023г. по описа на помощникнотариус С.К. по заместване при нотариус П.К., рег.№ 100 на Нотариалната камара- София, с район на действие района на РС-гр.Казанлък, обл.Старозагорска на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес в гр.Н., ***, ***, представляващ жилище/апартамент/, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-37/10.07.2007г. на ИД на АК, при съответните съседи и граници, и е била осъдена да заплати на ищцата по делото разноските й пред първата съдебна инстанция. Счита постановеното решение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като излага подробни фактически и правни аргументи в своя защита- че 1 саморъчното завещание не били написано от самата завещателка, че в същото не било праливно записани името й, че подписът под завещанието не бил неин, че недвижимият имот /обект на завещанието/ не бил точно и ясно индивидуализиран, и че за същия вече имало издаден Акт за частна общинска собственост, който легитимирал Общината като негов собственик, и този Акт не бил отменен до момента. Моли въззивния съд да отмени атакуваното първоинстанционно Решение, и да постанови ново въззивно такова, с което да отхвърли изцяло исковата претенция против него, ведно със законните последици. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Претендира за разноските си пред двете съдебни инстанции.

В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 7555/27.05.2024г. от ищцата- пълнолетната българска гражданка С. Г. Т. от гр.Н., ***, в който тя оспорва всички направени във в.жалба оплаквания на ответника, счита че те са неоснователни и недоказани, че е налице валидно саморъчно завещание, написано и подписано от самата й завещателка, че обектът на завещанието/недвижими имат/- апартамент бил достатъчно пълно индивидуализиран, че издаденият Акт за частна общинска собственост не правел въззивника /ответник/ безспорен собственик на апартамента, и че атакуваното първоинстанционно Решение не страдало от твърдените от жалбоподателя /ответник/ пороци.

Поради което моли в.жалба да бъде оставена изцяло без уважение, като неоснователна и недоказана, като се потвърди напълно атакуваното първоинстанционно Решение, ведно със законните последици от това. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. Претендира разноските си пред тази въззивна съдебна инстанция.

Въззивният ОС- Ст.Загора счита, че в.жалба е процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, че страните не са имали свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция и че не се е налагало служебното събиране на нови доказателства пред въззивния съд. Поради което настоящия въззивен съд следва да се произнесе по направените във в.жалба оплаквания, с които е бил своевременно и надлежно сезиран, като се произнесе по съществото на правния спор по делото. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна, че въззивната жалба е процесуално допустима, депозирана е в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл.260 и следващите от ГПК, като с нея се атакува обжалваемо Решение на първоинстанционнен съд по съображение за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Безспорно в съдебната теория и практика, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск по чл.124 от ГПК, като преценката дали е налице правен интерес у ищеца се извършва служебно от съда, тя е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед характера на спора и засегнатите от него права. С 2 оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав констатира,че обжалваното Решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за неговата правилност, въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Въззивният съд, като обсъди изложените от ответника оплаквания във в.жалба, като взе предвид направените доводи в отговора на в.жалба, като прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност и по отделно, съобрази изискванията на закона, и обсъди мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Производството по първоинстанционното дело е било образувано по иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.11, ал.1, пр.2 и чл.2527 от ЗН пред РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, който в атакуваното му първоинстанционно Решение е признал за установено в полза на ищцата С. Т. от гр.Н., *** срещу ответника Община- гр.Н., ***, че тя е собственик на основание саморъчно завещание от 12.07.2022г. от пълнолетната В.И.Н., бивш жител на гр.Н., гражданин на Руската Федерация, обявено на 23.03.2023г. с протокол за обявяване на саморъчно завещание пазено извън кантората на нотариуса, рег.№ 1260, д.№ 7/2023г. по описа на помощник - нотариус С.К. по заместване при нотариус П.К., рег. № 100 на Нотариалната камара - София, с район на действие района на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска на недвижим имот /апартамент/ с идентификатор ***, находящ се в гр.Н., ***, ***, с площ 63, 19 кв.м., при съответните съседи и граници, и е осъдил ответната Община да заплати на ищцата сумата от 990 лв. за неправените от ищцата по делото разноски.

Разгледана по същество, в.жалба се явява изцяло неоснователна, тъй като с предявения положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.11, ал.1, пр.2 и чл.25- 27 от ЗН се е искало съдебно установяване на съществуването в полза на ищцата право на собственост върху процесния недвижим имот, и за да бъде уважена така заявената искова претенция за установяване на право на собственост е необходимо в процеса да се проведе успешно пълно и главно доказване, че ищцата е титуляри на правото на собственост върху целия недвижим имот, на соченото от нея придобивно основание.

Видно от назначените, изготвени, изслушани и приети без никакви възражения от никоя от страните първоначална и допълнителна съдебнографологични експертизи пред РС, процесното саморъчно завещание от 12.07.2022г. е написано и подписано от самата завещателка, което се установява и от сравнението му с другото извънпроцесно оставено от нея поранно саморъчно завещание от 08.12.2022г. относно разпореждането с паричните й средства в банка, както и от събрания писмен сравнителен материал от Дирекция „Миграция“ и „Български документи за самоличност“, както и от личните и ръкописни сравнителни материали по делото.

Наличието на различни изписване на бащиното име на завещателката 3

„И.“ и „И.“ не представлява доказателство за друга самоличност на лицето завещател, тъй като видно от събраните пред РС официални писмени доказателства, в първичните нейни документи за самоличност, издадени от компетентните държавни органи на Руската Федерация /чиито гражданка е тя до смъртта си/, в тях тя фигурира с нормалния и обичаен руски вариант на бащиното си име „И.“, а във всички вторични документи за самоличност, издадени от компетентните държавни органи на Република България /където тя повече от 30 г. е с официален статут на постоянно пребиваващ чужденец/, тя фигурира с нормалния и обичаен български вариант на бащиното си име „И.“. В тази връзка наличието на няколко „русизми“ във второто й, по- късно извънпроцесно саморъчно завещание от 08.12.2022г./относно паричните й средства в банка/, относно употребените в него термини „товая“ и „сокращения“, написани по време на безспорно установеното от РС тежко нейно здравословно състояние само 1 месец преди смъртта й на 10.01.2023г., не опорочават волята й приживе, валидността на волята й, формата и съдържанието на саморъчното й завещание.

Обектът на процесното саморъчно завещание от 12.07.2022г. безспорно е недвижимия й имот /апартамент/, който тя възможно най- подробно описва като „***, находящ се в гр.Н. с площ 63, 19 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения“, който съвпада изцяло с придобития от нея такъв недвижим имот /апартамент/ въз основа на официален писмен договор за продажба на държавен имот по реда на наредбата на недвижимите имоти от 10.06.1993г. /л.8 от делото на РС/, където той е описан по идентичен начин „апартамент, находящ се в гр.Н., ***, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с полезна застроена площ от 63, 19 кв.в.“, като същия е описан по абсолютно същия начин и в Акта за частна общинска собственост /АЧОС/ № 588/06.03.2023г. на въззивната Община - гр.Н., ***, издаден и представен по делото от самия ответник – въззивник /л.39 от делото на РС/. Идентичността на недвижимия имот, посочен в Договора за покупко- продажба, в саморъчното завещание, в Акта за частна общинска собственост и в кадастъра се установява и доказва по несъмнен и безспорен начин от всички събрани пред първата инстанция писмени и гласни доказателства, включително и найвече и от приетата без никакви възражения съдебно-техническа експертиза пред РС- Казанлък.

Издаването и неотменянето и до настоящия момент на този АЧОС от издалия го въззивник /ответник/ не е създал и не създава неоспоримо негово право на собственост, като публично - правен субект /Община - гр.Н., ***/ върху този спорен недвижим имот /апартамент/, и е фактическо и правно основание за произнасяне по правния спор между страните по делото и пред първоинстанционния РС- Казанлък, и пред настоящия въззивен ОССт.Загора.

Не се установи и доказа по никакъв несъмнен и безспорен начин защитната теза на издателя на АЧОС /въззивника - ответник/ за някаква изначално нищожност на това саморъчно завещание по смисъла на чл.16, ал.2 4 от ЗН във вр. с чл.26, ал.2 и чл.44 от ЗЗД „поради противоречие със закона“.

Абсолютно недоказано е и въззивното оплакване за някаква „нищожност на договора поради невъзможен предмет“ по смисъла на чл.26, ал.2 във вр. с чл.44 от ЗЗД.

Също така останаха напълно недоказани и въззивните оплаквания за твърдяна от издателя на АЧОС /въззивника - ответник/ „унищожаемост на договора за дарение, сключен при заплашване или крайна нужда“ по смисъла на чл.27, ал.1, пр.4 във вр. с чл.44 и чл.30 от ЗЗД, както и за неговата „унищожаемост на договора, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия“ по смисъла на чл.27, ал.1, пр.5 във вр. с чл.33, ал.1 и чл.44 от ЗЗД.

По никакъв начин не беше доказано и въззивното оплакване за твърдяната чрез възражение „нищожност“ на процесния договор за дарение, като „едностранна сделка, накърняваща добрите нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 във вр. с чл.44 от ЗЗД.

Следователно всички изложени отделни основни и алтернативни въззивни оплаквания в процесната въззивна жалба на въззивсника /ответник/ останаха изцяло необосновани и недоказани и пред настоящата въззивна съдебна инстанция.