Решение № 95 от 04.05.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Велико Търново , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000362 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №251 от 13.07.2020г., постановено по т.д. №35/2020г., Окръжен съд-Русе е осъдил Застрахователно дружество Бул Инс АД с ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, *********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., да заплати на П. И. П., ЕГН **********, от гр. Русе, *************, съд. адрес: гр. София, ул. ********** – адв. В.Н. от АК – София, по банкова сметка: BG02IABG8098*********** при Интернешънъл Асет Банк АД, сумата от 60 000 лева – обезщетение по чл.

432 от КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено на 03.10.2017г. от М. Г. М., чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2020 г. до окончателното изплащане. Отхвърлил е иска за неимуществени вреди в останалата му част за размера над 60 000 лева до претендираната сума от 300 000 лева. Осъдил е ЗД Бул Инс АД-гр.София да заплати на адвокат В.Н. от Адвокатска колегия-гр.София сумата от 2 330 лева 1 адвокатско възнаграждение върху присъдения размер на обезщетението.

Осъдил е П. И. П. от гр.Русе да заплати на ЗД Бул Инс АД-гр.София сумата 7 296 лева, с включен ДДС, направени разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска. Осъдил е ЗД Бул Инс АД-гр.София да заплати държавна такса в размер на сумата 2 400 лева по сметката на Русенския окръжен съд, върху уважената част от иска.

С решение №260091/17.09.202г. по гр.д. №35/2020г. Окръжен съд-Русе по реда на чл.247 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение №251, като в диспозитива след израза „отхвърля иска за неимуществени вреди за сумата над 60 000 лева до претендираната сума от 300 000 лева” се допълва „както и за претендираната законна лихва за периода 03.10.2017г.-02.01.2020г.”

Против решение №251, в отхвърлителната му част с която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над присъдените 60 000 лева до претендирания размер от 300 000 лева; както и за законната лихва върху главницата считано от 03.10.2017г.- датата на ПТП-то до 02.01.2020г., е постъпила въззивна жалба от ищеца П.П., подадена чрез пълномощника адвокат В.Н..

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Окръжен съд-Велико Търново в обжалваната част и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи исковете в пълния им претендиран размер.

Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски в двете инстанции, включително за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Прави оплакване, че първоинстанционното решение в обжалваните части било неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Правилно Окръжният съд бил преценил, че в случая са налице всички предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на ответното Застрахователно дружество. Неправилно обаче била приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Определеният размер на обезщетението бил прекомерно занижен, с оглед принципа на справедливостта и постоянната съдебна 2 застрахователна практика. Неправилно бил определен дължимият размер обезщетение с оглед на причинените увреждания, при положение че Първоинстанционният съд правилно бил приел, че няма съпричиняване на вредоносния резултат от страна на жалбоподателя. В тази връзка неправилен бил изводът в обжалваното решение, че не били установени данни за наличие на психично разстройство на пострадалия. От писменото психологично изследване на психолога П. Ч. се установявало, че при него са се получили нарушения от органичен тип в качествата на вниманието, краткосрочната вербална, логическа и виртуална памет, които се отразяват на ефективността на мисленето и на планирането на действията; както и че се е стигнало до мозъчни дисфункции – дезорганизираност, нерешителност, забравяне на ангажименти; както и е налице посткомоционен синдром – уморяемост, раздразнителност, паметови нарушения, безсъние, трудност за концентрация.

Две години след началото на терапията, а именно на 23.12.2019г. психологът е констатирал, че тези нарушения на здравето на ищеца не са преодоляни, дори психичното му състояние се влошава. Счита, че законната лихва върху присъденото обезщетение във всички случаи се дължи от датата на непозволеното увреждане, независимо дали ответник е прекият причинител, или трето лице, което отговаря за обезщетяване на причинените вреди т.е. застрахователят.

В съдебно заседание процесуалният представител адвокат Д. Н. поддържа жалбата и излага допълнително съображения в нейна подкрепа.

Въззиваемият, ответник в Първата инстанция Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К., чрез адвокат М.Г., в писмен отговор, моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба.

Първоинстанционният съд бил постановил правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Обезщетението по чл.52 от ЗЗД се определяло по справедливост, а не с оглед на застрахователните лимити, като значението на тези лимити е единствено с оглед на това, че застрахователят не отговаря над лимита. Освен това отговорността на застрахователя по застраховка граждански отговорност е функционално обусловена от отговорността на деликвента по чл.45 от ЗЗД. Твърденията във въззивната жалба били неоснователни и недоказани.

3

Адвокат Г. не се явява в съдебно заседание. В писмена защита доразвива твърденията и изводите, които счита че следва да бъдат направени и които са изложени в отговора.

Претендира за присъждане на всички направени по делото в двете инстанции разноски, включително за адвокатски хонорар, съгласно приложен списък по реда на чл.80 от ГПК.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията в отговора, съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е от страна по делото, която има интерес да обжалва, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.

Ищецът П. И. П. от гр.Русе твърди в исковата молба и по делото, че като водач на лек автомобил е пострадал при ПТП, настъпило на 03.10.2017г. в гр. Русе, с друг лек автомобил, по изключителна вина на водача на другия автомобил М. Г. М.. При ПТП-то му били причинени телесни увреждания.

Било образувано досъдебно производство №2122/2017г. по описа на ОДМВРРусе Районна прокуратура-Русе внесла обвинителен акт в съда. Образувано е НОХД №1480/2019г. по описа на Районен съд-Русе. Със споразумение по НОХ делото, одобрено от съда и влязло в сила, М. М. се признал за виновен за настъпване на ПТП-то и за причиняване на средна телесна повреда на ищеца. В резултат на ПТП-то П. получил следните телесни увреждания: изгубил съзнание, политравма, контузия на главата, контузия на мозъка, счупване на дясна теменна кост, колекция от кръв в меките тъкани вдясно, върхово-теменно, счупване на две ребра вляво, двустранни контузионни огнища в белите дробове, пневмоторакс, двустранна пневмония, разкъсно контузна рана в дясна теменна област, охлузвания на тила, на гърба, на лява мишница, лява китка, лява предкитка, дясно коляно, дясна подбедрица, десен 4 глезен, дясно ходило, ляво коляно и ляв глезен. При медицинско изследване на 26.10.2017г. било констатирано отслабване на слуха на дясно ухо. От 06.11.2017г. П. започнал редовно да посещава психолога П. Ч., която установила нарушения от органичен тип на вниманието и на паметта, поконкретно на краткосрочната вербална, логическа и виртуална памет.

Установени били мозъчни дисфункции, а именно дезорганизираност, трудно вземане на решения, забравяне на ангажименти. Установен бил посткомоционен синдром, посттравматичен органичен мозъчен синдром: уморяемост, раздразнителност, трудност при концентрация, нарушения на паметта, безсъние, намалена поносимост при стрес. След две години, на 23.12.2019г. същият психолог Ч., след проведена терапия, констатирала същите увреждания от психологично естество, както към 06.11.2017г. т.е. те не били преодоляни и вместо подобрение на психичното му състояние, било констатирано влошаване на същото. Счита, че няма да се възстанови напълно.

Вследствие на процесното ПТП целият му живот се преобърнал, получил значителни телесни увреждания, търпял е болки и страдания в продължителен период от време и ще търпи негативни последици през целия си живот. Лекият автомобил, виновен за произшествието имал към онзи момент валидна застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица, издадена от ответното застрахователно дружество, със срок на валидност от 23.03.2017г. до 22.03.2018г. На 02.10.2019г. подал заявление пред Застрахователното дружество да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, към което приложил всички необходими документи.

Ответникът не му изплатил доброволно нищо.

Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София да му заплати сумата от 300 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 03.10.2017г. застрахователно събитие, заедно със законната лихва върху нея, считано от 03.10.2017г. – датата на деликта, до окончателното й изплащане.

Претендира за присъждане на направените разноски по делото, включително за определяне по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител адвокат В.Н..

5

Ответното Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, заявява че счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Не спори, че е сключена застраховка гражданска отговорност между него като застраховател и собственикът на лекия автомобил М. М... Не спори наличието на ПТП на 03.10.2017г. в гр.Русе между лекия автомобил, управляван от ищеца и лекия автомобил на М. М..

Оспорва изложените в исковата молба причини за настъпване на ПТП-то.

Механизмът на ПТП-то не отговарял на ищцовите твърдения. Не оспорва, че ищецът е получил травматични увреждания. Оспорва вида, характера и интензитета на уврежданията, както и на проведените лечения. Оспорва наличието на причинно следствена връзка между ПТП-то и уврежданията.

Евентуално прави възражение за прекомерно и неоснователно завишена по размер претенция. Твърди, че като застраховател, са отговорили на заявената от ищеца претенция пред тях, а именно по повод на заявената на 02.10.2019г. претенция, на 21.10.2019г. са уведомили ищеца, че му определят застрахователно обезщетение в размер на сумата 7 000 лева, но за да му я преведат да представи лична банкова сметка, което ищецът не е направил до датата на подаване на исковата молба в съда. Това негово действие било в съответствие с разпоредбата на чл.496 ал.4 от КЗ. Относно претенцията за присъждане на законната лихва се позовава на разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ, че в случая такава се дължи 3 месеца след претенцията пред застрахователя, тъй като не е представил изисканите и необходими доказателства. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, тъй като трайно съзнателно не изпълнявал предписаното лечение от лекуващите лекари в Болницата, както и от психолога, провел психологичното изследване. Моли на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД съдът да прецени доколко ищецът е допринесъл за степента, интензитета, продължителността, развитието и лечението на вредите. Твърдят, че същият съзнателно нарушавал задълженията си като пациент по чл.94 от Закона за здравето, поради което бил получил непълно, неадекватно и несвоевременно лечение. Предлага съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 75%.