Присъда № 130 от 24.06.2024, Районен съд - Пловдив

М О Т И В И към Присъда № 130/24.06.2024г., постановена по НОХД № 1204/2024г. по описа на РС Пловдив, IV н. с.

РП - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Д. П. Г. – роден на *** в *****, живущ в *****, ***, български гражданин, средно-специално образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 09.10.2020г. в гр. Пловдив е направил опит да извърши действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - К. К. Г. от гр. Пловдив, лишено от възможност за самоотбрана, като е употребил за това сила, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини – престъпление по чл.157 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК.

Производството е по реда на чл.372 ал.4 от НПК.

Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подс. Г. обвинение, като моли съда да го признае за виновен в извършване на престъплението и да му наложи наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, което да се редуцира с една трета и изпълнението му да се отложи с изпитателен срок от пет години, като от наказанието се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК. Наред с горното прокурорът предлага разноските по делото да се присъдят на подсъдимия.

Защитникът на подс. Г. – адв. М. К. моли съда да наложи на подзащитния й наказание лишаване от свобода, ориентирано около предвидения от закона минимум, което да се редуцира с една трета, като изпълнението на същото се отложи с изпитателен срок и се приспадне времето на предварителното задържане.

Подс. Г. признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се признава за виновен. Моли съда да му наложи условна присъда.

На основание чл.373 ал.3 от НПК, съдът приема за установена следната, изложена в обвинителния акт, фактическа обстановка:

Подс. Д. П. Г. е роден на *** в *****, живущ в *****, ***, български гражданин, средно-специално образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН **********.

Св. К. К. Г. към началото на м. октомври 2020г. бил на навършени 14 години и живеел с родителите си в гр. Пловдив, като към същия момент бил ****. Св. Г. пътувал ежедневно до училище като ползвал градския транспорт и в частност автобусите по линии № 9 и № 44. От началото на м. октомври 2020г. св. Г. бил втора смяна на училище. Поради това и на 09.10.2020г. около 12:40ч. се качил в автобус „Исузу“ с регистрационен номер ***, управляван от св. Е. К. Ж., който същия ден обслужвал линия № 44 на територията на гр.

Пловдив. В същия автобус като кондуктор по линията и продавач на билети 1 бил подс. Г.. Св. Г. се качил от задната врата на автобуса и застанал до вратата в задния край на автобуса. В автобуса пред него имало и други пътници.

Подсъдимият, изпълнявайки задълженията си в същото време таксувал качилите се в автобуса пътници и като достигнал до края на автобуса св. Г. му показал предварително подготвената карта за пътуване. Подс. Г. видял картата и като се обърнал се отправил отново към предната част на автобуса, изпълнявайки задълженията си. Св. Г. пътувал спокойно до участъка от маршрута след спирка „Макдоналдс“ преди Военна болница. Тогава подсъдимият, извършвайки задълженията си, отново достигнал до него и се спрял в непосредствена близост, на разстояние около една педя от тялото на св. Г.. Предвид въведените правила за епидемична обстановка, подс. Г. бил с поставена предпазна маска и започнал да говори на св. Г. като обаче последният не могъл да разбере думите му. На св. Г. направило впечатление, че говорейки подсъдимият свалил маската си надолу и се видяло цялото му лице. Докато продължавал да говори, подс. Г. посегнал с лявата си ръка и хванал с шепа гениталиите и пениса на св. Г.. Това стреснало и шокирало детето като то реагирало в опит да предпази гениталиите си с ръце. Въпреки това подсъдимият продължил с опитите си да хване с всяка една от двете си ръце гениталиите и пениса на детето, като в продължение на кратък период от време св. Г. се опитвал да се предпази със собствените си ръце. Детето било толкова стреснато, че дори не могло да реагира и да извика за помощ, а само се опитвало да предпази гениталиите с ръце. Междувременно, докато подс. Г. хващал детето за гениталиите за пореден път, му казал, че това бил мъжки поздрав и да се отпусне. Детето от своя страна реагирало с думите: „Не, не!“, като продължавало да се предпазва с ръцете си. Макар и за кратко, опитите били неколкократни и продължили до момента, в който автобусът спрял на спирката на Военна болница и в автобуса влязла жена. Тогава подсъдимият преустановил действията си спрямо гениталиите на детето и го запитал дали имал приятелка. Първосигнално св. Г. отговорил отрицателно. Отговорил и на следващите въпроси къде учел и в кой клас бил. След като автобусът потеглил подс. Г. казал на св. Г., че нямало да го закача повече и щели да се видят пак.

Тъй като в същия момент детето било много уплашено и не знаело как да реагира, изчакало спирката на хотел „Тримонциум“ и слязло от автобуса.

Отишло в училище и, тъй като било видимо много притеснено, съучениците му го попитали какво се случва. Св. Г. споделил за случката в автобуса, като междувременно в класната стая влязла и св. Л. М. П., която била класен ръководител по заместване в същия период от време. Св. П. изслушала подробния разказ на детето, което, плачейки, разказало за случилото се и било видимо много разстроено. Тогава тя го посъветвала да уведоми родителите си и св. Г. телефонирал на майка си – св. Д. С. С.-К. По време на телефонния разговор майката чула как детето й плаче и установила, че то било много разстроено. Още по телефона детето споделило за случилото се в автобуса с майка си и тя провела телефонен разговор със св. П., като я уведомила, че ще отиде да прибере разстроеното дете. След това св. К. уведомила съпруга си св.

2

К. Г. К., с когото работели на едно място, и двамата отишли до училището.

Заварили детето много разстроено и плачещо. Св. К. подала сигнал на тел.112 и оттам я свързали с дежурния в ІІІ РУ – Пловдив, като междувременно отишли на последната спирка по автобусна линия № 44, която се намирала до новата сграда на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Докато чакали там пристигането на полицейски служители, св. К. и съпругът й се опитали да установят автобуса и евентуално кондуктора, но не успели. Тогава св. К. се свързала с фирмата – превозвач и разбрала както номера на автобуса, така и че същия ден кондуктор в автобуса бил именно подс. Г.. След това свидетелите К., заедно с детето, посетили сградата на ІV РУ – Пловдив, където депозирали сигнал. Впоследствие, при проведените оперативноиздирвателни мероприятия същия ден следобед, подс. Г. бил отведен в сградата на ІV РУ – Пловдив, където било проведено разпознаване и св. Г. посочил именно него като извършител на деянието.

В хода на разследването била назначена и изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза на К. Г., съгласно заключението на която същият не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен учет към ЦПЗ – Пловдив. Към момента на инкриминираното деяние – 09.10.2020г. е можел да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него, както и да ръководи постъпките си, но не е бил в състояние да се защити поради липсата на все още недостатъчно добре изграден личностнов, социален и емоционален опит и умения за справяне и преработване на интензивни, стресогенни преживявания. Възрастта на Г., интелектуалните му възможности, характеровите му особености, липсата на болестни, патологични изменения в цялостното му когнитивно функциониране, му позволявали да дава достоверни показания относно факти, имащи отношение за изясняване на фактическата обстановка по делото. Така описаното събитие е предизвикало интензивен страх и чувство за безпомощност, които са били най-силно изразени непосредствено след инцидента. Описаното емоционално състояние при Г. покривало клиничните критерии на Острата стресова реакция, която следвала изключително, внезапно, неприятно или застрашаващо събитие. Симптомите показвали голямо разнообразие, включвали първоначално състояние на зашеметеност, вегетативни признаци на паническа тревожност. Симптомите обикновено се проявявали в разстояние на няколко минути след въздействието на стресогенния стимул или събитие и изчезвали в разстояние често след няколко часа. Клиничната картина на острата стресова реакция се отличавала както с богато разнообразие, така и с бързи, видими за околните, промени в състоянието. Преживяното събитие при Г. е довело до негативни чувства и оплаквания, като към момента на изготвяне на експертизата бил налице процес на възстановяване на психологическото му равновесие.

Психологическото и емоционално състояние на Г. било стабилизирано, налице са били епизодични ситуативни реакции на напрежение и тревожност, които не изисквали лечение. Не се наблюдавали болестни симптоми. Пълното 3 възстановяване на психологичното равновесие се определяло от компенсаторните възможности на личността и факторите на средата.

По делото е назначена и изготвена комплексна тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни, съгласно заключението на която Д. П. Г. е страдал от следните състояния към момента на последния медицински документ: МСБ, състояние след мозъчни инфаркти, застойна сърдечна недостатъчно ІІІ Ф.К. по Ниха, АХ ІІ ст., Кор Хипертоникум ИБС, САП ІІ ФК. КМПИ, Надкамерна и камерна екстрасистолия до ІІІ ФК по Лаун, ЛПХБ, ФА – пристъпно, ХОББ, БСБ, понесен ими.дпх, неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения, диабетна полиневропатия, тиреотоксикоза с дифузна гуша, друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест. Общото здравословно състояние на Г. към момента на издаване на последния медицински документ било незадоволително по отношение на ежедневните дейности поради множество хронични заболявания, засягащи функциите на различни органи и усложненията на наличния захарен диабет. Понесените мозъчни инфаркти реално не причинявали значима остатъчна симптоматика, в смисъл на парези на крайници, но били налице достатъчно данни от фиксираните неврологични статуси и от образните изследвания на главовия мозък за една тежка хронична мозъчносъдова болест, която, въпреки липсата на парези при Г., реално не била лека поради отражението й върху множество различни недвигателни мозъчни функции. Заболяванията на Г. били тежки хронични, с голяма давност. Същите изисквали системно приемане на медикаменти и периодични консултации със съответните специалисти. При заболяванията на Г. не се очаквало съществено подобрение в състоянието. Може да се цели стабилизиране на състоянието и забавяне на прогресивния характер на заболяванията. Здравословното състояние на Г. позволява участието му в наказателното производство пълноценно и за да се защитава. При наличните документални данни за тежестта на мозъчно-съдовата болест при подекспертния и базирано на опита на вещите лица, в такива случаи е практически сигурно наличието на промени и в мисловните процеси и способностите за внимание и концентрация и разбиране на по-сложни и специфични текстове, например с правно съдържание, което налага заключението, че за се гарантира пълноценна защита подекспертния трябва да разполага задължително със защитник, който да може да тълкува значението и реалната пълнота на смисъла на определени текстове и изказвания, въпроси и т.н. в хода на наказателното производство. Ако Г. спазва предписаната му терапия и периодично посещава съответните специалисти, участието му в наказателното производство не би довело до влошаване на здравословното му състояние.

Описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена на основание направеното от страна на подс. Г. самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство. В подкрепа на фактическата обстановка са и показанията на свидетелите – К. К. Г., К. Г. К. – 4 гр. Пловдив, Д. С. С., Л. М. П., Е. К. Ж., А. К. М. и З. С. С., разпитани в хода на досъдебното производство, които съдът кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Показанията на свидетелите са в подкрепа на приетите за установени от съда факти и обстоятелства.