Решение № 937 от 14.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. Бургас, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р. Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Д. П. Стоянов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100501161 по описа за 2022 година

С Решение № 832 от 04.05.2022г., постановено по гр. дело № 30/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен предявения от Й. Г.

М. против Д. Й. М., представляван от своята майка и законен представител С.

Д. Т. иск за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3 000 лева по изпълнително дело № 237/2019 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Бургас, представляваща сбор от 15 месечни издръжки от по 200 лева, дължими за периода от 15.09.2017г. до 15.09.2018г. - поради изпълнение чрез реално предоставяне на издръжката при съвместно живеене с майката и с детето в едно жилище, и за м. януари, февруари и март 2019г. - поради плащане на издръжката, както и иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 лева, представляваща платена от ищеца без основание сума по изпълнително дело № 237/2019г. по описа на ДСИ-Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане. Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Й. Г. М. от ***, с която се претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде 1 постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

В депозираната пред съда жалба се посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че съдът неправилно е обсъдил и приел представените с исковата молба доказателства, както и неправилно е взел предвид писмени доказателства, които са от други съдебни производства, за доказване на твърдения по други спорове и които са изведени изцяло от контекста на настоящия спор. В жалбата се посочва, че от представените удостоверения за промяна на настоящ и постоянен адрес не следва да се извежда извод за действителното местоживеене на ищеца, тъй като регистрацията по постоянен и настоящ адрес е законово задължение и освен това дава значителни преимущества по отношение на извършване на административни и други услуги. Твърди се, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля Ралев, приемайки, че същите се опровергават в изявленията от самия него, с оглед писмените доказателства по делото.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна – Й. Г. М. не се явява и не се представлява.

Ответната страна по въззивната жалба – Д. Й. М. – малолетен – действащ чрез своята майка и законен представител – С. Д. Т. чрез нейния процесуален представител Х. Н. К. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че решението на първоинстанционния съд е правилно, като изводите на съда са изградени въз основа на безупречен анализ на доказателствата. Посочва се, че страната не би следвало да оспорва собствените си твърдения, тъй като това означава, че е подвела съда, а от друга страна доказателствата, въз основа на които съдът е изградил своите изводи касаят едни и същи страни и са събрани между двете страни в съдебни производства между тях. В депозирания пред съда отговор се прави подробен анализ на представените по делото доказателства.

2

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Д. М.

– малолетен – действащ чрез своята майка и законен представител чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Й. Г. М. против Д. Й. М. – малолетен – действащ чрез своята майка и законен представител – С. Д. Т., с който да бъде прието за установено по отношение на малолетния Д. М., действащ чрез своята майка и законен представител С. Т., че не дължи сумата от 3 000 лева, равняваща се на 15 месечни издръжки от по 200 лева за периода от 15.09.2017г. до 03.03.2019г. по изпълнително дело № 237 по описа на ДСИ Таня Михова поради изпълнение чрез реално предоставяне поради съвместното живеене с детето в едно жилище, както и издръжка за месеците януари, февруари и март – 2019г. поради заплащането на издръжката от негова страна.

Предявен е и иск при условията на евентуалност, с който се претендира в случай, че съдът не уважи първоначално предявения иск да приеме за установено, че ищецът не дължи част от главницата в размер на 3 000 лева за периода от 15.09.2017г. до 03.03.2019г., то да бъде осъден ответника Д. М. – малолетен – действащ чрез своята майка и законен представител С. Т. да заплати на ищеца сума в размер на 3 000 лева, представляваща сума платена по изпълнителното дело № 237 по описа на ДСИ Таня Михова с Район на действие – Районен съд – Бургас без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се посочва, че ищецът и представителят на малолетното дете – С. Д. Т. са живеели заедно на семейни начала в нейното 3 собствено жилище в *** и през 2011г. им се е родило дете – Д. М.. В исковата молба се посочва, че родителите на Д. М. през есента на 2017г. са се разделили и неговата майка е образувала дело за издръжка и по силата на утвърдено от страна на съда споразумение по гр. дело № 7555/2017г. по описа на Районен съд – Бургас ищецът се е задължил да заплаща месечна издръжка на своето дете в размер на от по 200 лева, считано от 15.09.2017г. В исковата молба се посочва, че докато съдебното производство по гр. дело № 7555/2017г. по описа на Районен съд – Бургас е било все още висящо родителите на Д. отново са заживяли заедно в жилището на С. Т. и в едно общо домакинство и това тяхно съвместно съжителство е продължило до месец септември – 2018г. В исковата молба се твърди и обстоятелството, че за периода от шест месеца, а именно – от месец септември – 2018г. до месец март – 2019г. ищецът е заплащал издръжката на своя син и е останал озадачен, като е узнал за образуваното изпълнително производство. Твърди се, че за периода, в който ищецът е живял заедно с майката на детето Д. - С. Т. за периода от 15.09.2017г. до 15.09.2018г. той е издържал детето и е имал принос при отглеждането му, включително и финансов, а за останалия период задължението му за заплащане на издръжка е погасено порази заплащане на дължимите суми от негова страна.

Ответната страна по предявените искове – Д. М. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител С. Д. Т. оспорва изцяло твърденията в исковата молба, както и оспорва обстоятелството, че за процесния период от време ищецът е живял заедно със С. Т. и по този начин е осигурил издръжка на своето дете. Посочва се, че за периода от 15.09.2017г. до месец март – 2019г. Й. М. е отсъствал неколкократно от страната и е пребивавал в други държави.

За да отхвърли предявените искове (предявени при условията на евентуалност), първоинстанционния съд е приел, че ищецът не е доказал своите твърдения, че за периода от 15.09.2017г. до 15.09.2018г. е живял съвместно с майката и детето в едно жилище и е престирал издръжка на детето чрез лични грижи и осигуряване на финансови средства за него, както и че е платил доброволно издръжка на детето за месеците – януари, февруари и март – 2019г. извън образуваното изпълнително производство.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася 4 служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси - по правилността и фактическите и правни констатации е ограничен от посоченото в жалбата, тоест – само въз основа на наведените във въззивната жалба оплаквания.

При извършената служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

По наведените съображения във въззивната жалба, настоящата инстанция намира за установено следното:

По делото не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че Д. Й. М. е роден на ***г. от майка – С. Д. Т. и от баща – Й. Д. М..

Страните не оспорват обстоятелството, че не са имали сключен граждански брак, а са живеели при условията на фактическо съжителство.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че по силата на постановено Решение № 147 от 30.01.2018г., постановено по гр. дело № 7555/2017г. по описа на Районен съд – Бургас е утвърдено споразумение между С. Т. и Й. М., по силата на което бащата Й. Г. М. се е задължил да заплаща месечна издръжка на своя син Д. Й. М. в размер на 200 лева.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че въз основа на влязлото в законна сила Решение № 147 от 30.01.2018г., постановено по гр. дело № 7555/2017г. по описа на Районен съд – Бургас е издаден Изпълнителен лист от 20.02.2019г., по силата на който е осъден Й. М. да заплаща месечна издръжка на сина си Д. М. в размер на 200 лева, считано от дата – 15.09.2017г. до настъпването на причини на нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска и въз основа на така издадения Изпълнителен лист с Разпореждане от 28.02.2019г. е образувано изпълнително дело № 237/2019г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Бургас, а впоследствие – на 04.11.2019г. изпълнителното дело е изпратено на ДСИ при Районен съд – Кюстендил и с Разпореждане от 11.11.2019г. е образувано изпълнително дело 93/2019г. по описа на ДСИ при Районен съд - Кюстендил. Видно от отбелязванията, които 5 са направени в изпълнителното производство, съдът намира, че действително сумата от 3 000 лева е изплатена от страна на ищеца като дължима издръжка за малолетното му дете.

На основание чл. 143, ал. 1 от СК във връзка с ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е част от задължението на родителя да се грижи за детето си, тя е законово негово задължение да предоставя на детето си средства за задоволяване на потребностите му за физическото и за духовното му развитие. Когато детето и родителят живеят съвместно, средствата се предоставят и в натура. Когато родителят не упражнява родителските права и в негова тежест е присъдена парична издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно по смисъла на чл. 146, ал. 1 от СК на детето си чрез родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

Съгласно възприетата практика на ВКС по сходни въпроси, в случаите, когато детето е живяло с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, и този родител е полагал за него дължимите грижи, включително като му е предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите му, задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно правото на такава на детето следва да се счита погасено чрез предоставянето й – в този смисъл е Решение № 134 от 25.06.2012г. , постановено по гр. д. № 90/2011г. по описа на ВКС на РБ. В конкретния случай – в исковата молба се твърди, че двамата родители на малолетното дете за периода от 15.09.2017г. до 15.09.2018г. са продължили да живеят заедно като семейство – обстоятелство, което се оспорва от ответната страна и основният спорен момент между тях е именно това тяхно съжителство, както и обстоятелството дали в действителност през този период задълженото да плаща издръжка лице (в случая ищецът) е полагал грижи за своя син – Д. М., с което да е изпълнявал в натура вмененото му задължение по силата на чл. 146, ал. 1 от СК .