Определение № 2876 от 16.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2876 гр. София, 16.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20268002901341 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ИРА-КОМЕРСИАЛ М-5“ АД чрез процесуалния му представител - адвокат Д. С., срещу въззивното решение №101/23.02.2026г., постановено по в.гр.д. № 2115/2025г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 1997/04.09.2025 г. по гр.д. № 1890/2024г. на Бургаския районен съд. С него са отхвърлени предявените от касатора против „РАЗКОШНИ ПЕЧИВА” ЕООД и „СТОУН ДЕЛУКС” ЕООД искове: главен - с правно основание чл. 26, изр. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на споразумителен протокол /без дата/ поради липса на съгласие и евентуален иск - с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаване на споразумителен протокол /без дата/, като сключен поради измама.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Твърди, че неправилно съдът е приел, че ищецът имал яснота за последиците от сключеното споразумение, защото бил изготвил същото. Посочва, че съдът кредитира едностранчиво представените доказателства от ответниците, игнорирайки изхождащите от страна на ищеца. Касационният жалбоподател изтъква, че въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, без да изложи свои собствени. По подробно изложените доводи касаторът претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и уважаване на исковите претенции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и 1 по чл. 280, ал. 2, предл.2 ГПК – очевидна неправилност, като се поставят следните въпроси: 1. „Счита ли се за липса на съдействие на страните като нарушение на служебно начало, липса на указание кои са съществените факти и обстоятелства, отнасящи се до разрешаване на спора по същество, включително не само с доклада на съда, но и по време на развитие на производството, с оглед провежданата доказателствена стратегия на страните?“; 2. „Допустимо ли е решаващият състав да постанови решение въз основа на факти и обстоятелства, приети единствено въз основа на факта на автора на проекта на процесното споразумение?“; 3. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, като подложи доказателствата на самостоятелна преценка и изложи свои мотиви, съдържащи техния анализ в светлината на исковата претенция, ведно с възраженията на страните и изразените становища в хода на съдебното производство и посочените във въззивната жалба?“.

Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 134/2013г. по т.д. № 34/2013г. на 2 т.о., решение №75/2016г. по т.д.№1608/2015г. на 2 т.о., решение № 94/2016г. по т.д. №3768/2014г. на 2 т.о., решение №161/2016г. по т.д. № 2220/2015г. на 2 т.о., решение №202/2018г. по т.д. №1826/2016г. на 1 т.о. и др.

Ответниците по касационната жалба – „СТОУН ДЕЛУКС“ ЕООД и „РАЗКОШНИ ПЕЧИВА“ ЕООД я оспорват чрез процесуалния си представител – адв. З. Н. по съображения, подробно изложени в общ писмен отговор от 03.06.2026г. Претендират да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, както и присъждането на разноски по списък.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между ищеца – „ИРА-КОМЕРСИАЛ –М-5“ АД и ответника “РАЗКОШНИ ПЕЧИВА” ЕООД е бил сключен договор за наем от 30.12.2019г., съгласно който ищецът отдал под наем помещение, находящо се в гр. Бургас , ж.к.

„Меден Рудник“, до бл.404, срещу месечен наем от 400 лв. с ДДС, за срок от пет години. Окръжният съд е счел, че съгласно чл. 8 от договора наемателят има право да извършва подобрения в имота за своя сметка и след прекратяване на договора, същите остават безвъзмездно собственост на наемодателя.

Въззивният съд е изложил, че по делото е сключен споразумителен протокол /без дата/, между „ИРА-КОМЕРСИАЛ - М-5” АД, представляван от Катя Станкова Василева - изп. директор, „РАЗКОШНИ ПЕЧИВА” ЕООД, представляван от Миглена Милчева, и „СТОУН ДЕЛУКС” ЕООД, представляван от Николай Найденов – управител, относно договор за наем на 2 търговско помещение от 30.12.2019г., находящо се в гр. Бургас, кв.

„М.Рудник“ до бл.404. Приел е, че в т. 1 от споразумителния протокол е посочено, че „Разкошни печива” ЕООД предлага прекратяване на договорните отношения с „ИРА-КОМЕРСИАЛ -М-5”АД и дава правото като собственик на търговския обект „ИРА-КОМЕРСИАЛ - М-5” АД да сключва договори с други наематели в рамките на договорения срок /31.12.2025г./, като предлага за направените подобрения и оставения инвентар, неразделна част от търговския обект, да им бъде изплатено възнаграждение от общо 22 920 лв. с ДДС по направеното предложение от „ИРА-КОМЕРСИАЛ - М-5“ АД, платими на вноски, както са описани – с падеж 15.03.2021г. – три вноски общо 720 лв. и останалите на всяко следващо 15-то число. В т. 2 от споразумителния протокол е посочено, че „РАЗКОШНИ ПЕЧИВА” ЕООД предлага вземането от тяхна страна да бъде прехвърлено на фирма „СТОУН ДЕЛУКС” ЕООД. В т. 3 от споразумителния протокол е посочено, че „ИРА-КОМЕРСИАЛ - М-5“ АД АД приема условията за трансформиране на договорните отношения и прехвърлянето им от „РАЗКОШНИ ПЕЧИВА” ЕООД към „СТОУН ДЕЛУКС” ЕООД, като изисква за всяко определено плащане по споразумението да бъде издавана надлежна фактура с ДДС с посочена банкова сметка на името на „ИРА-КОМЕРСИАЛ - М-5“ АД, като всички преводи се извършват по банкова сметка. Страните са уговорили фактурите да се изпращат на имейл [email protected], а оригиналът им - по пощата, месец декември всяка година на изрично посочен адрес в гр. Бургас.

Въззивният съд е отчел, че по делото са представени 15 фактури, издадени в периода 25.03.2021г. - 10.05.2022г. с доставчик „СТОУН ДЕЛУКС” ЕООД и получател „ИРА-КОМЕРСИАЛ - М-5“ АД, с предмет “извършени ремонтни дейности”, които са на обща стойност 5 720 лв. с ДДС, като от приложените извлечения от банковата сметка на ответника се установява, че те са заплатени от ищеца. Окръжният съд е посочил, че със съобщение от 29.06.2022г., изходящо от „ИРА-КОМЕРСИАЛ - М-5“ АД, и адресирано до ответниците „РАЗКОШНИ ПЕЧИВА” ЕООД и „СТОУН ДЕЛУКС” ЕООД, се моли издадената фактура № 1000000324/16.06.2022г. да бъде анулирана. В писмото е изложено, че след финансов анализ Съветът на директорите на „ИРА-КОМЕРСИАЛ - М-5“ АД е констатирал, че са намалели приходите от наемни отношения и поради това прекратява споразумителния протокол от 16.03.2021г. и продължава действието на договора за наем от 30.12.2019г.

Въззивният съд е отчел, че с решение № 2470/11.12.2023г., постановено по гр.д. № 2967/2023г. по описа на БРС /невлязло в сила/, „ИРАКОМЕРСИАЛ-М-5” АД е осъдено да заплати на „СТОУН ДЕЛУКС” ЕООД, сумата от 4800 лева – задължение по споразумителен протокол, за 12 месечни вноски по 400 лв. за периода от 15.06.2022г. до 15.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното й изплащане. Решението е обжалвано, като въззивното производство, образувано по в.гр.д. №309/2024г. на ОС – Бургас, е спряно до приключване на настоящото производство.

Въззивният съд е приел, че от показанията на разпитаната по делото свидетелка Йовчева, притежаваща външна счетоводна фирма, водеща 3 счетоводството на дружествата „РАЗКОШНИ ПЕЧИВА” ЕООД и „СТОУН ДЕЛУКС” ЕООД, се установява, че сключеният през 2019г. договор между „ИРА-КОМЕРСИАЛ - М-5“ АД и „РАЗКОШНИ ПЕЧИВА” ЕООД за наем на обект, който следвало да бъде баничарница, бил прекратен по време на Ковид -19 пандемията. Свидетелката сочи, че със споразумението за прекратяване било уговорено ремонтът да бъде заплатен, но на дружеството „СТОУН ДЕЛУКС“ ЕООД, което го било извършило. Сочи, че й били представени фактури за извършения ремонт и за плащания по споразумението. От показанията на свидетелката Паунова, която е работила в дружеството „ИРАКОМЕРСИАЛ - М-5“ АД до 2018г. като “счетоводител”, а след това била прехвърлена в счетоводната фирма “Ира комплекс”, съдът е установил, че от „РАЗКОШНИ ПЕЧИВА” ЕООД сключили договор за наем с „ИРАКОМЕРСИАЛ - М-5“ АД за търговския обект - павилион. Същият бил в лошо състояние, след като бил изоставен от предходните наематели. Свидетелката е изтъкнала, че „Разкошни печива”ЕООД го взели, за да правят закуски, но се наложило преди това да извършат ремонт. Според показанията й заради Ковид-19 кризата „РАЗКОШНИ ПЕЧИВА” ЕООД освободили павилиона към края на 2020г. Свидетелката сочи, че направили опис при освобождаването му, само с бройки, без цени, но не знае какви протоколи били сключвани, не била присъствала на разговори във връзка с прекратяването на договора.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е счел, че между ищеца и „РАЗКОШНИ ПЕЧИВА“ ЕООД е възникнало валидно наемно правоотношение за обект – павилион, в гр. Бургас, ж.к.

„Меден рудник“, в който е бил извършен ремонт. Съдът е приел, че с подписания от страните споразумителен протокол, имащ характер на договор за спогодба по чл. 365 ЗЗД, е обективирана обща воля за прекратяване на наемното правоотношение, както и уреждане на отношенията във връзка с направените в имота подобрения от наемателя и оставения от него инвентар.

Окръжният съд е счел за неоснователна тезата на ищеца, че съдържанието на споразумителния протокол е манипулативно изготвено, тъй като се установявало от свидетелските показания и представената кореспонденция по електронен път, че именно ищецът е изготвил вариант на споразумението, изпратен на служебната поща на свидетелката Йовчева, впоследствие одобрен от ответниците. Приел е, че не е налице липса на съгласие, тъй като ищецът е бил наясно с предмета на протокола, съдържанието на насрещните права и задължения, както и с правните последици. Счел е, че насрещното изявление на ищеца и задължението да обезщети наемателя за извършените подобрения и инвентар е ясно обективирано в т. 3 от споразумението. Посочил е, че липсва оспорване на валидността на споразумението в отговора на исковата молба по предявения пряк иск за изпълнение, като такова няма и в изпратеното писмо от 29.06.2022г., с което се изразява желание за прекратяване на споразумението. Въззивният съд е приел, че са ирелевантни възраженията за завишена стойност на извършените ремонтни работи и липсата на разходи за тях в баланса на дружеството – наемател за 2020г., респ. за неосчетоводяване на разходите за ремонт, тъй като той е извършен от „СТОУН ДЕЛУКС“ ЕООД, а не от въззиваемия - „РАЗКОШНИ ПЕЧИВА“ 4

ЕООД.

По втория иск по чл. 29 ЗЗД, съдът е посочил, че ищецът не е установил при пълно и главно доказване, че е умишлено въведен в заблуждение от насрещната страна относно правните последици на споразумителния протокол. Изтъкнал е, че именно ищецът е изготвил окончателния вариант на споразумението, което опровергава твърдението му за умишленото му въвеждане в заблуждение. Приел е, че няма данни като условие за поетото задължение да е уговорено дължимостта му само при последващо наемно правоотношение за обекта. Изложил е, че всички данни по делото и разменената между страните кореспонденция сочат, че ищецът е бил наясно с предмета на споразумението и правата и последиците по него. С така изложените мотиви е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове за нищожност и за унищожаемост на споразумителния протокол.