Решение № 1073 от 24.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 24.07.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1907 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът - „А.П.С.Е.К.П.В.П.”

ЕАД, твърди, че на 29.08.2017 г., между него, като производител на електрическа енергия, и ответника „А.С.” АД, като купувач, е сключен договор за продажба на електрическа енергия. В изпълнение на този договор той произвел и продал на ответното дружество през месец ноември 2017 г. електрическа енергия в количество от 3 218, 49 МВтч, чиято цена възлиза на сумата от 149 208, 73 евро с ДДС, за което е издадена фактура № 191/ 30.11.2017 г. През месец декември 2017 г. ищецът произвел и продал на ответника електрическа енергия в количество от 3 218, 49 МВтч, чиято цена възлиза на сумата от 149 208, 73 евро с ДДС, за което е издадена фактура № 193/ 31.12.2017 г. Ответникът заплатил част от възникналото в негова тежест задължение за заплащане на цената за доставената през месец ноември електрическа енергия, като към настоящия момент продължава да дължи сума в размер на 12 782, 60 евро по фактура № 191/ 30.11.2017 г. Той не е изпълнил изцяло задължението за заплащане на цената на доставената електрическа енергия за месец декември 2017 г. С чл. 25 от договора страните са уговорили, че при забава изпълнението на задължението за заплащане на цената, купувачът дължи неустойка за забава в размер на 1% на ден от дължимата и неизплатена сума, но не повече от 10 %. Ответникът изпаднал в забава изпълнението на задължението за заплащане на цената за доставената през месец ноември 2017 г. електрическа енергия и дължи неустойка за забава за периода от 10.12.2017 г. до 17.09.2018 г., която е в размер на 1 278, 26 евро. Той изпаднал в забава изпълнението на задължението за заплащане на цената за доставената през месец декември 2017 г. електрическа енергия и дължи неустойка за забава за периода от 10.01.2018 г. до 17.09.2018 г., която е в размер на 17 082, 73 евро. Поради изложеното ищецът моли „А.С.” АД да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 12 782, 60 евро, представляваща неплатена част от цената за доставената електрическа енергия за месец ноември 2017 г. съгласно фактура № 191/ 30.11.2017 г., сума в размер на 1 278, 26 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цената за доставената електрическа енергия за месец ноември 2017 г., начислена за периода от 10.12.2017 г. до 17.09.2018 г., сума в размер на 149 208, 73 евро, представляваща цената за доставената електрическа енергия за месец декември 2017 г. съгласно фактура № 193/ 31.12.2017 г., сума в размер на 17 082, 73 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цената за доставената електрическа енергия за месец декември 2017 г., начислена за периода от 10.01.2018 г. до 17.09.2018 г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по исковете - „А.С.” АД, ги оспорва. Твърди, че ищецът не му е доставил такова количество електрическа енергия, което е в претендирания в исковата молба размер. Посочва, че към размера на уговорената с договора цена за доставената електрическа енергия не следва отделно да се прибавя и размера на дължимия ДДС, тъй като той е включен в нея. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Ищецът основава претенциите си за получаване на цена на закупената от ответника електрическа енергия на съществуващи между страните облигационни отношения, произтичащи от договор за продажба на електрическа енергия, който е действал за процесния период от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г. Ето защо и за да бъде уважен предявения в процеса иск, на първо място следва да се прецени дали от представените доказателства се установява, че е сключен твърдения договор, както и дали той обвързва страните по него за спорния период.

В Закона за енергетиката /ЗЕ/ е предвидено, че продажбата на електрическа енергия се осъществява въз основа на сделки, които се сключват по регулирани от комисията /КЕВР/ цени, по свободно договорени между страните цени и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, при спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия /чл. 91, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. Страни по тези сделки могат да бъдат само субектите, изрично посочени в закона, а именно: общественият доставчик на електрическа енергия, крайният снабдител на електрическа енергия, производителят, крайният клиент, който може да бъде битов и небитов, операторът на електропреносната мрежа, операторът на електроразпределителна мрежа, търговецът на електрическа енергия, доставчикът от последна инстанция, координаторът на балансираща група и операторът на борсов пазар на електрическа енергия /чл.

92 ЗЕ/.

Между страните в производството не е спорно, а и това се установява от представените писмени доказателства, че ищецът „А.П.С.Е.К.П.В.П.” ЕАД има качеството на производител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ, тъй като е юридическо лице, което произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници. Безспорно е и обстоятелството, че ответникът „А.С.” АД има качеството на търговец на електрическа енергия по смисъла на чл.

96 ЗЕ, който е получил лиценз за дейността си като такъв. Така установените факти водят до правния извод, че ищецът и ответникът имат такова качество в процеса по производство и доставка на електрическа енергия, което ги легитимира като страни по договор за продажба на електрическа енергия съгласно чл. 92 ЗЕ.

Между страните по делото не се спори, че за процесния период, който е от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г., те са били обвързани от облигационни отношения, възникнали от договор за продажба по свободно договорени цени на електрическа енергия от възобновяеми източници, произвеждана от ищеца в собствената му фотоволтаична електрическа централа „Караджалово“ . Това се твърди в производството както от ищеца, така и от ответника, като това обстоятелство се и установява от приетия като доказателство по делото договор за продажба на електрическа енергия от 29.08.2017 г. Този договор е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му. С него ищецът се е задължил да продава на ответника произведена от него, нетна активна електрическа енергия, с изключение на количествата, които той ползва за собствени нужди и която е над количествата по чл. 31, ал. 5, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/.

С договора ответникът, в качеството му на търговец на електрическа енергия и купувач по тази сделка, е поел насрещно задължение за срока му на действие, който съгласно чл. 2 от договора е от 31.08.2017 г. до 31.12.2018 г., да заплаща покупна цена за доставеното количество електрическа енергия съгласно регистрираните дневни графици за доставка в информационната система на електроенергийния системен оператор /ЕСО/, по цена 75, 56 лева/ MWh, но не по-малко от цената за излишък на балансиращия пазар съгласно чл.

31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ. От съдържанието на този договор е видно, че с него страните не са постигнали конкретна уговорка за количеството електрическа енергия, която ищецът като продавач се е задължил да достави на ответното дружество, като с клаузата на чл. 5 от договора те са се съгласили, че договарянето на количеството електрическа енергия, която е предмет на продажбата ще се извършва с дневни графици, които ще се съставят по общо съгласие на страните и които продавачът се задължава да изпрати на ЕСО.

По делото са представени две фактури - фактура № 191/

30.11.2017 г. и фактура № 193/ 31.12.2017 г., които са издадени от „А.П.С.Е.К.П.В.П.” ЕАД и в които като получател на стоката, за която са съставени е посочено ответното търговско дружество, като тези две юридически лица са страните по процесната сделка. От съдържанието на тези счетоводни документи е видно, че те са съставени в изпълнение на договор за продажба на електрическа енергия и във връзка с осъществената продажба на електрическа енергия на свободния пазар през месец ноември 2017 г. и през месец декември 2017 г., като записаната в тях единична цена на електрическата енергия съвпада с тази, уговорена в сключения между страните договор от 29.08.2017 г., който се сочи като правопораждащ предявените вземания факт. След като посочените във фактурата данни за страни по сделката, за вида на стоката, която се продава, за продажната цена и за периода от време, когато е осъществена продажбата, съвпадат с тези, които са уговорени с процесния договор за продажба на електрическа енергия, то съдът счита, че тези счетоводни документи са съставени именно във връзка с този договор. Издадените фактури носят информация за съдържанието на всички характерни задължения, които възникват за насрещните страни по договора за продажба на електрическа енергия, като в тях е посочено и точното количество електрическа енергия, която производителят се задължава да достави за съответния период от време, както и размера на цената, която търговецът на електрическа енергия се задължава да заплати за количеството произведена и доставена енергия.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и след проверка на счетоводството на ответника, се доказва, че фактура № 191/ 30.11.2017 г. и фактура № 193/ 31.12.2017 г., които са издадени от „А.П.С.Е.К.П.В.П.” ЕАД, са осчетоводени от „А.С.” АД за цялата стойност, за която са съставени.

Отразяването в счетоводството на ответника на задълженията към производителя за заплащане на цената за закупената електрическа енергия е такова действие, което е конклудентно по своя характер и с което последният, в качеството си на търговец на електрическа енергия и купувач по процесната сделка за продажба, е изразил съгласие да закупи продадената от ищеца електрическа енергия в количеството, което е посочено в издадените фактури. Това означава, че в производството се доказа, че и двете насрещни страни по сделката са постигнали съгласие за това, че количеството електрическа енергия, което е уговорено ищецът да продава на ответника в дневните графици, представени пред ЕСО, през целия месец ноември 2017 г. и през целия месец декември 2017 г., е това, посочено в описаните два счетоводни документа.

За да възникне задължението на търговеца на електрическа енергия да заплати дължимата цена за закупената електрическа енергия, трябва да бъде установено, че продавачът реално му е доставил такава в уговореното между страните място за доставка.

Осчетоводяването от ответното дружество на издадените от „А.П.С.Е.К.П.В.П.” ЕАД фактури, което както се посочи се установява от заключението на изготвената по делото ССЕ, по своята същност представлява действие, което има характер и на изявление за извънсъдебно признаване, изразено от това лице, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на цена за доставената електрическа енергия в посочения в счетоводните документи размер, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че на уговореното в договора място за доставка е доставена електрическа енергия в записаното в тези фактури количество, тъй като единствено при настъпване на този факт за търговеца възниква насрещното задължение да заплати на продавача цената за това, която е уговорената като размер за единица количество в съдържанието на сключения между страните договор.

В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 23/ 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 336/ 10.06.2010 г. по т.д. № 90/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 708/ 02.11.2011 г. по т.д. № 82/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.

Разпечатката съдържа 29 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3109701-88c5-4284-aec3-aeda6b4238d2