Определение № 647 от 22.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 647 гр. Ловеч, 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500399 по описа за 2024 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, подадена против разпореждане № 1723/18.06.2024 г., по ч.гр.д. № 543/2024 г. на РС Тетевен, в частта, с която заявлението на частния жалбоподател против М. С. Х. е отхвърлено относно съответните вземания за разликата над размера по издадената заповед за изпълнение до пълния претендира размер. В частната жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и постановяването му при нарушение на съдопроизводствните правила. Акцентувайки върху целта на заповедното производство (проверка безспорността на вземането) и върху правомощията на заповедния съд, частният жалбоподател излага оплакване за неправилно приложение на чл. 143 ЗЗП, третирайки съответните уговорки от договора за неравноправни. От частния жалбоподател се прави оплакване и срещу извършеното от съда прихващане със заплатени от длъжника суми. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за отхвърлените по заявлението суми.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (24.06.2024 г.), същият е изтекъл на 01.07.2024 г., в който ден частната жалба е подадена, видно от разпечатката от страницата на ССЕВ. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с него е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заявлението по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 2323,24 лв. – главница;

806,38 лв. – договорно възнаграждение; 874,99 лв. – възнаграждение за закупен пакет услуга Фаст; 1462,56 лв. – възнаграждение за закупен пакет услуга Флекси; 500 лв. – такса по Тарифата на заявителя за извънсъдебно събиране на вземанията; 303,58 лв. – лихва за забава и 408,30 лв. – законна лихва.

Състав на РС Тетевен издал заповед за изпълнение за част от сумите по заявлението, като с разпореждане № 1723/18.06.2024 г., по ч.гр.д. № 543/2024 г., отхвърлил частично заявлението за следните суми: за 484,77 лв. главница (разликата над 1838,67 лв. до пълно претендираната сума от 2323,44 лв.), 806,38 лв. – договорно възнаграждение; 874,99 лв. – възнаграждение за закупен пакет услуга Фаст; 1462,56 лв. – възнаграждение за закупен пакет услуга Флекси; 500 лв. – такса по Тарифата на заявителя за извънсъдебно събиране на вземанията; 408,30 лв. – законна лихва; 303,58 лв. – лихва за забава, както и за съответната част от държавната такса и юрисконсултско възнаграждение.

За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК за тези вземания (изцяло или за част от размера им), районният съд е счел, че сключеният договор за кредит е недействителен съобразно чл. 22 ЗПК и че с оглед на това потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита.

Окръжен съд Ловеч намира за правилен извода на районния съд за нищожност на уговорките в договора, от които се претендира вземането за договорно възнаграждение. Правилно и с оглед съдържанието на сделката районният съд е приел, че към договора следва да се прилага Закона за потребителския кредит (ЗПК). В съответствие със закона и с оглед притежаваното от длъжника качество на потребител съдът е извършил проверка за това дали искането в заявлението не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали то е основавано на неравноправна клауза в договора (чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК). Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според който неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. След като в заявлението няма означение на ГПР и не става ясно как е формиран размерът на възнаградителната лихва, за съда не е налице възможност да прецени дали това не съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, т. е. дали не се претендира необосновано високо обезщетение. Законосъобразен изводът на районния съд, че с оглед недействителния характер на договора за потребителски кредит, потребителят не дължи лихви и други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). При договорите за потребителския кредит кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (чл.

10а, ал. 2 ЗПК). Заявителят се позовава на уговорка, според която с подписване на споразумението за допълнителни услуги, с предоставяне на последните от кредитодателя се гарантирало спокойствието на кредитополучателя и възможността да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Конкретизацията на тази неблагоприятна ситуация е дадена от 2 заявителя чрез изброяване на различни възможни хипотези, чието проявление е свързано с и се отнася до влошеното икономическо положение на длъжника, неговата забава и неплатежоспособност. Означеното съдържание на допълнителните услуги разкрива, че те са свързани с управлението на кредита (промяна размера на погасителните вноски и техните падежи, отпускане на допълнителни парични средства без попълване на множество документи и др.), което е забранено от закона чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същото се отнася и за извънсъдебното събиране. Затова начисляване на възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да било форма или наименование (такса или комисионна), противоречи на закона и заявителят няма право да изисква заплащането му (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).

По изложените съображения потребителят дължи връщане на чистата сума по кредита. Заявителят няма право и на претендираните със заявлението договорната лихва и законна лихва за забава, доколкото те са начислени върху всяка от вноските, включваща както дължимата част от вземането за връщане на заетата по кредита сума, така и съответната част от вземанията за заплащане на застрахователни премии.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, основани на разбирането за договорната свобода и за сключване на договора от длъжника при предоставен му стандартен европейски формуляр, преддоговорна информация с посочени параметри, възприети в съдържанието на ДПК.

Договорната свобода и осведомеността на длъжника от изброените източници относно същественото съдържание на договора, не освобождават съда от задължението му да извърши проверка в обхвата по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. При потребителските договори приложението на принципа на свободата на договаряне е ограничен от регламентацията на ЗК и ЗЗП във връзка с въведените законови изисквания относно съдържанието на тези договори, целящи защита на икономически по-слабата страна като потребители.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба за допуснато от районния съд напускане на компетентността му в заповедното производство чрез служебно изследване неравноправния характер на някои уговорки в договора и погасяване на произтичащи от тях вземания с предложеното от длъжника изпълнение, доколкото в практиката си СЕС приема, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, вкл. служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора (решение от 30.06.2022 г., C‑170/21).

По тези съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1723/18.06.2024 г., по ч.гр.д. № 543/2024 г. на РС Тетевен, в обжалваната му част, с която заявлението на частния жалбоподател против М. С. Х. е отхвърлено за следните суми: за 484,77 лв. главница (разликата над 1838,67 лв. до пълно претендираната сума 3 от 2323,44 лв.), 806,38 лв. – договорно възнаграждение; 408,30 лв. – законна лихва; 303,58 лв. – лихва за забава.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4