Решение № 1374 от 10.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1374

10.11.2020 г.

Град В.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – В.

V състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100501577 по описа за 2020 година

Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-В. вх.№ 34334/5.06.2020г срещу решението на ВРС-ХХІVс-в № 1700/24.03.2020г по гр.д.№ 17292/2019г, с което е осъдена Дирекцията да заплати на К. М. Ж. ЕГН ********** от с.Х., обл.В., сумата от 1799,01лв, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд от общо по тримесечие за периода от 1.10.201бг до 30.09.2019г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ-23.10.2019г до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 197,31лв /сто деветдесет и седем лева и 31ст/, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху всяко допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца, в който плащане се дължи до 30.09.2019г, на осн. чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, както и 450лв-сторените в производството съдебно-деловодни разноски, и да заплати в полза на съдебната власт, по бюджета на ВРС сумата от 321,96лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от К. М. Ж. вх.№ 41472/29.06.2020г, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаване на постановеното решение.

Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено адв.възнаграждение.

Производството е образувано по исковата молба на ****, в която излага, че е държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, по което заема длъжност „младши инспектор" в РУ Провадия. Статутът му на такъв бил 1 регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ.

Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на смени от 8, 12 или 24 часа, съобразно утвърден от месечен график.

Твърди, че за времето от 1.10.2016г до 30.09.2019г бил положил извънреден труд, за който следва да му бъде заплатено възнаграждение в претендирания размер, обуславящо и правния му интерес от предявяване на осъдителна претенция.

Затова моли за осъждането на ответната страна да му заплати посочената сумата от 1799,01лв, претендирана като неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за периода от 1.10.2016г - 30.09.2019г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ - 23.10.2019г до окончателното изплащане на задължението, и сумата о т 197,31лв. - обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху всяко допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца, в който плащане се дължи до 30.09.2019г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ОД на МВР-В. е представил отговор, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.

Признава, че страните по делото са били в служебни правоотношения през процесния период.

Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това, законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016г. Изложени са подробни съображения за неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Затова счита за неоснователни предявените искове за заплащане на процесната сума като допълнително възнаграждение за положения от ищеца труд през нощта за времето от 22:00 часа до 06:00 часа в посочения размер и за посочения период, който размер е получен в резултат преизчисляване часовете положен нощен труд чрез умножаването им с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Моли за отхвърлянето на предявените осъдителни искове и за заплащане на разноските от страна на ищеца.

Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

2

Няма спор между страните, че през процесния период 1.10.2016г-30.09.2019г ищецът е заемал посочената длъжност „мл.инспектор“ в РУ Провадия, което е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР-В..

Същият изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съобразно месечни графици, което се установява от писмените доказателства - кадрова справка, множество платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен нощен труд за претендирания период, за който няма спор, че е бил възмезден по тарифната ставка за нощен труд – по 0,25лв/час, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено.

Според същото за процесния период от 01.10.2016г до 30.09.2019г, след приравняване на нощните часове, отработени от ищеца, в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 249 часа възлиза на сумата от 1799,01лв.

/Прил.№ 2 кол.№ 2 и № 51/

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да бъде уважена до установения размер, на осн..чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР, т.е. за 3

249 часа, чиято парчина равностойност е равна на 1799,01лв.

Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва от датата на депозиране на ИМ-23.10.2019г до окончателното изплащане на задължението.

Доколкото при заплащането му ответникът е изпаднал в забава дължи и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху всяко допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца, в който плащане се дължи до 30.09.2019г в размер на 197,31лв.

По разноските

На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държ.такса. Предвид основателността на исковете, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС разноските, включващи дължимата държ.такса за производството съобразно материалния интерес в установения от Тарифата минимален размер от 50лв, и в полза на ищцовата страна сторените разноски за адв.възнаграждение - 450лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция предвид своевременно отправеното искане и представените доказателства за сключен на 9.10.2020г, който обективира и разписка за реалното й заплащане към него момент в размер на 450лв. Приложимите материално правни норми са тези на Наредба № 1/2004 в редакцията от 31.07.2020, обнар. ДВ бр.68/31.07.2020.

Съгласно чл.7 ал.1 вр.ал.2 т.1 от същата установеният минимален размер е 300лв. В конкретния случай, обаче, възражение за прекомерност не е заявено и затова следва да бъде присъдена сумата в претендирания размер.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХІVс-в № 1700/ 24.03.2020г по гр.д.№ 17292/2019г, с което е осъдена Дирекцията да заплати на К. М. Ж. ЕГН ********** от с.Х., обл.В., сумата от 1799,01лв, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд от общо по тримесечие за периода от 1.10.201бг до 30.09.2019г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ-23.10.2019г до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 197,31лв /сто деветдесет и седем лева и 31ст/, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху всяко допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца, в който плащане се дължи до 30.09.2019г, на осн. чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, както и 450лв-сторените в производството съдебно-деловодни разноски, и да заплати в полза на съдебната власт, по бюджета на ВРС сумата от 321,96лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-В. да заплати К. М. Ж. ЕГН

4

**********, с.Х., обл.В., сумата о т 450лв /четиристотин и петдесет лева/ - разноски за въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3 т.3 ГПК.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на докладчика по делото съдия ****

За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита за извънреден и че същият не му е бил заплатен.

По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по делото се установи, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение, заемайки посочената длъжност, като е работил на 12/24-часови смени.

Твърденията на ищеца са, че при даване на 12/24-часови смени фактически е полагал труд над нормативно установената продължителност на служебното време, който не бил компенсиран. Затова спорният въпрос е правен. Същият се концентрира върху това доколко положените от ищеца часове нощен труд надвишават нормативно определените такива, поради което следва да бъдат преизчислени в часове дневен такъв чрез умножаване с коефициент 1,143, т.е. следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и заплати като такъв с допълнително възнаграждение, на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР.

Затова в тежест на ищеца е установяването на положения труд извън нормативно определеното служебно време, а за ответната страна - че ищецът е бил компенсиран с дължимата почивка, респ.с допълнително възнаграждение.