Решение № 81 от 06.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. София, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Виктория Ив. Т. като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско дело № 20211100514751 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 20182801/09.09.2021 г., постановено по гр. дело №5448/2021 г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С.“ АД срещу „Р.*“ ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 69, ал. 2 ЗПУ , че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 647,42 лв., представляваща неплатено възнаграждение за куриерски услуги по договор

№63661/01.04.2008 г., съгласно фактури с № 845284/05.05.2020 г. и №861395/03.06.2020 г., заедно със законната лихва от 23.11.2020 г. до погасяване на задължението, за ко ято сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 57996/2020 г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство и в заповедното производство в размер на общо 650 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответното дружество. Жалбоподателя т поддържа, че ищецът не бил провел пълно и главно доказване на твърдените от него факти за наличие на облигационно отношение между страните с посоченото в исковата молба съдържание и предоставянето от негова страна на куриерските услуги по процесния дотовор. Оспорва, че осчетоводяването на фактурите не доказвало наличието на облигационно отношение и изпълнението на задължението на насрещната страна. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира 1 разноски.

Ответникът по жалбата „С.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че искът бил доказан. Цитира практика на ВКС в подкрепа на правните изводи на районния съд. Претендира присъждането на направените разноски по делото.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 2 ЗПУ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Видно от представени препис от договор № 63661/01.04.2008 г. между „Р.*“ ЕООД и „С.“ АД е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да предоставя на ответника международни куриерски и карго услуги и куриерски и карго услуги на територията на Република България от врата до врата срещу възнаграждение.

Сумите, дължими от ответника за предоставени от ищеца пощенски услуги в периодите 01.04.2020 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 31.05.2020г., се установяват от фактури

№8000845284/05.05.2020 г. и

№8000861395/03.06.2020 г., по които сумите за плащане са 176,41 лв. и 471,01 лв.

От заключението по изслушаната в първоинстанционното производство ССчЕ, което настоящият състав кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че процесните фактури са включени в дневниците за покупки на „Р.*“ ЕООД и за тях е ползван данъчен кредит от дружеството-ответник. Заключението не е оспорено от никоя от страните.

При така установените факти и като съобрази константната практика на ВКС, съгласно която с амо по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване /Решение № 185 от 10.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2928/2014 г., I т. о., ТК , Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о./ , настоящият състав намира, че по делото е доказано както наличието на облигационно отношение между страните по настоящия спор, така и задълженията на ответника, произтичащо от него.

2

Ответникът не е навел правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи възржения в процеса, поради което при доказаната основателност на претенцията въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат.

По делото е представената фактура 0000001234/15.02.2022 г., която е подписана от представител на въззиваемото дружество и адв. К., и в нея е налице описание на предоставената услуга – процесуално представителство пред настоящата инстанция, поради което е годна да удовлетвори изискването за представяне на доказателство за уговореното предоставяне на адвокатска защита срещу възнаграждение. От фактурата се установява, че е уговорено възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС, а от представеното преводно нареждане е видно, че то е заплатено, поради което на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски в размер на 240 лв с ДДС.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20182801/09.09.2021 г., постановено по гр. дело №5448/2021 г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в.

ОСЪЖДА „Р.*“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Младост, ул. ****, София Сити Лоджистик Парк, Административна сграда, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 240 лв. с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3