Решение № 239 от 15.05.2025, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 1665/2024
- Вид
- Решение № 239
- Подписан
- 15.05.2025
- Състав
- Владислав Емирски
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- Член 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 239 гр. Кърджали, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20245140101665 по описа за 2024 година
Ищецът Я. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ****************** чрез адв. Е. И. – АК П. е предявил иск срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес па управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ за прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения между страните Договор за потребителски кредит № *****/ 27.04.2021г. и иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ за прогласяване на нищожността на на Договор за предоставяне на поръчителство от 27.04.2021г. към Договор за потребителски кредит № *****/ 27.04.2021г. По отношение на договора за поръчителство, като акцесорна сделка, счита същия за недействителен поради нищожност на договора за кредит, като главен дълг. Изложени са и аргументи, че договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, тъй като договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.
Предявени са и два осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 за сумата от 20 лева платена възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № *****/ 27.04.2021г. за периода от 27.04.2021 30.10.2024г„ ведно със законната лихва от датата па подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за осъждане на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 за сумата от 50 лева заплатени в периода от 27.04.2021 30.10.2024г. без правно основание в изпълнение па непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № *****/ 27.04.2021г.
1
С молба вх. № 13516 от 27.12.2024 г. (п.к. 23.12.2024 г.) процесуалният представител на ищеца е заявил, че доверителят й е извършил недължими плащания в размер на 20 лева за възнаградителна лихва и 50 лева по нищожни договор за кредит и поръчителство. Заявил е, че претендираните недължимо платени суми не са заявени, като частични, като след изготвяне и приемане на ССЕ, на основание чл. 214 от ГПК ще изменят предявените осъдителни искове.
С молба вх. № 1418 от 06.02.2025 г. (п.к. 05.02.2025 г.) процесуалният представител на ищеца е заявил, че доверителят й е извършил недължими плащания в размер на 20 лева за възнаградителна лихва по нищожен Договор за потребителски кредит № *****/ 27.04.2021г. сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 и 50 лева по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 27.04.2021г. към Договор за потребителски кредит № *****/ 27.04.2021г. сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899.
Ищецът заявява, че Договор за потребителски кредит № *****/ 27.04.2021г. сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 е нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, тъй като в посочения ГПР не е включено възнаграждението по представеното с Договор за предоставяне на поръчителство от 27.04.2021г. към Договор за потребителски кредит № *****/ 27.04.2021г. сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, възнаграждение. Договор за потребителски кредит № *****/ 27.04.2021г. сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 е за сума в размер на 1356,46 лева, която е изцяло усвоена от ищеца кредитополучател.
Приложимият по договора ГПР е в размер на 48,23%, а ГЛП е 40%., като общият размер на всички плащания е в размер на 1741,95 лева. Към датата на подаване на исковата молба задължението по процесния договор е изцяло доброволно погасено.
По отношение на договора за поръчителство, като акцесорна сделка, счита същия за недействителен поради нищожност на договора за кредит, като главен дълг. Изложени са и аргументи, че договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, тъй като договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 чрез юрисконсулт А. И. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Признава, че между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 бил сключен Договор за потребителски кредит № *****/ 27.04.2021г за сумата от 1356,46 лева при ГЛП 40 % и ГПР в размер на 48,23%, като общият размер на всички плащания е в размер на 1741,95 лева, както и че към датата на подаване на исковата молба задължението по процесния договор е изцяло доброволно погасено. Не оспорва, че по негова сметка е постъпила сумата от 20 лв., с която са били погасени задължения различни от главница. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Сочи, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по 2 кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.
Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Оспорва, че за ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, тъй като двете клаузи регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит, като съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит потребителят може да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. По тези съображения, считайки договорът за предоставяне на поръчителство за незадължителен, той не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР „Кредисимо“ ЕАД е знаело, имало информация какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство, тъй като то се сключва след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Претендира разноски. Оспорва ищецът да е материално затруднен.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 чрез юрисконсулт С. С. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер по подробно изложени съображения.
Сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните, в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст” ЕООД, до която „Кредисимо” ЕАД няма достъп. Впоследствие се предоставят на „Кредисимо” ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с целите на улесняване на плащането от страна на потребителя. Заявява, че кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо” ЕАД, като обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст” ЕООД, е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя, поради което възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж” от Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с „Кредисимо” ЕАД, който не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“, по който бъдещ договор „Кредисимо” ЕАД не е страна, респективно възнаграждението не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Претендира разноски. Оспорва наличието на предпоставките за чл. 38, ал. 1, т.
3
2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Съдът докладва молба с вх. № 5052/30.04.2025 г. от процесуалния представител на ищеца адв. Е. И., с която моли да бъде даден ход на делото, заявява, че няма възражения по доклада, моли да се ревизира определение, с което не е допусната съдебно-счетоводна експертиза, тъй като ищецът е заплатил по-висок размер за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство от заявения в исковата молба размер, сочи, че няма други доказателства и доказателствени искания и моли да бъдат уважени предявените искове като основателни и доказани. Моли да бъдат присъдени разноски в размер на 212,14 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение /за всеки един от предявените искове/ - 1920 лв. с ДДС. Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД не изпраща представител. Съда докладва молба с вх.№ 5047/30.04.2025 г. от юрк. И., с която моли да се даде ход на делото, заявява, че поддържа депозирания отговор и оспорва предявените срещу него искове, не оспорва, че по сметка на ответника е постъпила сумата от 20 лв., с която са били погасени задължения за предоставено поръчителство, поради което моли този факт да бъде отделен като безспорен по делото, няма възражения по проекта за доклад, не сочи други доказателства и няма доказателствени искания, излага съображения по същество на спора, моли да бъде присъден адвокатски хонорара на ищеца под минималния съгласно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД депозира молба с вх.№ 5050/30.04.2025 г. чрез юрк. С., с която моли да се даде ход на делото, заявява, че поддържа депозирания отговор и оспорва предявените срещу него искове, няма възражения по проекта за доклад, не сочи други доказателства и няма доказателствени искания, развива съображения по същество на спора. моли да бъде присъден адвокатски хонорара на ищеца под минималния съгласно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
С Определение № 452 от 01.04.2025 г., в което е обективиран проект за доклад по делото, приет за окончателен поради липса на възражение от страните, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване на сключването между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 на Договор за потребителски кредит № *****/ 27.04.2021г. за сумата от 1356,46лв. при ГЛП 40 % и ГПР в размер на 48,32%, че общият размер на всички плащания е в размер на 1741,95 лева, че към датата на подаване на исковата молба задължението по процесния договор е изцяло доброволно погасено, че по негова сметка на „КРЕДИСИМО“ ЕАД е постъпила сумата от 20 лв., с която са били погасени задължения различни от главница, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК; сключването между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 на Договор за предоставяне на поръчителство от 27.04.2021г. към Договор за потребителски кредит № *****/ 27.04.2021г. с посоченото в него съдържание, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на 4 поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.
Разпечатката съдържа 24 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c30e4ef7-d89f-4543-8707-6ca946be44ce