Решение № 426 от 26.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. София, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Теодора Иванова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100509969 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20052671/25.02.2021 г. на СРС, 82 с - в, по гр. д. № 69085/2018 г., К. В. С., ЕГН ********** е осъден да заплати на Л. М. К., ЕГН **********, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на извършена спрямо нея на 29.06.2018 г. физическа саморазправа, изразяваща се в хващане за гушата, стискане и блъскане, отправяне на обидни реплики, ведно със законната лихва от 26.10.2018 г. (подаване на исковата молба) до окончателното плащане, като искът е отхвърлен над сумата от 500 лв. до пълния претендиран размер от 2 000 лв. Със същото решение е отхвърлен изцяло насрещния иск на К. В. С., ЕГН **********, срещу Л. М. К., ЕГН **********, с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в нанесени обиди, унижение и психическо разстройство в периода 29.06.2018 г. - 19.02.2020 г. Ответникът е осъден за разноски.

Решението се оспорва от ищцата Л. М. К. в частта, в която е отхвърлен главният иск до пълния размер с доводи, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага, че при съдът несправедливо е занижил размера на обезщетението, като не е съобразил характера и вида на претърпените от ищцата вреди, както и продължителността и интензитета на търпените душевни болки и страдания. Пред СРС се установяват, че ищцата е получила травма в областта на шията в резултат от душене, от което е изживян стрес, болки, страх, дискомфорт, настъпило „следтравматично стресово разстройство“. Установена е пряка връзка на вредите с деянието на ответника. Съдът е следвало да съобрази посттравматичното 1 стресово разстройство и неговата продължителност. Заявленията на вещото лице в съдебно заседание касаят само физическата болка от травмата, отшумяла за 2 седмици, но не и психологическата. Излагат се съображения, че при определяне справедливият размер на обезщетението за вреди, съдът е допуснал нарушения на материалния закон, чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил всички предпоставки за определяне на размера, в това число неблагоприятното въздействие на вредите върху личността на ищцата, изживяното унижение от нанасяне на обиди в присъствието на други хора. Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна част и искът да се уважи изцяло.

Претендира разноски съгласно списък.

В срока по чл. 263 ГПК ответникът К. В. С. е оспорил въззивната жалба на ищцата, като е поддържал, че решението в отхвърлителната част е законосъобразно и съобразено с доказателствата по спора. Сочи, че ищцата не е установила всички вреди, а по делото е установено, че ответникът е бил провокиран по недопустим и неправомерен начин. След случката ищцата е била здрава и не е установено да са настъпили депресивни разстройства и състояния. Моли да се потвърди решението в отхвърлената част по главния иск.

От своя страна ответникът е подал насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата от 500 лв. Излага доводи за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуален закон при постановяването му.

Според изложеното в жалбата, ищцата не е доказала по несъмнен начин, характера и интензитета на търпените от нея вреди, както и причинната им връзка с деянието на ответника. Между съприкосновението с ищцата и първият медицински преглед е минало време и травмите могат да са предизвикани от действия на други лица. Сочи, че е обективно невъзможно, от физическа гледна точка, ответникът да извърши спрямо ищцата твърдените от нея действия. Поддържа се, че в производството се установява, че действията на ответника са били умишлено провокирани от ищцата. Поддържа, че след случката ищцата е била здрава, комуникативна, участвала е в конни състезания.

Моли да се отмени решението в частта, в която е уважен иска по чл. 45 ЗЗД за сумата от 500 лв. и вместо това претенцията да се отхвърли в тази част. Претендира разноски в производството.

Ищцата Л. М. К., в отговор по реда на чл. 263 ГПК, оспорва въззивната жалба на ответника по подробно изложени съображения. Счита, че решението в оспорената част е постановено при правилна преценка на събрания доказателствен материал в съвкупност и съобразно материалния закон. СРС е съобразил данните от акта за установяване проява на дребно хулиганство, подписан от ответника. Ответникът е признал в хода на административно - наказателното производство фактите около деянието и е изразил съжаление за случилото се. Поддържа, че от приетата СМЕ и свидетелски показания в процеса са установени както вида и характера на причинените неимуществени вреди, така и пряката им причинна връзка с поведението на ответника.

Травмите на ищцата са причинени от действия на ответника и не могат да са вследствие на действия на трети лица. Ищцата е стискана за гушата, блъскана и псувана от ответника, което се установява по делото от гласните и писмени доказателства. Възразява се срещу твърденията, че ищцата е била в „цветущо“ здраве след инцидента и дори участвала в състезания. Сочи, че тези твърдения не отговарят на обективната истина. Сочи, че за противоправността на деянието е без значение дали ответникът е бил провокиран или не. Той има гражданско задължение да не отправя обиди заплахи и да не извършва саморазправа с друго лице, което е нарушил. Моли да 2 се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно постановено и допустимо. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материално-правни норми.

Въззивният състав намира, че СРС е обсъди събраните пред него доказателства, като е изложил подробно установената по делото фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо за преповтаря, а препраща към нея, предвид дадената за това възможност в чл. 272 ГПК.

Предмет на въззивната проверка е решението на СРС по главния иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт. Решението се оспорва по жалба на ищцата, в частта, в която искът е отхвърлен над размер от 500 лв. до претендираните 2 000 лв., както и по жалба на ответника - в частта, в която е уважен за сумата от 500 лв. Следователно въззивното производство касае само произнасянето на СРС по главния иск.

Решението е влязло в сила в частта, в която изцяло е отхвърлен насрещният иск на ответника с правно основание чл. 45 ЗЗД.

В допълнение към изложените от СРС съображения по съществото на спора и във връзка с доводите на двете страни поддържани във въззивните им жалби, настоящият въззивен състав намира следното :

Вредата, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на увредения. Деликта представлява поведение, носещо вреда в субективната сфера, правния интерес, правнозначима ценност, независимо дали това поведение е обхванато от фактическия състав на наказателноправна норма. При деликта съставомерно е противоправното увреждане на друго лице от дееца, на което е причинена реална вреда, която подлежи на пълно обезщетяване.

За да възникне право за обезщетяване на ищцата за неимуществени вреди причинени от деликт в производството следва да е доказано, пълно и главно, противоправно деяние (действие или бездействие) по вина на ответника, причинени от това деяние вреди и причинно - следствена връзка между тях. Поведението на дееца се приема за противоправно винаги, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. Вината в този случай, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай, а доказването е в тежест на ищеца.

В случая между страните е безспорно и от събраните и обсъдени от СРС доказателства се установява, че с решение от 30.06.2018 г. по н. а. х. д. № 10915/2018 г. на СРС, НО, 18 състав (делото е приобщено към доказателствата пред СРС), ответникът К. В. С. е признат за виновен и му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за това, че на 29.06.2018 г., около 15:30 ч., в гр. София, на територията на конна база „Хан Аспарух" в ж. к. „Славия“, ул. „Хайдушко *******, след спречкване с Л. М. К. е пристъпил към саморазправа, като я е хванал за гушата, стискал я е и я е блъскал и освен това я е псувал и е отправял обидни реплики от рода 3 на „да ти е еба майката проста“. В производството ответникът не е изразил несъгласие с фактическата обстановка описана по – горе, освен това, в хода на административно – наказателното производство, той е признал фактите около деянието и е изразил съжаление за случилото се. Няма твърдения и данни това решение да е оспорено, поради което съдът намира, че то е влязло в законна сила.

Гражданският съд е обвързан от решението по админитративно – наказателното производство относно обстоятелствата дали деянието е извършено, дали е противоправно, както и относно вината на дееца.

При това законосъобразен е извода на СРС, че в случая посочените елементи от фактическият състав на деликта чл. 45, ал. 1 ЗЗД са доказани за гражданският съд, разглеждащ неимуществените последици от деянието.

При съвкупна преценка на обсъдените писмени и гласни доказателства събрани пред първоинстанционният съд, настоящият състав споделя изводите на този съд, че в производството са доказани предпоставките, посочени по - горе, обосноваващи основателност на иска за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди от деянията, извършени виновно от ответника. От посочения по - горе фактически състав на чл. 45 ЗЗД са установени противоправни действия на ответника, с които е засегната психиката, физическата цялост и здравето на ищцата, както и причинна връзка между увреждането и претърпените болки и страдания неимуществените вреди, чието обезщетяване се цели.

Въззивният съд намира, че са доказани и търпените от ищцата болки, страдания и стрес от претърпяното посегателство в резултата на виновното поведение на ответника. Травмите на ищцата са причинени от действия на ответника, като съдът намира за недоказано, а от неоснователно възражението, че те могат да са вследствие на действия на трети за спора лица. Следователно по делото е установено, че от деянията на ответника са настъпили преки и непосредствени неимуществени вреди за ищцата, за обезщетяване на които следва да бъде ангажирана отговорността му.

Противоречие между страните в двете жалби съществува основно по въпроса за справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от деянието на ответника. По този въпрос настоящият състав намира следното :

Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по справедливост от съда. Понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Това са обстоятелства свързани с отрицателните изживявания за ищцата от физическата и психическа травма - претърпени болки, стрес и безпокойство за здравето, както и въздействието на деянието върху психиката на ищцата и следващите това деяния негативни емоции за нея.