Протокол № 338 от 09.10.2025, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 338 гр. Перник, 09.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ПЕТЯ Й. КОТЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА и прокурора Д. Ст. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от ПЕТЯ Й. КОТЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20251700600519 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Обвиняемият Д. Н. Ц. , осигурен от ОЗ „Охрана“, се явява лично и с адв. Г. Б. от АК Перник.

Окръжна прокуратура се представлява от прокурор Д..

Съдът разясни на страните правото на отвод на основание чл.274 и чл.275 от НПК на член от състава на съда, прокурора, съдебния секретар.

Отводи, възражения и искания срещу състава на съда не се направиха.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият: Да се даде ход на делото.

Съдът, след съвещание намери че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Обвиняемият със снета по делото самоличност.

Прокурорът: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.

Адв.Б.: Поддържам жалбата. Няма да соча доказателства.

Обвиняемият: Поддържам казаното от адвоката.

Съдът намери, с оглед липсата на доказателствени искания, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

ДАВА ход на съдебните прения.

1

Прокурорът: Моля да потвърдите взетата спрямо обвиняемия Д. Н. Ц. мярка за неотклонение „задържане под стража“. Видно е, че същият е привлечен в качеството на обвиняем за умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода. Видно е, че към настоящия момент е налице обосновано предположение, че същият е извършил това престъпление. От свидетелството за съдимост е видно, че същият е осъждан, поради което е налице предпоставка, че ако не бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо него, да извърши ново престъпление. Моля да потвърдите Определението на ПРС, с което е взета мярка за неотклонение спрямо обвиняемия Д. Н. Ц. „задържане под стража“.

Адв. Б.: Взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ от РСП е напълно неоснователна и необоснована. Видно от всички факти и обстоятелства по делото не са налице кумулативните предпоставки чл.63, ал.2 от НПК, за да бъде взета тази мярка, затова съм си позволил да приложа Решението на ПОС от 2024г., където е анализирано и видно цялостното поведение на обвиняемия Ц.. Деянието, за което е взета тази мярка е извършено 2 години преди това решение. Незнайно защо, разследването е било забавено дълго време, но не по вина на обвиняемия, именно поради това не става ясно, защо РП-Перник е искала вземане на най-тежката мярка и какво е налагало това. Още повече, защо ПРС е постановил тази мярка за неотклонение, след като нито има опасност за извършване на друго престъпление, нито да се укрие. Видно от материалите по делото, лицето, меко казано, е попаднало на хора. Две години не е извършвало престъпления, има постоянен адрес и работа, грижи се за семейството си. Адреса му е известен на всички правоохранителни органи. От две години са извършени множество процесуално следствени действия и съдебни действие, на които той винаги коректно се е отзовал, затова не става ясно от къде възниква това обосновано предположение и къде са наличните предпоставки по чл.63 НПК, поради което смятам, че това би се превърнало в репресия, вземането на тази мярка, това не бива да е самоцел. Считам, че една по–лека мярка би изпълнила целите по смисъла на чл.57 от НПК, като моля да отмените Определението на РСП и да постановите друга по-лека мярка за обвиняемия.

Обвиняемият в лична защита: Поддържам изложеното от моя защитник.

Последна дума на обвиняемият: Моля да бъда освободен, да не бъда задържан.

Съдът се оттегли на тайно съвещание за постановяване на определението.

Съдебният състав, след като се запозна с доводите на страните, материалите по делото и след проверка на атакуваното определение на Районен съд-Перник, установи следното:

Производството е по реда на чл.64, ал.7 и ал.8 от НПК.

Предмет на въззивен контрол е Определение № 762 от 02.10.2025г., постановено по ЧНД № 1459/2025г. по описа на Районен съд-Перник, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Д. Н. Ц., ЕГН **********-обвиняем по Досъдебно производство № 248/2023г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е постановил своя акт въз основа на приетите и правилно установени факти, като е извел извод, че са налице кумулативно предвидените предпоставки в чл.63, ал.1 от НПК, за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

На първо място е налице повдигнато обвинение на

Д. Ц. за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода.

Споделят се съображенията на решаващия съд, че наличната доказателствена съвкупност, включваща надлежно изброени гласни, писмени и веществени доказателствени материали, както и експертни заключения на извършени фоноскопна, техническа и съдебна психолого-психиатрична експертизи, обосновава предположение за съпричастност на обвиняемия към инкриминираното деяние по чл.325, ал.1 от НК. Направеният анализ на 2 събраните доказателства в обжалваното определение обхваща изцяло хипотезата на чл.63, ал.1, пр.1 от НПК.

Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление.

Правилно е отчетена конкретиката по извършване на престъпното деяние, свързана с механизма и начинът на реализиране на деятелността, която разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието, което характеризира допълнително негативно обвиняемия, който през деня, на публично място е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, което е реализирал в присъствието на множество граждани.

Едновременно с това не е спорно, че към момента на извършване на твърдяното престъпление-17.02.2023г., обвиняемият е бил многократно осъждан, като са му налагани наказания лишаване от свобода, които е търпял ефективно. Последното такова е определено в производство по ЧНД № 1663/2019г. по описа на Районен съд Перник, със съдебен акт, влязъл в сила на 19.12.2019г., с който на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23 от НК е било отмерено едно общо най-тежко наказание за извършени от Ц. умишлени престъпления в размер на пет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, което е било изтърпяно на 19.12.2019г. Именно и след това наказване за предходни престъпления, лицето е съпричастно към разследващата се инкриминирана деятелност, като е сторил това при съзнание, че е сериозно предупреден да се въздържа от престъпни прояви, което завишава обществената му опасност и опасността да извърши престъпление.

Същевременно, след датата на извършване на разследващата се инкриминирана проява по приложеното досъдебно производство, обвиняемия е извърши други престъпления, за които е бил осъден по НОХД, подробно описани от пункт 24 до пункт 27 в справката за съдимост, като с протоколно определение от 01.08.2024г. по НОХД 623/2024г. по описа на Районен съд-Перник, изменено с Решение № 45 от 18.10.2024г. по ВЧНД 350/2024г. по описа на Окръжен съд Перник на основание чл.25, вр. чл.23 от НК, е определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, което също е изтърпяно ефективно.

Некоректно е акцентирането от страна на защитника на обвиняемия на изведените изводи във връзка с определеното общо наказание на обособената съвкупност от престъпните деяния в посоченото решение по ВЧНД 350/2024г. по описа на Окръжен съд Перник, свързани с поправително и превъзпитателно въздействие върху Ц. на изтърпяното наказание лишаване от свобода по НОХД № 1638/2023г. по описа на Районен съд Перник, тъй като те касаят обсъждана хипотеза на чл.24 от НК и са релевантни към проведеното производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК. Същите са неотносими към предмета на настоящото дело, при което се извършва преценка дали са налице кумулативно предвидените предпоставки в чл.63, ал.1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

Изложеното мотивира въззивният съд да приеме, че високият интензитет на осъждания на обвиняемия за различни по вид престъпления обосновава направения извод от решаващия съд, че Ц. е личност с висока степен на обществена опасност, склонна да извършва престъпления, с които накърнява различни регулирани от законодателя обществени отношения, поради което е налице реална опасност от извършване на престъпление.

Вярно е отбелязаното от защитника адв. Б., че от датата на извършване на твърдяната инкриминираната деятелност-17.02.2023г., до предявяването на постановлението за привличане на Ц. в качеството на обвиняем-01.10.2025г., е минал един твърде продължителен период от време, който обаче е бил необходим за извършване на съответните процесуално-следствени действия с оглед установяването на извършителя на 3 деянието. Този немалък времеви отрязък е обстоятелство, което е относимо при извършването на преценка за размера на наказанието, което следва да се наложи на лицето при евентуално приключване на наказателното производство с присъда, но е ирелевантно към производството по чл.64 от НПК.

Наведените доводи за трудовата ангажираност на обвиняемият и за необходимостта той да се грижи за децата си не са от характер да преодолеят наличната реална опасност към момента Ц. да извърши престъпление, с оглед обществената опасност на дееца и тази на извършеното от него деяние.

Правилно е приел Районен съд-Перник, че при първоначалното задържане опасността да се укрие се извежда в най-голяма степен от предвидените за престъплението наказания и начина на изпълнение. При установеното от справката за съдимост съдебно минало на Ц. се налага извод, че при евентуално постановяване на осъдителна присъда във връзка с разследващото се деяние, то изпълнението на наложеното наказание следва да бъде ефективно. Този факт е годен да мотивира опит от обвиняемия да избегне ангажирането на наказателната му отговорност, като се укрие, поради което опасността да стори това е реална.

Действително по делото са налице данни, че обвиняемият живее на трайно установен адрес, в каквато насока са показанията на допуснатия и разпитан в хода на първоинстанционното производство св. Тихомир Викторов Каменов, но опасността от укриване при мярка за неотклонение без ограничения в придвижването не следва да бъде подценявана.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира за обоснован и законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай, като адекватна на целите по чл.56 от НПК и съответно на обстоятелствата по чл.56, ал.3 от НПК по отношение на Ц. следва да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Макар и процесуалното поведение на обвиняемия да не търпи укор, то само по себе си не може да доведе до прилагане на по-лека мярка за неотклонение на този етап от производството. Мярка за неотклонение „домашен арест“ не би постигнала целите по чл.57 от НПК, предвид завишената обществена опасност на инкриминираната проява и на обвиняемия, поради което не се явява пропорционална и съответна. Ц. не разполага с материални възможности за внасяне в подходящ размер на определена „гаранция в пари“, а с мярка за неотклонение „подписка“ не може да се неутрализира опасността обвиняемия да извърши престъпление.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд-Перник, с което по отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 762 от 02.10.2025г., постановено по ЧНД № 1459/2025г. по описа на Районен съд-Перник, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Д. Н. Ц., ЕГН **********-обвиняем по Досъдебно производство № 248/2023г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР.