Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 15.07.2020, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
256/2020
Подписан
15.07.2020
В сила
08.12.2020

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.103 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.107 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.107, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.107, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.108 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.108, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.4 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.44 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.44, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.46 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.46, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.46, ал.2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.49, ал.2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.4, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.4, ал.5 · Закон за местните данъци и такси

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е № 247 гр.Стара

Загора, 15.07.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН

МАНОЛОВ при секретар Николина Николова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 256 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба от „Българо-американска кредитна банка“ АД гр.София против АУЗД № 71640/11.02.2020г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 71640/20.03.2020г. на

Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, с изложени оплаквания за неговата нищожност и незаконосъобразност. Според жалбоподателя, оспореният АУЗД е постановен при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Възразява срещу установените с него задължения за довнасяне на данък при придобиване на имущество по възмезден начин и начислени лихви за просрочие с твърдение, че при придобиване на имота е заплатен дължимият данък в цялост. В жалбата са изложени съображения, че не е спазена формата и видът на административното производство, както и че данъкът при придобиване на имущество не се определя като размер, въз основа на подадена декларация, а е еднократен данък. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на оспорения АУЗД като нищожен, незаконосъобразен и постановен при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон.

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че при придобиване на недвижим имот чрез участие в публична продан, основата за облагане с данък по чл.44 от ЗМДТ следва да се определя като по-високата измежду цената на придобиването на имота и данъчната му оценка, в съответствие с приложение 2 към ЗМДТ.

Обосновава, че в случая е изпълнен целия фактически състав, предвиден в чл.107, ал.3, изр.4-то от ДОПК, което е процесуална предпоставка, въз основа на която да се издаде акт за установяване на задължението. По подробно изложени в писмена защита съображения счита обжалвания акт за законосъобразен и моли да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение по представен списък на разноските.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

С

Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 44730/18.09.2019г. по описа на ЧСИ Г.И., влязло в законна сила на 04.10.2019г, на „Българо-Американска кредитна банка“ АД гр.София са възложени 476/2500кв.м. идеални части от поземлен имот с площ 2500.00кв.м. и идентификатор *** по КККР на гр.Стара Загора, находящ се в гр.Стара Загора, бул.“Славянски“ № 57, заедно с построения в имота обект в сграда №1 на ет.3 с площ 521,42 кв.м. и идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект за обслужваща дейност за битови услуги, с брой нива на обекта – 1, за сумата от 279 820,80 лева (л.36-39).

С декларации по чл.14 от ЗМДТ вх.№ ДК14009113БФ/27.11.2019г. (л.29-33) и вх.№ 10085БФ/31.12.2019г.

(л.44-48) жалбоподателят заявява пред Община Стара Загора, че е придобил собствеността върху обект с площ 521,42 кв.м. и идентификатор ***.

След извършената проверка орган по приходите – старши инспектор в отдел „МДТ” при Община Стара Загора, определен със Заповед № РД-25-152/23.01.2012г. на Кмета на Община Стара Загора (л.27-28), на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.4 от ЗМДТ въз основа на собствени данни и данни, получени от трети лица и организации относно задължение, за което по закон не предвидено подаване на декларация, издава АУЗД № 71640/11.02.2020г. (л.25). С него на жалбоподателя са определени задължения за данък при придобиване на имущество за 2019г. в размер на 5 797,59лв и лихва за просрочие в размер на 236,56лв, изчислена към датата на съставяне на акта. Като мотив за начисляване на данъка е посочено, че към датата на придобиване на имота – 04.10.2019г, данъчната му оценка, изчислена по нормите на Приложение № 2 от ЗМДТ съобразно данните от подадените декларации по чл.14 от ЗМДТ, е по-висока от цената при придобиване /уговорената цена/. Затова като основа за определяне на данъка при придобиване на имущество по дарение и възмезден начин се приема данъчната оценка в размер на 511 724,20лв.

На основание чл.37, ал.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община Стара Загора (в редакцията, валидна към 04.10.2019г.) е приета ставка в размер 2,5 на сто върху посочената данъчна основа и е определено задължение за данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин, дължимо от жалбоподателя, в размер на 12 793,11лв.

Приспадната е платена с банков превод от 18.10.2019г. сума в размер на 6 995,52лв и разликата от 5 797,59лв е посочена като дължим остатък за довнасяне, ведно с лихва за просрочие.

В нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК издаденият АУЗД е оспорен с жалба вх.№ 10-84-16/24.02.2020г. пред Началника на отдел „МДТ” при Община Стара Загора с оплаквания за нищожност и незаконосъобразност. С Решение № 71640/20.03.2020г. актът е потвърден изцяло като не е възприето възражението на жалбоподателя за недължимост на определения размер за довнасяне на данъка, а жалбата в частта, с която се иска обявяване нищожността на АУЗД е отхвърлена поради липсата на правомощия за прогласяване нищожност на този вид административни актове (л.18-19).

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното от правна страна:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице, за което актът е неблагоприятен, както и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предвид законовата уредба по ЗМДТ и с оглед представените доказателства, съдът намира, че АУЗД № 71640/11.02.2020г. е издаден от компетентен орган - старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” при община Стара Загора, упълномощен да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4, във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № РД–25–152/23.01.2012г. на Кмета на община Стара Загора.

Актът е постановен в изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не е посочен периодът, за който е начислена лихва за просрочие. Изрично в мотивите е отразена дата за начало 04.10.2019г., а в диспозитива се съдържа крайният момент - 11.02.2020г., когато е издаден АУЗД.

От фактическа страна не е спорно между страните по делото, че жалбоподателят в настоящото производство „Българо-Американска кредитна банка“ АД гр.София е придобил собственост върху недвижим имот, изнесен на публична продан от частен съдебен изпълнител, и е задължено лице по смисъла на чл.46, ал.1, вр. чл.44, ал.1 от ЗМДТ за данък върху недвижим имот, придобит по възмезден начин. Не е спорно също, а и е отразено в обжалвания АУЗД, че е извършено плащане на този данък в размер на 6 995,52лв в предвидения от закона срок. Спорният въпрос се свежда до установяване на основата за определяне размера на данъка, респективно налице ли е подлежащ на довнасяне данък.

В глава

ХIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК. Административните производства за издаване на акт за установяване на задължение по декларация и за издаване на ревизионен акт са различни. Различен е и административният контрол върху тези актове. В първия случай контролът се осъществява от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, а във втория контролът е от компетентността на кмета на общината, предвид чл.4, ал.5 от ЗМДТ.

Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 ЗМДТ основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване. А според ал.2, т.1 имуществото се оценява, както следва: недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях – по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка – по последната, съгласно приложение №2. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай разпоредбата на чл.46, ал.2 ЗМДТ е неприложима, тъй като не е налице нито една от предпоставките, предвидени в нея – не е налице уговорена цена, нито цена, определена от държавен или общински орган. Случаите, в които се прилага разпоредбата, са изброени изчерпателно и е недопустимо тя да се тълкува разширително и да се прилага и по отношение на други случаи, които не са уредени изрично. Целта на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗМДТ е да се предотврати заобикалянето на закона чрез определяне на нереално ниска цена по договорка на страните или по преценка на държавен или общински орган. Тази опасност не съществува в случаите, когато се провежда публична продан, затова приложението на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗМДТ в случая би довело и до несъответствие с целта на закона. Начинът на придобиване се определя от жалбоподателя и след като е придобил чрез възлагане на недвижим имот при публична продан процесния обект, данък недвижими имоти се определя върху цената, по която е възложен имотът при публичната продан. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС - Решение №966/23.01.2018г. по адм.д.№ 10864/2016г., Решение №3120/13.10.2018г. по адм.д. № 11146/2017г.

На следващо място се констатира, че не са спазени формата и видът на административното производство. В случая безспорно е развито служебно производство за установяване на публични общински задължения. След като е прието, че размерът на данъчната оценка на процесния имот, изчислена на база данните в подадени от жалбоподателя декларации по чл.14 от ЗМДТ и възприет от административния орган за основа при определяне на данъка при придобиване на имота, е по-висок от цената на придобиване, т.е. че е налице подлежащ на довнасяне данък, съдът счита, че е следвало да бъде възложена ревизия за установяване действителния размер на задължението на „Българо-Американска кредитна банка“ АД гр.София (аргумент от Решение № 9825 от 26.06.2019г. на ВАС по адм. д. № 3328/2019г., I о. на ВАС).

Установяването на задължения за данъци, съгласно чл.108, ал.1 от ДОПК, се извършва само с ревизионен акт след надлежно проведено ревизионно производство, а органът по приходите недопустимо се е произнесъл с АУЗД.

Разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК, послужила като основание за издаване на процесния административен акт, предвижда АУЗД да се издаде служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103. По реда на чл.103 от ДОПК се отстраняват пропуски, непълноти и грешки в подадена декларация, като същата разпоредба дефинира понятието „несъответствие и съгласно законовия текст такова е налице, когато съдържанието на подадената декларация не съответства на изискванията за попълването й и когато данните в декларацията не съответстват на данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации, съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации и информация.