Определение № 1380 от 15.11.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1380 гр. София, 12.11.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Анелия Щерева

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно частно наказателно дело № 20211100604235 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат А.В, в качеството й на защитник на подсъдимия ИЛ. С. Р., срещу определение на СРС, НО, 19 състав, постановено в разпоредително заседание на 19. 10. 2021 г. по н.о.х.д. № 1249/21 г., с което на основание чл. 66, ал. 1 от НПК е изменена мярката за неотклонение на последния от „Подписка“ в „Задържане под стража“.

С жалбата се иска отмяна на това определение, като защитникът намира, че изменената мярка е непропорционална на целите по чл. 57 от НПК. Изтъква, че Р. е с установена самоличност и адрес и опасността той да се укрие не е реална, а предполагаема, каквато е и опасността от извършване на престъпление. Затова прави извод, че и по-лека мярка ще постигне законовите цели.

Въззивният съдебен състав, като съобрази доводите на защитника и се запозна с материалите по делото и мотивите на СРС за постановяване на атакувания акт, намери за установено следното:

Частната жалба е депозирана в законоустановения срок от активнолегитмирано лице и срещу определение на първоинстанционния съд, което подлежи на обжалване отделно от присъдата. Поради това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съдебното производство по н.о.х.д. № 1249/21 г. на СРС, НО, 19 състав, е образувано по внесен в съда обвинителен акт срещу И.-Д.С. Р. с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Към този момент спрямо подсъдимия е изпълнявана мярка за неотклонение „Подписка“, определена му от разследващия полицай с постановление от 11. 12. 2019 г.

В хода на досъдебното производство при последното му привличане като обвиняем и следващия го разпит, Р. е посочил, че живее на адрес в гр. София, ул. ****.

На този адрес подсъдимият е бил призован от съдията докладчик от СРС за 1 разпоредителното заседание, насрочено първоначално за 13. 05. 2021 г. Призовката е била получена от лицето Р.С., която е заявила, че е леля на Р.. На 10.03. 2021 г. тя е подала молба до СРС, като е посочила, че е уведомила племенника си за насроченото заседание, но е поискала от негово име подсъдимият да участва в съдебното заседание през програмата „Скайп“, тъй като не може да се яви лично. Причини за тази невъзможност не са били посочени. Заседанието на тази дата не се е провело поради липса на законен съдебен състав.

За следващата определена от първоинстанционния съд дата – 01. 07. 2021 г. председателят на състава е разпоредил подсъдимият да се призове чрез леля си по предоставен от нея мобилен телефон, както и за него е изпратена призовка до посочения по-горе адрес. Съобразно отбелязване в списъка на лицата за призоваване за съдебното заседание, направено от съдебния секретар, последният е провел разговор със С., която е заявила, че подсъдимият ще се яви лично в съдебното заседание. В същото време призовката до адреса на бул. Акад. Стефан Младенов се е върнала в цялост с отбелязване, че по сведение на лице с име Рахими, подсъдимият Р. се намира в Индия.

В откритото съдебно заседание съдът, след като отново не е дал ход на делото, е разпоредил да се изискат всички справки за установяване местонахождението на Р., както и е възложил на СДВР да бъде установен адресът му. В резултат от тези справки се е установило, че регистрираният постоянен и настоящ адрес на Р. е такъв, на който още от ДП е било установено, че той не живее, че той не се задържа в арестите и затворите на страната, няма работодател, нито регистрирани телефонни номера, като на 20. 12. 2020 г. е напуснал пределите на страната и няма данни да се е завръщал.

Според справка от ОПКП-СДВР по повод на възложеното им издирване на подстъдимия този полет е бил до Дубай, като по оперативни данни впоследствие Р. се е укрил на територията на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Във върната в цялост призовка лелята на Р. е посочила, че той не се намира на територията на Европейския съюз.

На 19. 10. 2021 г. съставът на СРС вече е провел разпоредително заседание без участието на подсъдимия, а в присъствието на неговия служебен защитник. При решаването на въпроса за мярката за неотклонение на Р., съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НПК, тъй като подсъдимият трайно пребивава в чужбина. Преценил е, че единствената мярка за неотклонение, която може да постигне целите по чл. 57 от НПК е „Задържането под стража“, предвид укриването на подсъдимия, високата степен на обществена опасност на престъплението, за което е предаден на съд и нуждата от провеждане на производството в разумен срок.

Тази преценка на контролираната съдебна инстанция е законосъобразна.

На първо място И.Р. е предаден на съд за тежко умишлено престъпление. За него, след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, той може да получи наказание „Лишаване от свобода“. Събраният в хода на досъдебното производство доказателствен материал в съвкупността си налага разумен извод, че на пръв поглед е възможно той да е осъществил квалифицираната кражба, описана в обвинителния акт.

С оглед на описаните по-горе факти, е очевидно, че Р. се е отклонил от задълженията, които произтичат за него от мярката за неотклонение „Подписка“. След последното предявяване на обвинение спрямо него на 03. 12. 2020 г., той е напуснал територията на страната (на 20. 12. 2020 г.) и от този момент насетне не се е завръщал.

2

Затова и напълно правилно СРС е преценил, че тази мярка трябва да бъде изменена в по-тежка, за да може да се санкционира подсъдимият за недобросъвестното си процесуално поведение и да се осигури участието му в производството, което е задължително. При индивидуализиране на адекватната за постигане на целите по чл. 57 от НПК мярка, СРС вярно е приел, че трябва да се неутрализира опасността от укриване, която не е просто интензивна и реална, но и подсъдимият ефективно е успял да се укрие от органите на наказателното производство чрез напускането на територията на страната към държава, извън страните-членки на ЕС, с което значително се затруднява неговото издирване, и то с ясното съзнание, че срещу него се води наказателно дело и той дължи да не променя адреса си, без да уведоми компетентните държавни органи.

Освен това, предвид на приложената по делото справка за съдимост, Р. е многократно осъждан, въпреки младата си възраст, заради което трябва да се приеме, че съществува и реална опасност той да извърши престъпление при по-лека мярка за неотклонение.

По изложените съображения, действително, единствената мярка за неотклонение, която може да се противопостави на опасностите по чл. 63, ал. 1 от НПИ и да постигне целите по чл. 57 от НПК е „Задържането под стража“. Затова и определението на СРС в този смисъл следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 19 състав, постановено в разпоредително заседание на 19. 10. 2021 г. по н.о.х.д. № 1249/21 г., с което на основание чл. 66, ал. 1 от НПК е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия ИЛ.

С. Р. от „Подписка“ в „Задържане под стража“.

Определението е оконачателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3