Определение № 61 от 10.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. Пловдив, 10.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно търговско дело № 20255001000058 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Б. Д**“АД, подадена чрез процесуалния представител юрк. Г. А. срещу протоколно определение от 16.12.2024г. по т.д.№ 724/2023г. на ОС Пловдив, с което съдът е прекратил производството по делото като е счел, че българският съд не е международно компетентен да разгледа и да се произнесе по исковете, предявени с искова молба на „Б. Д**“АД против М. А. С..

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно поради съображения, изложени в частната жалба. Не се оспорват изводите за потребителския характер на спора, както и че ответникъм А. С. има местожителството си във В.. Оспорват се обаче като незаконосъобразни изводите на съда за приложимост на КОКИСРГТД, подписана в Б. на ************** г.

Искането към съда е обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне обратно на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана по същество тя е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба подадена от „Б. Д**“АД против М. А. С., бр. гр., с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ, вр. с чл. 17 ЗКСД и чл. 86 ЗЗД, за изпълнение на задължения за заплащане на главница, лихви и обезщетение за забава по Договор за студентски кредит, сключен между страните на 16.02.2015 г.

1

След установяване от страна на съда, че ответникът не пребивава на посочения в исковата молба и в договора адрес в Р*, препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на адрес във В., като е удостоверено връчване на 4.9.24 г. чрез поставяне на съдебните книжа в пощенска кутия, представляващо вА.дно връчване съгласно правило 6.3 от Гражданскопроцесуалните правила на А. и У.. С оглед осъщественото редовно връчване съдът е приел, че местопребиваването на ответникът е на адреса, на който е удостоверено връчването, т.е. че ответникът има местожителство във В., респ. спорът е с международен елемент, предвид обстоятелството, че ищецът е юридическо лице, регистрирано в Р *.

Прието е от съда още, че с оглед предмета на делото - задължения по договор за целеви потребителски кредит /студентски кредит по ЗКСД/, обстоятелството, че ответникът е физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и изричната разпоредба на чл. 17, ал. 5 ЗКСД, ответникът има качество на потребител. Прието е, че в случая е приложима КОКИСРГТД, подписана в Б. на ************** г., доколкото и Р*, и ОК В. са страни по тази К. и са обвързани с нея, като по отношение на ОК В. се сочи, че е присъединено към тази К. на самостоятелно основание, а не като страна-членка на ЕС, поради което и напускането й на ЕС и изтичане на преходния период не изключват приложението на този международен акт.

Съдът се е позовал на чл. 14, ал.2 от Б.ската К. от ********,г., според който другата страна по договора може да заведе дело срещу потребител само в съдилищата на договарящата държава по местожителството на потребителя, както и на чл. 20, ал.1 от същата К., според която когато срещу ответник с местожителство в една договаряща държава бъде предявен иск в съд на друга договаряща държава и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен ако компетентността му произтича от разпоредбите на тази К.. В случая доколкото на ответникът е връчен препис от исковата молба и е указана разпоредбата на чл.

40 ГПК, дадени са указания за подаване на отговор на исковата молба, задължителното му съдържание и последиците при неподаването му, всичко с превод на английски език, като в срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника и същият не се е явил в насроченото открито съдебно заседание нито лично, нито чрез представител, съдът е счел, че на основание чл. 20, ал.1 от КОКИСРГТД, подписана в Б. на ************** г., следва да отрече международната си компетентност и е прекратил на това основание производството по делото като процесуално недопустимо.

Настоящият състав на съда споделя мнението за неприложимост на КОКИСРГТД, подписана в Б. на ************** г., наричана за краткост от тук нататък в мотивите К. от **** г., предвид следните съображения:

К. от **** г. е подписана от страните по договора за създаване на европейската икономическа общност - Б., Г., Ф., И., Л. и Н. - като една от основните цели, посочени в преамбюла, е определяне международната компетентност на съдилищата на договарящите страни, за да се улесни признаването и да бъде въведена бърза процедура за изпълнението на съдебните решения,автентичните документи и съдебните спогодби.

ОК В. и С. И. се присъединява към К. от **** г. и към Протокола за нейното 2 тълкуване от Съда на Европейските общности, подписан на 03.06.1971 г. в Л., с К., подписана на 09.10.1978 г. /78/884/ЕИО/ заедно с КД и И.. В преамбюла на К.та за присъединяване е записана целта на същото – ставайки членове на Общността, присъединяващите се държави се ангажират да се присъединят към К. от **** г. и към Протокола за нейното тълкуване от Съда на Европейските общности, подписан на 03.06.1971 г. в Л..

В отношенията между държавите-членки К. от **** г. е заменена от Регламент /ЕО/ № 44/2001г. на Съвета от 22.12.2001г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела /Регламент Б. I/, който влиза в сила от март 2002 г . В този смисъл е чл. 68, ал.1 от Регламент Б. І -настоящият регламент в отношенията между държавите-членки отменя Б.ската К., с изключение на териториите на държавите членки, които попадат в териториалния обхват на посочената К. и които са изключени от действието на настоящия регламент по силата на член 299 от Договора.

Впоследствие Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. е заменен с Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. След преустановяване членството на ОК В. и С. И. в ЕС и след изтичане на преходния период, удължен до 31.12.2020г., няма основание за приложение на посочения регламент към настоящия трансграничен спор. Това се отнася и за Б.ската К. от **** г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на 03.06.1971г. в Л., които също са престанА. да се прилагат по отношение на ОК В. и С. И.. Аргумент за това се извлича от споразумението за напускане на Съюза - считано от 01.01.2021 г . правото на Съюза не се прилага по отношение на ОК В. и С. И. като последица от прекратяване на членството на страната в ЕС.

Съгласно определението, дадено в чл.2 от посоченото споразумение, правото на Съюза включва и международните споразумения между държавите – членки, сключени в качеството им на членки на Съюза / б. a), v) от чл. 2/. Именно в това качество ОК В. и С. И. са се присъединили към К. от **** г., което се извлича от изричното посочване в преамбюла на К.та за присъединяване, подписана на 09.10.1978 г.

Относно Б.ската К. от **** г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на 03.06.1971г. в Л., е нА.це и изрична нотификация от 01.02.2021 г. от правителството на ОК В. и С. И. до Генералния секретар на Съвета на ЕС, в която се изразява становище за преустановяване прилагането на посочените международни актове като последица от оттеглянето на страната от ЕС и изтичането на преходния период.

От изложеното следва извод, че приложението на Б.ската К. от **** г. е отпаднало по отношение на ОК В. и С. И. като резултат от оттеглянето от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, респ. същата е неприложима към настоящия казус.

Към настоящия момент между Р* и ОК В. и С. И. не съществува и двустранен договор за правна помощ, определящ компетентния съд при договор с потребител, при което 3 за нА.чието на компетентност на българския съд в разглеждания казус са относими нормите на КМЧП.

НА.це е обща компетентност на българския съд съгласно чл.4, ал.1, т.2 от КМЧП, тъй като ищецът е юридическо лице, регистрирано в Р*.

Нормата на чл. 16 от КМЧП регламентира специална компетентност по искове на потребител, т.е. в случая е неотносима.

Не е нА.це сключено споразумение по смисъла на чл. 16, ал.2 от КМЧП, с което страните да са избрА. друг съд /такова е допустимо само ако се сключва след възникване на спора/. Т.е. КМЧП не съдържа специални норми, които да изключват общата компетентност на българския съд по чл. 4, ал.1,т.2 от КМЧП, поради което такава е нА.це и в настоящия казус.

За пълнота, следва да се отбележи, че посочените в частната жалба норми на чл. 95, ал.4 вр. чл. 95, ал.3 и ал.1 от КМЧП уреждат приложимото материално право към потребителски договори, а не компетентността на съда.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато на Окръжен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, Пловдивски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.12.2024г. по т.д.№ 724/2023г. на Окръжен съд Пловдив, с което съдът е прекратил производството по делото като е счел, че българският съд не е международно компетентен да разгледа и да се произнесе по исковете, предявени с искова молба на „Б. Д**“АД против М. А. С..

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4