Решение № 260199 от 22.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 22.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Наказателно отделение, XII въззивен наказателен състав, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

НАТАЛИ

ГАНАДИЕВА в присъствието на прокурора

Антоанета Панчева и секретаря Гергана Цветкова, като разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА внахд № 4577/2020г по описа на съда ,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI от Наказателния процесуален кодекс.

С Решение от 16.10.2019 г., постановено по НАХД № 4577/2020г., на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 17 състав, обвиняемият С.Н.Т. е признат ЗА ВИНОВЕН, в това, че на 25.11.2018 г. около 01.20 ч. в гр.София, ж.к.Студентски град, ул.Атанас Манчев, пред клуб „И.“ е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на М.П.Г.

- нощен управител на клуб „И.“ и наплюл униформените полицейски служители А.Г.Р.и В.С.С., като отправил към тях псувни и обидни думи „**** ****“, „Мишки“, „Мърши“, „След като ме пуснете, ще избия всички вас“- престъпление по чл. 325 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв.(две хиляди) лева.

С решението съдът е осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемия С.Н.Т. (със снета самоличност) да заплати направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 268.80 лева.

Срещу Решението, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпила жалба от защитата на обвиняемия Т., с което се иска отмяна му като неправилно, незаконно и необосновано и произнасянето на въззивния съд с решение, с което да оправдае подзащитния му. След запознаване с мотивите към решението е постъпило допълнение на жалба с подробно изложени съображения в подкрепа на искането, направено в жалбата. Твърди се, че приетите от първата инстанция факти не съответстват на събраните по делото доказателства. Направено е и искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на Б.В.Ч., който е посочен като лица, пряк свидетел на случилото се пред дискотека „И.“ в Студентски град на инкриминираната в обвинението дата. Навежда се оплакване и за явна несправедливост на наложеното на обвиняемия наказания, тъй като същото не е съобразно с обществената опасност на деянието и данните за личността му.

Защитата счита, че деянието не е доказано от субективна страна, поради което обвиняемия следва да бъда оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в разпоредително заседание от 23.12.2020г., по реда на чл. 327 и сл. от НПК, като съобрази изложените в жалбата и допълнението доводи, прецени, че за изясняване на обстоятелствата от значение за предмета на доказване по делото следва да бъда уважено искането на защитата, направено в допълнението към жалбата и допусна разпит на Б.В.Ч., в качеството на свидетел.

В хода на делото по същество защитата на обвиняемият Т. поддържа жалбата и съображенията, изложени в допълнението за отмяна на решението, като иска постановяване на ново решението, с което обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържа и алтернативно направеното искане за намаляване на размера на наложеното наказание.

Представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и съответно за правилно и законосъобразно решението на СРС, поради което пледира за неговото потвърждаване.

Обвиняемият

Т., редовно призован, не взема участие в съдебното заседание пред въззивната инстанция.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите, изложени в протеста, както и тези, изложени от страните в съдебното заседание и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното първоинстанционно Решение, намира, че не са налице основания за неговата отмяна поради следните съображения:

При преценката на събраните по делото доказателства, включително и тези събрани в проведеното съдебно следствие пред въззивния съд, настоящият състав не намери основания за промяна на основните фактите относими към предмета на доказване по делото, възприети от първата инстанция, които са следните:

Обвиняемият С.Н.Т. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, адрес - гр. Бургас, ж.к.**********, ЕГН – **********.

Към 25.11.2018 г. на работа, като управител на нощен клуб „И.“ находящ се в гр. София, ж.к. Студентски град, ул. Атанас Манчев, работел М. Г..

Около 01:20 часа на инкриминираната дата в нощен клуб „И.“ се намирал обвиняемият С.Т., заедно с приятелката си - св.Г.С.и св. Г. и Я.. Те били пристигнали малко по-рано и се били настанили на маса до пътеката.

На свидетеля Г. му направило впечатление, че обвиняемият Т. се държи агресивно и се блъска в други клиенти от съседна маса, затова повикал охраната на заведението и охранителите извели обвиняемия пред клуб „И.“. Св. Г. последвал охранителите и също излязъл пред заведението.

В този момент обвиняемият Т. искал отново да влезе в заведението, но не бил допуснат от охранителите. Тогава обвиняемият се насочил към св. Г., като изненадващо го ударил с юмрук в лицето, след което тръгнал да бяга, а охранителите го подгонили. Намиращите се наблизо полицейски служители от 07 РУ СДВР - св. А.Р.и В.С.го видели и го задържали, при което го съборили на земята и впоследствие използвали помощни средства - белезници. При свалянето му на земята обвиняемият си ударил носа и потекла кръв. След като го задържали, обвиняемият започнал да плюе полицейските служители, да ги псува и да отправя към тях обидни думи - „********“, „Мишки“, „Мърши“, „След като ме пуснете, ще избия всички вас“.

Междувременно покрай тях минал свидетеля Ч., който бил употребил значително количество алкохол. Същият се опитал да се намеси и направил забележка на полицейските служители, като последните го задържали.

На

25.11.2018г. обвиняемият бил прегледан в УМБАЛСМП „Пиригов“ по повод болки по ръцете.

Към момента на инкриминираното деяние обвиняемият можел да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

Същият е психично здрав и няма формиран синдром на зависимост към психоактивни вещества.

Така изложените факти въззивният съд приема за безспорно установена въз основа на събраните доказателства в хода на съдебното следствие пред двете съдебни инстанции и тези от досъдебното производство, както следва:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата, събрани на досъдебното производство и приети от съда по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно: дадените от обвиняемия Т. пред съда, показанията на св. М. Г., св.Г.С., П. Г. и Е. Я. пред съда; свидетелските показания от досъдебната фаза на свидетелите А. Р., В.С., А.Б., Л. Д., М. Г., Ц.. М., С. С., К.М.,Г.С., П. Г. и Е.Я.; показанията на свидетеля Ч., медицинските документи за обвиняемия; комплексна съдебно психиатрична и психологична на обвиняемия, справка за съдимост на Т..

Правилно първата инстанция е изградил фактическите си констатации, след анализ на целия събран доказателствен материал. Този състав, обаче не се съгласява с направеното обобщение, че доказателствата по делото в тяхната съвкупност са непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, относими към предмета на доказване, събрани и приобщени при спазване на законоустановения ред. Безспорно е налице противоречия относно част от обстоятелствата, свързани с поведението на обвиняемото лице, в съдържанието на разпитите на свидетелкитеГ.С., П. Г. и Е.Я. с тези на останалите свидетели, но предвид, че съдът е обсъдил тези доказателства като ги е съпоставил с останалите и е отговорил на въпросите въз основа на кои от тях е изградил фактическите си изводи, то мотивите към атакуваното решение са в съответствие с изискванията на процесуалния закон.

Въззивният съдебен състав споделя напълно направения в мотивите към атакуваната присъда анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност. Изводите на районния съдия са правилни, като при изследването не са допуснати логически грешки. Съдът е обсъдил прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон доказателствените материали. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.

В продължение на изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че от събарните по делото доказателстав не се установява възприетите от първата инстанция фактически изводи. Въззивната инстанция се съгласява изцяло с изложеното в тази връзка от районния съд относно достоверността на показанията на св. Г., Р. и С., тъй като безспорно освен, че непосредствено са възприели поведението на обвиняемия Т., лицата дават сведения за конкретните му действията, посочени в обвинението. Тези свидетелски показанията са логични, последователни и непротиворечиви, без проява на лично отношение към поведението на Т. и без повлияване от обстоятелството, че действията на обвиняемия са били насочени към коментираните свидетели. Отделно от това не се констатира в разпити на св. Г., включително и пред съда, колебание или противоречие относно нанесения му удар с юмрук в областта на лицето от Т.. Показанията на полицейските служители С. и Р., които са задържали обвиняемия на място пред клуба непосредствено след удара по лицето на св. Г., освен, че са в съответствие с показанията на последния свидетел относно използваните и отправени към тях конкретни вулгарни и обидни думи и заплахи от обвиняемия спрямо тях, се подкрепят и от показанията на разпитания във входа на въззивното съдебно следствие свидетел Ч..

Заявеното от изброените по-горе свидетелите намира място и в съдържанието на разпитите на охранителите на клуба - Б., Д.и М., както и на служителите на СДВР св. С. и М., които категорично посочват, че Т. е ударил св. Г. по лицето, без да е бил предизвикан и оказаната от него съпротива при задържането му и отправените думи към полицейските служители.

Изложеното дава основание коментираните доказателства да бъдат поставени в основаната на фактическите изводи, както и бъде прието за несъмнено доказано авторството на деянието.

Анализът на обясненията на обвиняемия Т., правилно е преценен като реализиране на правото му на защитата, предвид противоречивостта им от една страна с свидетелските показания, които са възприети за достоверни, поради изложените по-горе съображения, а от друга несъответствието с показанията на свидетелите С., Г. и Я., дадени в ДП и пред съдебния състав и наличие на вътрешни противоречия помежду им.

Изброените от първата инстанция несъответствие в показанията на обвиняемия и свидетелките, са коректно констатирани и са безспорно основанието, което не позволява същите да бъдат възприети като достоверни. Въззивната инстанция намира за безпредметно да възпроизведе и в настоящото решение отново съдържанието на мотивите към решението на първата инстанция. Житейски логично е приятелката на обвиняемия да свидетелства като селектира случилото и да отрича противоправно поведение от страна на Т..

Твърденията на същата, че Т. е бил ударен не намират подкрепа в доказателствения материал. Действително по делото е налице медицинска документация, но същата е свързана с преглед на обвиняемото лица във връзка оплакване на болки в по ръцете в областта на гривнените стави. За недостоверността на показанията на С.допринася и разминаването между заявеното от нея и обвиняемия относно обстоятелството, същите говорили ли са до патрулния автомобил или са се видели едва в районното управление, както и било ли е задържано и друго лице. Отричането, че Т. не е използвал обидни думи спрямо полицейските служители, е отново израз на желания коментираната свидетелка да защити приятеля си.