Решение № 390 от 28.06.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Горна Оряховица, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Н.а-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Н.а-Петрова Гражданско дело № 20224120100210 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ.

Ищецът СВ. ИВ. Н. с ЕГН **********, с адрес : град Л...ул..., чрез процесуален представител – адвокат Л.П. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че ищецът е работил при ответника „Сартен България“ ООД, Плевен, фабрика Лясковец - цех Кутии, като „Обслужващ работник пром. производство“, код НКПД: 93290017, по безсрочен трудов договор, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 690 лв. Заявява, че със Заповед № 272/ 21.12.2021г., на основание чл.328,ал.1,т.3 от КТ, поради намаляване обема на работа и извършен подбор, трудовото му правоотношение е прекратено от работодателя.

Ищецът не е доволен от така издадената заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение. Твърди, че не е налице посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение основание - чл.328,ал.1,т.3 от КТ. Счита, че преди уволнението ответникът не е извършил подбор, а ако е извършил, то същият е незаконосъобразен и го оспорва. Посочва, че при работодателя са останали на работа лица с по-ниска квалификация от тази на ищеца и такива, които не работят по-добре от него.

Твърди, че след уволнението на ищеца при ответника са назначени други лица на трудов договор, което също прави несъстоятелно изявлението на работодателя за намаляване на обема на работа.

Заявява, че уволнението следва да бъде признато за незаконно, без спорът да се гледа по 1 същество, поради обстоятелството, че ищецът ползва предварителната закрила, предвидена в чл.333 от КТ. Твърди, че ищецът боледува от шизофрения, поради което е трудоустроено лице, както и лице със заболяване, попадащо в изброените в Наредба № 5. Посочва, че преди уволнението му работодателят е следвало да изиска мнение на ТЕЛК във вид на ЕР, както и съгласие от Инспекцията по труда. Признава фактите, че преди уволнението служител на ответника му поднесъл за подпис декларация, която подписал съгласно указанията, които му дал, без да се запознае със съдържанието й. Твърди, че впоследствие узнал, че е съдържала информация за здравословното му състояние, като е бил накаран да загради с кръгче обстоятелството, че не попада в категорията на защитените лица по чл.333 от КТ, както и че не боледува от болест по Наредба № 5 на M3. Заявява, че не е запознаван предварително със съдържанието на въпросната декларация и я е подписал машинално. Ищецът не е и предполагал, че работодателят може да твърди, че не е запознат със здравословното му състояние. Счита, че с въпросната декларация ответникът се е опитал, посредством въвеждането му в заблуждение и неведение относно документа, който подписва, да изпълни проформа изискването преди уволнението да събере предварителна информация за здравословното състояние на ищеца и да заобиколи по този начин предварителната закрила, която той ползва. Сочи, че ЕР № 1514 от 129/11.10.2012г. е входирано при работодателя след издаването си, т.е. информация и данни за него се съдържат във входящата книга или дневник при ответника. Заявява, че в същото е описано и че са представени производствени характеристики, което е още едно доказателство, че работодателят е знаел за заболяването му, като информация за него се съдържа и в дневника на лицата с намалена работоспособност при работодателя. Посочва, че около 2012 г. работодателят, тогава под името „ФМА” АД гр. Търговище, направил опит да осъществи уволнението му, но не получил разрешение от Инспекцията по труда. Счита, че това обстоятелство също потвърждава знанието у него за заболяването на ищеца. Заявява, че документацията относно заболяването му е входирана при работодателя своевременно, независимо, че в настоящия момент трудовото досие на ищеца е прочистено от негови служители. Твърди, че въпросната документация е входирана от Е.С.Х., към него момент на длъжност „Началник човешки ресурси“ при „ФМА” АД, гр. Търговище.

Моли съда да постанови решение, с което : 1. Да признае уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 272/21.12.2021г., за незаконно и да го отмени; 2. Да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност „Обслужващ работник пром. производство“, код НКПД: 93290017, в „Сартен България“ ООД, Плевен, фабрика Лясковец - цех Кутии; 3. Да осъди „Сартен България“ ООД гр. Плевен да му заплати сумата от 4140 лв., представляваща обезщетение по реда на чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ, за времето от 23.12.2021г. до 23.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да осъди ответника да му заплати и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. Л.П. от ВТАК, ищецът поддържа предявените искове. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи 2 предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК 115345067, със седалище и адрес на управление : гр. Плевен, ул. „Вит“ № 1, представлявано от управителя М.З.С., чрез пълномощника си – адв. В. Т. ИВ. от АК – Плевен, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Счита, че предявената искова претенция е допустима, но неоснователна. Сочи, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328,ал.1,т.3 от КТ е намаляване на обема на работата и в заповед № 272/21.12.2021г. е посочена разпоредбата на чл.328,ал.1,т.3 от КТ като правно основание за прекратяване на тпо, а като фактическо основание - намаляване на обема на работа в цеха. Заявява, че съгласно приложеното извлечение от програмен продукт „Омекс 2000 - кадри“, за периода от 01.12.2021г. до 11.03.2022г. от фабрика „Лясковец“ са освободени общо 12 човека, при осем от които освобождаването е при условията на чл.328,ал.1,т.3 от КТ, при трима – на чл.71,ал.1 от КТ и един при условията на чл.326,ал.1 от КТ, като в цех „Кутии“, където е работил ищецът, са освободени общо 5 човека. Твърди, че за периода преди и след 01.12.2021г. е налице намаляване на обема на работа като количествено измерение, което е довело на 22.12.2021г. да бъде освободен един работник от цех „Кутии“; на 23.12.2021г. да бъде освободен още един работник; на 17.01.2022г. - още един работник и на 07.02.2022г. е освободен още един работник от същия цех. Сочи, че е налице трайна тенденция за намаляване на обема на работата като количествено измерение в цех „Кутии“ и тъй като това е станало трайна тенденция, на 01.03.2022г. е направено и изменение в щатното разписание, като числеността на персонала е намалена от 38 щатни бройки на 28 щатни бройки.

Твърди, че със Заповед № 76/17.12.2021г. е назначена комисия със задача да извърши подбор измежду всички лица, заемащи длъжността, подлежаща на съкращаване, като критериите са посочени в т.1.1; 1.2; 1.3; 1.4 на заповедта - Умения за работа със съоръженията по линиите за производство на кутии; 1.2. Спазване на трудовата дисциплина;

3.Умение за управление на екипи и 1.4. Физическа и здравна възможност, знания и умение за изпълняване на допълнителна работа, които критерии съответстват на изискванията на чл.329,ал.1 от КТ и на изискванията на Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК на ВКС тълк. дело № 3/2011г. Заявява, че Комисията, назначена със Заповед № 76/17.12.20212г., е извършила подбор, като за резултатите от извършения подбор е съставен протокол от 20.12.2021г. и са уведомени всички лица, участващи в подбора, включително и ищецът, за което последният е положил саморъчен подпис.

Счита за неоснователно оплакването на ищеца, че не е спазена процедурата по чл.333 от КТ. Посочва, че в личното трудово досие на ищеца, под № 34 е приложена декларация от 23.12.2021г., която собственоръчно е подписана от ищеца и в т.1 на същата е отразено, че не попада в категорията защитени лица по чл.333 от КТ. Сочи също, че експертно решение № 1514 от 129 заседание на ТЕЛК за психични заболявания - град Ловеч, проведено на 11.10.2012г. е с поставен входящ № 2/04.01.2022г. Пояснява, че на 04.01.2022г. лице, което се е представило за майка на ищеца, е представило посоченото експертно решение и това е 3 най-ранната дата, от която на работодателя е станало известно за това обстоятелство, но тази дата е след връчване на заповед № 272/21.12.2021г. и след прекратяване на трудовото правоотношение на 23.12.2021г.

Счита за изцяло неоснователни твърденията на ищеца по обстоятелствената част на исковата молба за наличие на правоприемство между „ФМА“ - АД град Търговище, с ЕИК 104053670, и „Сартен България“ ООД град Плевен, с ЕИК 116345067. Твърди, че съгласно приложените към настоящия писмен отговор заверено копие на договор за покупкопродажба на активи от 11.08.2020г. и нотариален акт № 716, том IV, рег. № 2050, дело № 502/2020г. на Иван Мазнев - нотариус рег. № 284 по списъка на НК, с район на действие ГОРС, вписан в Служба по вписванията - Горна Оряховица с входящ рег. № 3592 от 11.08.2020г., акт № 9, том XIII, дело № 1445/2020г., „Сартен България“ ООД е придобило само част от активите на „ФМА“ АД, като в т.1.6 от договора от 11.08.2021г. е договорено, че заетите при продавача („ФМА“ АД) трудови ресурси могат да запазят трудовото си правоотношение при условията на чл.123 от КТ, като продавачът урежда всички задължения, произтичащи от трудовите договори с работниците и служителите, до датата на тяхното прехвърляне, а купувачът („Сартен България“ ООД) няма да поема каквито и да е задължения, свързани с трудови правоотношения, възникнали преди датата на прехвърлянето на активите, а в т.17. е договорено, че приемането на трудовите ресурси се изпълнява в деня на въвода във владение върху активите и това е моментът, в който продавачът („ФМА“ АД) губи качеството си на работодател. Счита за неоснователно твърдението на ищеца по обстоятелствената част на исковата молба, че експертно решение № 1514 от заседание 129/11.02.2012г. на ТЕЛК за психични заболявания - град Ловеч е било известно на „Сартен България“ ООД. Твърди, че за периода от 12.08.2021г. – датата, на която ищецът е преминал на работа при условията на чл.123,ал.1,т.6 от КТ от „ФМА“ АД в „Сартен България“ ООД, до 23.12.2021г. - датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, същият не е ползвал данъчно облекчение за лице с намалена работоспособност по реда на чл.18,ал.2 във вр. чл.42,ал.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В този смисъл прави изявление за отрицателен факт, а именно, че експертно решение № 1514 от заседание 129/11.10.2012г. на ТЕЛК за психични заболявания град Ловеч не е представяно в „Сартен България“ ООД за периода от 12.08.2020г. до правно релевантната дата - 23.12.2021г., и по тази причина ищеца не е ползвал закрила по реда на чл.333 от КТ към 23.12.2021г. Счита, че от мотивите на заповед № 272/21.12.2021г. е видно, че същата е издадена поради намаляване на обема на работа в цех „Кутии“, където е работил ищецът, а от приложените към настоящия писмен отговор доказателства се установява, че преди издаване на заповедта работодателят е спазил изискванията на чл.329 и чл.333 от КТ. Счита, че Заповед № 272/21.12.2021г. е издадена при спазване на материално-правните и процесуално-правните изисквания на КТ. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна. Моли съда да присъди в полза на ответника направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. В.И. от АК- 4

Плевен, поддържа отговора на исковата молба. Излага подробни съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: