Решение № 81 от 17.04.2026, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Гражданско дело 713/2025
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 17.04.2026
- В сила
- 13.05.2026
- Състав
- Татяна Станчева Станчева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 500 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. Карнобат, 17.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Татяна Ст. Станчева И. при участието на секретаря Веска Р. Х.а като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело № 20252130100713 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЗАД ОЗК — Застраховане” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5, представлявано заедно от А.Л. и Р.Д. - изпълнителни директори, чрез адв.Г.
Б. Х.-САК, против Р. Р. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.К.. С исковата молба е предявен установителен иск за приемане за установено, че Р. Р. И. дължи на „ЗАД ОЗК Застраховане” АД сумата от 403,70 евро(789,57 лв.), представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, по щета № 0410-800-0017-2020, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК — 07.10.2024 г. до окончателното плащане на задължението. Ищецът претендира разноските по делото.
Ищецът твърди, че между него и ответника е бил валидно сключен договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил, марка „Пежо“, модел „106“, с peг. № ***. Излага, че в срока на договора – на 08.02.2020 г., около 16:57 часа, в гр. Бургас, ж. к. Изгрев, до бл. № 62, Р. Р. И., в резултат на управление на лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“, с peг. № ***, след употреба на алкохол и с несъобразена скорост предизвикал ПТП, при което настъпил удар в предна лява част на паркираното МПС марка „Форд“, модел „Мондео“, с peг *** в резултат на това са му нанесени материални щети.
Вследствие на нанесените имуществени вреди, собственикът на увреденото МПС подал уведомление за щета, с което претендирал изплащане на застрахователно обезщетение. По повод уведомлението експерти на застрахователя извършили оглед на автомобила и съставили два броя Опис - технически експертизи по щетата, в които били описани увредените детайли, С оглед на нанесените щети по автомобила ЗАД ОЗК — Застраховане” АД определило за изплащане застрахователно обезщетение по експертна оценка, в размер на 789,57 лв., която сума била преведена по сметка на собственика на увреденото МПС - Х.Г. Р..
1
Застрахователя изпратил покана за доброволно плащане до ответника, но същата не е му била връчена.
Застрахователят се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесната сума, която била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и заповедният съд указал на ищеца да предяви иск за установяване дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК, е постъпил писмен отговор на исковата молба от адв.С.
Лалева – назначена за особен представител на ответника, на основание чл.47, ал.6 от ГПК. С отговора особеният представител оспорва наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва се съставения протокол за ПТП относно механизма на причиняване на щетата. Особеният представител твърди липса на причинно-следствена връзка между деянието и описаните вреди, липса на яснота относно времето на удара, както дали в този момент Р. И. е употребил алкохол. Оспорва се размерът на изплатената сума на собственика на увреденото МПС, като завишена. Претенцията се оспорва като погасена по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:
Предявен е установителен иск е с правна квалификация чл. 500, ал. 1, от КЗ във р. чл.422, вр. чл.415 вр. чл.124 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал превозното средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Между страните няма спор, че автомобил марка „Пежо“, модел „106“, с peг. № ***, управляван от ответника е бил застрахован при ищеца „ЗАД ОЗК — Застраховане” АД, за което по делото е представено удостоверение от Гаранционен фонд от което е видно, че превозно средство с рег.№ *** е с валидна задължителна „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с начална дата на покритие 27.08.2019г. и крайна дата на покритие 26.08.2020 година.
Установи се от писмените и гласни доказателства че на 08.02.2020г. около 16:57 часа в гр.Бургас ж.к Изгрев до бл. № 62 ответникът е управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“, с peг. № ***. В резултат на движение с несъобразена скорост, управляваният от Р. Р. И. автомобил се ударил в бордюра на тротоара, близо до бл.62 в кв. Изгрев в гр.Бургас.
В следствие от удара автомобилът се завъртял и спрял движението си след като се ударил с предна лява част в предна лява част на паркирания лек автомобил МПС марка „Форд“, модел „Мондео“, с peг. ***. След удара автомобилът бил позициониран напречно на платното за движение. Свидетели очевидци на ПТП били М. Т. и П.Д. които помогнали на водача да излезе от автомобила, изместили автомобила от платното за движение, подали сигнал на тел 112 и останали с Р. Р. И. до пристигането на полицаите, които поели работата по случай.
Полицейските служители извършили проверка на водача Р. Р. И. с Алкотес Дрегер 7410 фабр. № ARSM -0082, при която е установено, че е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 2,38 промила. Срещу Р. Р. И. било образувано ДП № 3388ЗМ -79/2020г. по описа на Пето районно управление -гр.Бургас., вх. № 1512/2020г. и пор. 313/2020г. по описа на БРП.
2
Със Споразумение от 03.07.2020 г. по НОХД № 2460/2020 г., по описа на PC - Бургас, XXI състав, Р. Р. И. се признал за виновен в това, че на 08.02.2020 г., в гр. Бургас, ж.к.
Изгрев, пред бл. № 62, е управлявал МПС марка „Пежо“, модел „106“, с per. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно - 2,38 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7410“, фабр. № ARSM — 0082 престъпление по чл. 3436, ал. 1 НК.
По делото е изискана и приложена цялата административно наказателна преписка, образувана по повод процесното ПТП. Видно от същата е, че на водачът – настоящ ответник са съставени АУАН и НП за извършено нарушение на ЗДвП във връзка с процесното ПТП.
Препис от НП е редовно връчен на нарушителя и е влязло в сила на 10.02.2021г..
На 10.02.2020г. Х.Г. Р., собственик л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с peг. *** подал до ЗАД ОЗК — Застраховане” АД уведомление за щета на МПС(л.18), в което описал нанесените в резултат на ПТП щети автомобила и отправил искане за обезщетяването им от застрахователя.
По повод уведомлението била образувана щета № 0410-8000017-2020, по описа на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД. На 10.02.2020 г. и на 17.02.2020 г. експерти на застрахователя извършили оглед на автомобила и съставили два броя Опис - технически експертизи по щетата, в които са описани увредените детайли, а именно: предна броня, ляв фар, преден ляв калник, преден ляв ПВЦ подкалник, ляв халоген, предно окачване, основа предна броня, основа преден ляв калник, предна лява гума и джанта, липсваща рамка на ляв халоген, решетка предна броня, преден ляв амортисьор, преден ляв рог и кора под предна броня. За нанесените щети по автомобила застрахователят определил за изплащане застрахователно обезщетение по експертна оценка, в размер на 789,57 лв. С Платежно нареждане с бордеро № 102274/04.03.2020 г.(л.75) сумата от 789,57 лв. е преведена по сметка на собственика на увреденото МПС - Х.Г. Р..
След обезщетяването на собственика на увреденото МПС, застрахователят изпратил на ответника Р. И. регресна покана, с писмо с обратна разписка, за възстановяване в седемдневен срок на изплатеното обезщетение на увреденото лице (лист76). Представено е известие за доставяне до ответника Р. И., който не се явил да получи поканата.
Предвид липсата на плащане от виновния водач, застрахователят се снабдил със заповед за изпълнение № 681/13.12.2024 г. по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 1109/2024г., по описа на P C – Карнобат за сумата платена на собственика на увредения автомобил. Заповедта е връчена на Р. Р. И. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и на заявителя е указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение.
По делото беше допусната съдебноавтотехническа експертиза, изготвена от вещо лице Ж. Е.. От заключението на вещото лице, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че от доказателствата по делото може да се направи категоричен извод, че е възможно получените щети на увреденото МПС лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с peг. *** да са получени по описания начин в протокола за П Т П . Според заключението на вещото лице, стойността на увредения л.а. „Форд“ е на стойност 1370,39 лева, като щетата възлиза на 80% от действителната му стойност - 1096,31 лева, а в с.з. вещото лице посочи, че изплатеното застрахователно обезщетение е в рамките на средните цени към датата на процесния инцидент.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при 3 условията на пълно и главно доказване наличие на валидно сключен към датата на ПТП договор за застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на МПС марка „Пежо“, модел „106“, с peг. № ***, извършено от ответника виновно противоправно деяние, в причинна връзка с което са произлезли вреди, размерът на същите и действително плащане на обезщетение на увреденото лице.
Настоящият състав приема, че горепосочените обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП, преписка по щета, НОХД № 2460/2020г. на РС-Бургас и разпита на свидетеля очевидец М. Т..
Механизмът на причиняване на щетата се установи от САТЕ. Отделно от това протокола за ПТП, в частта, в която съставителят е удостоверил лично възприети от него факти, има характер на официален удостоверителен документ и обвързва съда с материална доказателствена сила (в този смисъл е решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т. о. на ВКС). От друга страна протоколът за ПТП е подписан и от участниците в ПТП-то, като в тази си част като частен свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила срещу водача на застрахования в ищцовото дружество лек автомобил, тъй като удостоверява неизгодни за него факти. Протоколът е подписан и от очевидеца на ПТП-то – свидетеля М. Т..
Въз основа на всичко изложено до тук се доказа сложният фактически състав на чл.45 от ЗЗД. Налице е виновно, противоправно поведение от страна на Р. И., управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“, с peг. № ***, след употреба на алкохол, в резултат на което е настъпило застрахователното събитие –ПТП на 08.02.2020г., от което са нанесени са щети на л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с peг ***, които са обезщетени от застрахователя, като ответникът е в забава и не е възстановил на застрахователя изплатената сума.
Субективният елемент на гражданския деликт - вината, в случая се предполага, с оглед установената законова презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която в случая не е оборена.
От събраните в производството доказателсва съдът намира, че с оглед тежестта на доказване, която носи ищецът по предявеният специален установителен иск на кредитора п о чл. 422 ГПК, същият установи по пътя на главно и пълно доказване, че съществува вземането му против ответника по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК на посоченото основание за посочената в нея суми, като в производството са представени доказателства за заплатено застрахователно обезщетение по регресна претенция, дължимо на осн. чл. 500 от КЗ.
Възражението на особения представител че вземането е погасено по давност е неоснователно. Давността е започнала да тече от 04.03.2020г., когато ищецът е превел сумата от 789,57 лева на собственика на увреденото МПС и е прекъсната с депозирането на заявление по чл.410 от ГПК от „ЗАД ОЗК — Застраховане” АД срещу Р. И. на 07.10.2024г.