Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 900 от 25.11.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1688/2025
Вид
Решение № 900
Подписан
25.11.2025
В сила
25.11.2025
Състав
Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, Веселка Георгиева Узунова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143, ал.2, т.13 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3, пар.1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. Бургас, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100501688 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283, чрез адв.Здравко Йорданов Цанев от САК, против решение № 76/07.08.2025 г. по гр.д.331/2024 г. по описа на Районен съд - Средец, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК, че М. Я. Ц. от *** дължи на дружеството следните суми: 624.26 лв. неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на договори за мобилни услуги за мобилни номера **********, ********** и **********.

Твърди се, че в обжалваната отхвърлителна част първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано.

Излага се, че при ползване на мобилни услуги чрез индивидуален договор, заплащането им се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като падежът на всички фактури настъпва петнадесет дни след издаването им и тези дати са изрично указани на фактурите. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си за заплащане на начислените във фактурите месечни абонаментни такси, цена на ползваните мобилни услуги и лизингови вноски за предоставени лизингови вещи в предоставените срокове, поради което дружеството е издало последна покана за доброволно плащане от 05.03.2022 г., с която ответникът е уведомен за размера на начислените към тази дата задължения и в която е посочено, че при липса на доброволно плащане в срок до 10 дни от датата на писмото, ще бъдат предприети действия за съдебно събиране на дължимите суми, както и 1 че след изтичането на срока ползването на мобилните номера няма да бъде възможно. Излага се, че с изпратената покана, ответникът е бил уведомен за прекратяването, както и за последиците от неизпълнение на задълженията си към мобилния оператор, като му е предоставен и последен срок за доброволно плащане. Твърди се, че от представеното по делото Уведомление от „Български пощи“ ЕАД е видно, че поканата е доставена на ответника. Сочи се, че в предоставения му срок ответникът не е заплатил дължимите суми, поради което е издадена Фактура № 7334013988/05.04.2022 г., включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, при условията на които са ползвани процесиите номера **********. ********** и **********.

Посочва се, че размерът и основанието за възникване на задълженията за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги са уредени от страните в т.2 от Приложение към Договор за мобилни услуги № 625601290 от 17.12.2021 г., т. 9 от Договор за мобилни услуги № 625601290 от 17.12.2021 г., т. 9 от Договор за мобилни услуги № 625456320 от 17.11.2021 г., съгласно които клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.ДДС. Посочено е още, че абонатът дължи и: част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните) и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

Излагат се подробни съображения за размера и начина на формиране на неустойката по всеки един от трите договора.

Оспорват се като неправилни изводите на първоинстанционния съд, че в полза на ищеца не се дължат неустойки за прекратяване на договорите за мобилни услуги, предвид липсата на доказателства, че договорите за мобилни услуги са прекратени съгласно чл.87 от ЗЗД.

Твърди се, че видно от представената Последна покана за доброволно плащане от 05.03.2022 г., съобразно изискването на чл.87 от ЗЗД, изправният кредитор е дал на неизправния длъжник подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Ефектът на развалянето настъпва автоматично с неизпълнението на задълженията, за които е предоставен подходящ срок за изпълнение с предупреждение за неблагоприятните последици.

Сочи се, че предвид представените доказателства не става ясно от мотивите на обжалваното съдебно решение дали съдът е съобразил тези доказателства при формиране на извода за недължимост на претендираните неустойки. Твърди се, че в случай, че съдът не ги е взел предвид, той е допуснал процесуално нарушение, тъй като са част от доказателствения материал, а в случай, че същите са съобразени, съдебното решение е необосновано в тази му част, тъй като съдебният състав не е направил оценка на събраните доказателства.

2

На следващо място като неправилен се оспорва изводът на съда, че клаузите на договорите, уговарящи неустойки в посочените размери за неизпълнението са неравноправни, респ.нищожни на основание чл.143, ал.2, т.13 от ЗЗП. Твърди се, че страните по договорите са манифестирали двустранно воля за съгласие с процесните клаузи; предвидената процесните клаузи неустойка има за цел удовлетворяването на значим и допустим от закона интерес, обосноваващ размяната на престации; неустойките имат за цел да обезпечат изпълнението на едно задължение и да определят размера на вредите, които, без да доказва, кредиторът може да претендира при неизпълнението му. По отношение на неустоечната клауза в частта й, предвиждаща при прекратяване на съответния договор потребителят да дължи разликата между цената на мобилното устройство (без отстъпка) съгласно актуалната ценова листа на оператора и преференциалната му цена (за която е сключен договора), съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги, се твърди, че не е неравноправна, тъй като стандартната цена на предоставените устройства, преференциалната им цена, както и размера на отстъпката са изначално определени в договора, като на тази база и съобразявайки оставащия срок на договора размерът на неустойката е определяем, поради което неустоечната клауза не създава условия за заобикаляне на разпоредбите на чл.143, ал.2, т.13 от ЗЗП. Твърди се, че частта от неустойката, предвиждаща дължимост на стойността на отстъпките от цената на предоставените мобилни устройства до края на срока на договорите, цели да обезщети вредите, които операторът е претърпял, като е предоставил на потребителя вещ на цена, по-ниска от стандартната.

Претендира се съдът да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, и вместо това да постанови уважаване на предявения установителен иск за сумата от 624.26 лв - неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на договори за мобилни услуги за мобилни номера **********,********** и **********.

С молба-становище, депозирана от процесуалния представител на въззивника въззивната жалба се поддържа и са изложени допълнителни подробни съображения по същество.

Претендират се съдебни разноски. Не са ангажирани нови доказателства.

В законовия срок против въззивната жалба е депозиран писмен отговор от въззиваемия М. Я. Ц., чрез назначения му особен представител адв.Пепа Грошкова от АК Бургас. Въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Твърди се, че делото е решено при напълно изяснена и фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани и правилни.

Посочва се, че съдът е установил предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на ответника, като с оглед на това е начислена неустойка в размерена три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС.

Излага се, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, по делото не са представени доказателства да е изпращано писмено уведомление до длъжника и същият да е уведомен по надлежния законов ред за разваляне на договора и поради това правилно съдът е приел, че договорните отношения между страните не са прекратени поради виновно неизпълнение от страна на ответника, съотв.не се дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги. Посочва се още, че съдът правилно е приел, че 3 съгласно трайната съдебна практика двустранните договори могат да се развалят чрез връчване на исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, но в случая исковата молба е била връчена на особения представител на длъжника и то след изтичане на двугодишния срок на процесиите договори за мобилни услуги, поради което не е налице предвидената в неустоечната клауза хипотеза за разваляне на договора преди изтичане на срока за който е сключен.

В откритото съдебно заседание отговора на въззивната жалба се поддържа от особения процесуален представител на въззиваемия.

Претендира се съдът да потвърди решението на РС Средец в обжалваната част и да присъди на въззиваемия съдебни разноски. Също не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивника „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, за приемане за установено по отношение на въззиваемия М. Я. Ц. от ***, че същият дължи на ищцовото дружество парични вземания в общ размер от 1 070,08 лв, представляващи дължими суми съгласно фактура № 7328856668/05.12.2021 г., фактура № 7329984897/05.01.2022 г., фактура № 7331285696/05.02.2022 г. и фактура № 7334013988/05.04.2022 г., по Договор за мобилни услуги № 625456320 от 17.11.2021 г., Договор за мобилни услуги № 625601290 и приложение към него от 17.12.2021 г., Договор за лизинг за базови аксесоари № 625602003 от 17.12.2021 г. и Договор за лизинг за базови аксесоари № 625601940 от 17.12.2021 г., за които вземания е издадена заповед № 75 от 28.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.135/2024 г. по описа на Районен съд - гр.Средец. Твърди се, че исковата сума представлява включващи непогасени задължения (подробно описани), за абонаментни такси, предоставени услуги и неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника, по изброените договори, сключени между страните.

Твърди се, че поради неизпълнение от ответника задълженията му по сключените договори, ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 75 от 28.03.2024 г. по ч.гр.д.135/2024 г. по описа на РС Средец за претендираните суми. Сочи се, че поради връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, е предявен иск по чл.422 ГПК за установяване на вземанията.

Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1, и чл.92, ал.1 от ЗЗД.

В законовия срок, назначеният на ответника особен представител е депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска по отношение на претендираните вземания за месечни абонаментни такси, лизингови вноски, такса за допълнителна услуга, стойност на доставени 4 услуги, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 18.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането. Със същото решение е отхвърлен искът за сумата в общ размер на 624,26 лв, представляваща неустойки за предсрочното прекратяване по вина на длъжника, поради неизпълнение на паричните му задължения на договорите за мобилни услуги за номера **********, ********** и ********** и сумата в общ размер на 329,87 лв, от която: 82.81 лв, представляваща добавена разликата между стандартната цена на мобилен телефонен апарат ZTE Blade А 5 1 Grey без отстъпка съгласно актуалната към 17.12.2021 г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги и сумата в размер на 247.06 лв, добавена разликата между стандартната цена на мобилен телефонен апарат ALCATEL IS 2021 32GB Dual Grey без отстъпка съгласно актуалната към 17.12.2021 г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски съобразно уважената част от иска против него, както и по сметката на РС Средец – разноски по делото.