Решение № 731 от 24.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава П. Генова при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора В. П. Т. като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20241100605755 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

С определение от 30.08.2024 година по НЧД № 10357/2024 година, Софийски районен съд, НО, 94-и състав по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК и на основание чл.25,ал.1 вр.чл. 23, ал. 1 НК е наложил едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени на осъдения В. М. Х., ЕГН ********** по НОХД № 79/2022 година на РС-Ихтиман, НОХД № 15673/2021 година на СРС и НОХД № 18471/2019 година на СРС, а именно лишаване от свобода за срок от шест години.

На осн. чл. 24 НК така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е увеличено с една година и е определен окончателен размер на наказанието лишаване от свобода за срок от седем години.

На осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. “б“ ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното общо найтежко наказание.

На осн. чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато от общото най-тежко наказание 1 времето, през което осъденият е търпял наказание по делата, включени в съвкупността.

На осн. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е приспаднато при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК.

Срещу определението на първоинстанционния съд е постъпила въззивна жалба от защитник на осъдения, с която се oспорва първоинстанционното определение в частта относно прилагане на чл. 24 НК и се моли за изменение на съдебния акт, като се отмени приложеното увеличаване на определеното общо най-тежко наказание. Като доводи в тази насока се сочи, че лицето изтърпява наказание лишаване от свобода считано от 2021 година, като въз основа на младата му възраст и продължителен престой в пенитенциарното заведение е осмислил криминалното си минало и поведение, изразил е съжаление за извършеното, както и искрено и непоколебимо е демонстрирал решението си да поеме по нов-коренно различен път на поведение след изтърпяване на наказанието.

В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В допълнение акцентира на добросъвестно поведение на лицето при изпълнение на наказанието и в тази връзка по делото са представени писмена похвала и два броя заповеди за награждаване на осъдения от началник на Затвора-гр. София.

В съдебно заседание представителят на СГП счита жалбата за неоснователна. Намира, че от приложената справка за съдимост се установявало, че лицето е осъждано с двадесет и четири влезли в сила съдебни акта, с различни по вид наказания, които очевидно не са постигнали целите на наказанието.

В тази насока поддържа правилност на първоинстанционното определение и моли последното да бъде потвърдено.

Осъденият- в лична защита поддържа, че е осмислил криминалното си минало, изразява дълбоко съжаление за извършеното в този период от време, като заявява, че след изтърпяване на наказанието ще поеме по нов, коренно различен път. Моли да се намали присъдата.

В последната си дума осъденият изразява съжаление за извършеното.

Съдът, съобразявайки приложените по делото доказателства, както и 2 становището на страните приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предложение от страна на СРП за групиране на наказания по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК на осн. чл.

25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК.

В хода на проведеното съдебно следствие, съобразявайки приложената справка за съдимост, както и съдебните актове, с които са извършени предходни групирания на наказания, първоинстанционният съд е установил, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени на осъдения В. М. Х., ЕГН ********** по НОХД № 79/2022 година на РС-Ихтиман, НОХД № 15673/2021 година на СРС и НОХД № 18471/2019 година на СРС, тъй като е констатирал, че деянията по посочените производства са били извършени преди деецът да е бил осъждан с влязла в сила присъда за което и да е от тях.

Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни и са резултат от вярна преценка на фактическите данни, установяващи се от справката за съдимост, което е довело да правилни правни изводи за наличието на материалноправните предпоставки на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК и законът е приложен правилно в тази насока.

От справката за съдимост на осъденото лице се установява, че спрямо същия са налице общо двадесет и четири влезли в сила съдебни актa, с които са му наложени наказания за различни престъпления по смисъла на наказателния закон. Отчитайки датата на влизане в сила на съдебните актове и датите на извършване на деянията, съответно датите на изтърпяване на наложени наказания и влезлите в сила съдебни актове, с които е налице преходно произнасяне по приложението на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, при спазване изискванията на ТР № 3/16.11.2009 година на ОСНК на ВКС по ТД№ 3/2009 година, първоинстанционният съд законосъобразно е констатирал, че относими към момента на постановяване на съдебния акт от гледна точка решаване на въпроса за определяне на едно общо най-тежко наказание са осъжданията на лицето по НОХД № 79/2022 година на РСИхтиман, НОХД № 15673/2021 година на СРС и НОХД № 18471/2019 година на СРС.

Вземайки предвид тези данни правилно съставът на Софийски районен 3 съд е преценил, че деянията по посочените наказателни производства се намират в условията на съвкупност от престъпления и е приложима нормата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, тъй като деянията по същите са извършени преди лицето да е осъдено с влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях. В този смисъл първата инстанция е съобразила, че най-тежко се явява наказанието лишаване от свобода за срок от шест години, наложено на лицето по НОХД № 18471/2019 година на СРС, в сила от 02.06.2024 година. Този извод се основава на обстоятелството, че с влезлия в сила от 15.02.2022 година съдебен акт по НОХД № 79/2022 година на РС-Ихтиман на лицето е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, а с влезлия в сила на 02.11.2022 година съдебен акт по НОХД № 15673/2021 година на СРС на лицето е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години.

При тези положения в съответствие с материалния закон и обосновано от гледна точка на процесуалния такъв СРС, НО, 94-и състав е определил едно общо най-тежко наказание на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК измежду наложените на осъдения Х. такива по НОХД № 79/2022 година на РСИхтиман, НОХД № 15673/2021 година на СРС и НОХД № 18471/2019 година на СРС, а именно лишаване от свобода за срок от шест години.

При преценка предпоставките на чл. 24 НК първоинстанционният съд не е надценил относимите данни за личността на дееца и обществената опасност на деянията, което е довело и до правилно приложение на закона в тази част и справедливо увеличаване размера на наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода с една година.

Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл. 24 НК, посочената разпоредба намира приложение след преценка на цялостната престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на деянията, извършени от него, както и личната обществена опасност на самия подсъдим.

Също така съдът следва да направи преценка на продължителността на периода, през който са извършени престъпленията, на стойностния размер на отнетото имущество, когато се касае до престъпление против собствеността, на резултата от извършеното престъпно посегателство, когато се касае до друг вид престъпление, на подбудите и мотивите за извършване на общественоопасните деяния, наличието на смекчаващи и отегчаващи 4 отговорността обстоятелства. На базата на посочените критерии съдът може да използва дадената му в чл. 24 НК възможност, ако приеме, че общо определеното на дееца наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния, и когато със същото това наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия /в този смисъл са Р 322/1985, II НО; Р 102/1990-II НО; Р 500/1993-I НО/.

Отчитайки обществената опасност на деянията, предмет на групиране, настоящият състав констатира, че всички от посочените престъпления, за които лицето е осъдено се явяват тежки умишлени такива, за които съответно са му наложени и ефективни наказания лишаване от свобода, като се касае до престъпления от един и същи вид, насочени спрямо собствеността на гражданите и всяко от тях е извършено при условията на опасен рецидив.

Престъпленията предмет на групиране в настоящия случай са резултатни, като съобразявайки стойностният размер на предмета на престъпления по делата в съвкупността се установява, че същият е значителен- общо двеста хиляди седемстотин тридесет и пет лева и деветдесет стотинки, като деянията се явяват извършени в непродължителен период от време. На следващо място следва да бъде посочено, че действително извън групираните наказания по отношения на лицето са налице предходни осъждания и по-конкретно двадесет и едно осъждания с влезли в сила съдебни актове /извън групираните с първоинстанционния акт/ всички за престъпления, насочени против собствеността на гражданите и тежки умишлени такива от гледна точка на правната квалификация. Прави впечатление, че престъпната деятелност на осъденото лице е отпочната като непълнолетен и е била обективирана в продължителен период от време, като са му налагани и различни по вид наказания, като очевидно не са постигнати целите на наказанието спрямо лицето. В този смисъл настоящата инстанция констатира, че се касае до лице с висока степен на обществена опасност, както и че общо определеното на дееца наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния, като със същото това наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия което основава приложение на чл. 24, ал. 1 НК. Прилагайки визираната разпоредба съдът от първа инстанция е приложил правилно закона и увеличавайки размера на наказанието с една година при допустимо увеличение до три години е наложил справедливо наказание.

5

Ангажираните доказателства относно добросъвестно поведение при изпълнение на наказанието лишаване от свобода и приложени поощрения за спазване на вътрешния режим по местоизпълнение на наказанието имат отношение към преценка на предпоставките за условно предсрочно освобождаване и не променят констатациите на съда досежно високата обществена опасност на дееца и продължителната му престъпна деятелност.

Правилно на следващо място първоинстанционният съд е приложил материалноправната норма на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. “б“ ЗИНЗС и е определил първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание.

Правилно на следващо място са приложени нормите на чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК като е приспаднато времето, през което осъденият е изтърпявал наказание лишаване от свобода и е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по делата включени в съвкупността.

С оглед горните съображения съдът констатира, че не са налице основания за изменение или отмяна на първоинстанционното определение и същото следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, на осн. чл. 334, ал.3 НПК, СГС, НО , IX въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.08.2024 година по НЧД № 10357/2024 година на Софийски районен съд, НО, 94-и състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6