Присъда № 96 от 17.11.2021, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 96/17.11.2021 година по НOХД № 4471/ 2021г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла в РС - гр.Бургас обвинителен акт по Досъдебно производство № 3388-831/2019г. по описа на 05 РУ при ОДМВР – Бургас, вх. № 10434/2019г., пор. № 3104/2019г. по описа на БРП , по който е образувано производство срещу подсъдимия СТ. К. Д., ЕГН: **********, роден на 11.07.1981г. в гр.Бургас, обл.Бургас, българин, български гражданин, осъждан, безработен, разведен, с основно образование, настоящ адрес: гр.Бургас, обл.Бургас, ***, за извършено от него престъпление от общ характер по чл.216, ал.1 НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 26.12.2019г. в игрална зала „****”, находяща се в гр.Бургас, обл.Бургас, ***, подсъдимият повредил противозаконно чужда движима вещ - компютьрна конфигурация, марка „Lenovo Idea Centre АЮ520”, собственост на „Казино ****” ЕООД, ЕИК: *********, като счупил дисплей - LCD модул на стойност 751.04 лева /седемстотин петдесет и един лева и четири стотинки/. Производството по делото е за втори път висящо пред БРС.

Първоначално същото е приключило с постановяване на Присъда №260062/19.04.2021г. по НОХД №2996/2020г. на БРС, с която подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по така повдигнатото му обвинение. Така посочената присъда е протестирана от страна на държавното обвинение и отменена от БОС с Решение №117/23.09.2021г. по ВНОХД №695/21г., а делото е върнато на БРС за ново разглеждане от друг състав на съда. В тази връзка е образувано и настоящото НOХД №4471/ 2021г. на БРС.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.1 НПК подсъдимият и неговият защитник дадоха съгласие да не се разпитват всички свидетели и вещи лица, освен свидетелката АЛ. Н. Н., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

По делото на подсъдимия бяха предявени посредством възпроизвеждане чрез компютърна система записите, обективирани върху 1 /един/ брой CD и 1 /един/ брой флаш памет, находящи се на л.68 от ДП. Беше разпитана и свидетелката АЛ. Н. Н. и бяха изслушани и обясненията на подсъдимя.

В съдебно заседание прокурорът заяви, че поддържа повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание при прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК, а именно „Пробация“ за срок от една година.

Защитникът на обвиняемия моли съдът да приеме, че осъщественото от подзащитния му деяние е такова по чл.216, ал.6 НК или при условията на алтернативност по чл.216, ал.4 НК. В случай, че тези му доводи не бъдат възприети, моли за налагане на наказание съобразно заявеното от представителя на държавното обвинение.

Обвиняемият, редовно призован, се явява в съдебно заседание, дава обяснения във връзка със случилото се и изразява съжаление за стореното, като моли за налагане на по – малко наказание.

От събраните в хода на наказателното производство доказателства материалите по Досъдебно производство № 3388-831/2019 г„ по описа на 05 РУ при ОДМВР – Бургас, вх. № 10434/2019г., пор. № 3104/2019г. по описа на БРП , се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият СТ. К. Д., ЕГН: **********, e роден на 11.07.1981г. в гр.Бургас, обл.Бургас, българин, български гражданин, безработен, разведен, с основно образование.

Същият е с настоящ адрес в гр.Бургас, ж.к.„Възраждане” бл.40, вх.1, ет.8, като видно от приложена по делото справка за съдимост е осъждан за престъпления от общ характер.

1

На 26.12.2019г. подсъдимият Д. посетил игрална зала „****”, находяща се в гр.Бургас, ***, стопанисвана от „Казино ****” ЕООД с управител Д.К.М..

Същата вечер, за времето от 07.00 часа до 19.00 часа, в игралната зала на работа била свидетелката АЛ. Н. Н., на длъжност крупие. През деня в игралната зала нямало други работници, освен крупието. През тази част от денонощието в казиното не работели и охранители. Охраната в обекта се извършвала от фирма СОТ „*“, като служителите на същата били с работно време от 22,00 часа вечерта до 06,00 часа сутринта.

Свидетелката Н. познавала подсъдимия Д., тъй като той бил редовен клиент на казиното и идвал да играе почти всеки ден. Тя знаела имената му, тъй като от игралната зала му били издали карта на редовен клиент и те се съдържали в системата. Н. знаела, че подсъдимият има и прякор, с който е по – известен, а именно „Mаринката“.

След като влязъл в игралната зала Д. отишъл при свидетелката Н., за да му развали пари. Той й дал една банкнота с номинал от 20 лева, а тя на свой ред му върнала две банкноти с номинал от по 10 лева. След това подсъдимият започнал да играе на машина, разположена срещу бара, като сам зареждал пари в нея. Свидетелката Н. стояла на стол зад бара и видяла, че Д. сменил няколко машини, тъй като не печелел нищо. Н. знаела, че той играел за печалба „мистерия“ в размер на 50 лева на игра.

Същата вечер в игралната зала били и свидетелите Д.М., С.Д., Т.Д. и Г.Д..

Свидетелката Т.Д. спечелила премия - „мистерия“ на една от машините и обявила това на висок тон, което ядосало подсъдимия и той започнал да псува. Д. отишъл до бара, видимо ядосан, замахнал с ръката си и съборил намиращите се върху него чаши и пепелници. Той се насочил към изхода на игралната зала, но впоследствие променил намеренията си и се върнал до бара, където псувайки отново замахнал с ръка и съборил намиращата се върху него компютърна конфигурация, марка „Lenovo Idea Centre АЮ520”, собственост на „Казино ****” ЕООД. Компютърната конфигурация паднала на земята, при което се счупил нейният дисплей - LCD модул. Свидетелката Н. станала от стола си и отишла до обвиняемия, молейки го да се успокои, а той взел якето си и си тръгнал. След като вдигнала компютърната конфигурация от земята, Н. установила, че дисплеят й е счупен и тя не работи. Тя веднага уведомила по телефона за случилото се свидетеля Я.Ж., упълномощен да представлява дружеството, собственик на игралната зала. Ж. й наредил на свой ред да подаде сигнал на ЕЕН 112, което тя сторила от служебен телефон с номер: **********. На място бил изпратен полицейски екип и бил извършен оглед на местопроизшествие.

Свидетелят Я.Ж. дал за ремонт компютърна конфигурация, марка „Lenovo Idea Centre АЮ520” в сервиз на „***“ АД. От фирмата установили, че повредата се състои в счупен LCD модул и предали компютърната конфигурация на „С&Т България“ ЕООД за извършване на ремонта.

Видно от извършената по делото съдебно-оценъчна експертиза, повреждането на компютърна конфигурация, марка „Lenovo Idea Centre АЮ520” се състои в счупване на LCD модул и същият трябва да бъде подменен с нов, като стойността на причинената щета възлиза на 751,04 лева.

Към датата на процесното деяние в игралната зала имало монтирани камери за видеонаблюдение и по надлежния ред по делото е приобщен записът за инкриминирания период от време. В хода на разследването по ДП е изготвена техническа експертиза на така приобщения запис. При изготвяне на същата са свалени и разпечатани на хартиен носител осем кадъра от видеозаписа и е посочено, че след сравнение, може да се твърди, че вероятно на записа е заснет подсъдимият Д.. Върху файла не са установени признаци на интервенция.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:

2 от показанията на разпитаните свидетели – Я.Р. Ж. /л.45 от ДП/, Д.Х. Ж.а /л.42 от ДП/, отчасти показанията на АЛ. Н. Н. /л.37 от ДП/, Д.М.М. /л.38 от ДП/, С.Д.Д. /л.39 от ДП/, Г.Т.А. /л.41 от ДП/, Т.П.Д. /л.43 от ДП/, от заключенията на вещите лица по извършените съдебно – оценъчна и техническа /фото-портретна и лицево-идентификационна/ експертизи, фактура №0000047416/09.03.2020г., извадка от ТР, трудов договор на свидетелката АЛ. Н.

Н. № 100/01.10.2018г., писмо от „***“ АД, протокол за оглед на местопроизшествие от 26.12.2019г. в едно с албум /л.33 от ДП/, 1бр. флаш памет и 1бр. CD, съдържащ запис на подадения сигнал на ЕЕН 112, отчасти обясненията на подсъдимия, актуална справка за съдимост на подсъдимия, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства.

Настоящата съдебна инстанция кредитира на първо място наличния по делото запис, обективиран върху 1 /един/ брой флаш памет и назначената и изготвена по ДП във връзка със същия техническа /фото-портретна и лицево-идентификационна/ експертиза. Видно от последната е, че няма признаци за интервенция върху файла, представляващ видеозапис от охранителна камера, монтирана в процесната игрална зала. След сравняване на заснетото от системата за видеонаблюдение лице и снимка на подсъдимия от масивите на МВР, вещото лице е заключило, че на записа вероятно е заснет именно СТ. К. Д.. При възпроизвеждане на така посочения запис в съдебно заседание съдът и страните успяха също да възприемат записаните от камерата кадри, на които ясно се вижда както самият подсъдим, така и неговите действия, в частност замахването му с ръка по посока на бара и събарянето на компютърната конфигурация. Съдът констатира в тази връзка, че тези действия на подсъдимия не са случайни /в следствие на ръкомахане, както твърди той/, а съвсем целенасочени. Констатираха се също така две приближавания на подсъдимия към бара, съпроводени със замахване и събаряне на предмети. Първоначално той се приближава ядосано и събаря по – малки предмети, поставени върху бар плота, които съдът прие, че са чаши и пепелници, кредитирайки показанията на свидетелката С.Д.Д. в тази връзка. След това Д. се отдалечава, насочвайки се към изхода, но променя решението си и се връща пред бара, отново замахва с ръка и събаря процесната компютърна конфигурация. Цялостното поведение на подсъдимия, както описано от намиращите се в игралната зала свидетели С.Д.Д., Д.М.М., Т.П.Д. и Д.Х. Ж.а, така и възприето директно от записа от охранителната камера в казиното, навеждат на единствено възможния извод, че действията му по повреждане на процесната вещ са напълно целенасочени. Очевидно същият е изпаднал в състояние на силно раздразнение, в което е започнал да вика на крупието АЛ. Н. Н. и на останалите посетители на заведението. Това раздразнение е прерастнало и във физическа агресия, изразяваща се в неколкократно събаряне на предмети. Подсъдимият псува през цялото време, а поведението му е видимо агресивно, като той крещи и замерва свидетелката Д.М.М. с неустановен по делото предмет. Цялостното поведение на Д. и позицията на тялото му изключват възможността за наличие на случайно телодвижение, в следствие на което да е настъпила вредата. Самият факт, че той веднъж блъска предмети от бара и се връща, за да блъсне и процесната вещ, говорят за целенасоченост на деятелността му.

Действията на подсъдимия много точно са описани от свидетелите очевидци - Д.Х. Ж.а, Д.М.М., С.Д.Д., Г.Т.А., Т.П.Д., чиито показания съдът кредитира изцяло като единни и непротиворечиви, незаинтересовани и последователни.

Съдът кредитира и показанията на свидетелката АЛ. Н. Н. /в това число и прочетените й такива на основание чл.281, ал.5 вр. чл.281, ал.1, т.2 НПК/ относно случилото се, с изключение на частта им относно твърдението, че подсъдимият не е събарял други вещи извън процесния компютър, който на свой ред е „бутнал ръкомахайки“, а не целенасочено. На първо място следва да се има предвид, че показанията на тази свидетелка относно липсата на целенасоченост в действията на подсъдимия са изолирани, като не се подкрепят нито от процесния видеозапис, нито от коментираните по – горе показания на останалите свидетели по делото. На следващо място, прави впечатление, че твърдения 3 относно неволното събаряне на компютърната система свидетелката излага за пръв път в хода на съдебното производство, като при разпита й по досъдебното производство такива данни не са изнасяни. Дори и свидетелката действително да е преценила, че в случая се касае за неволни действия на Д., това съставлява лична нейна оценка на фактите, която не може да бъде в никакъв случай решаваща при преценка относно наличието или липсата на субективен елемент при извършване на деянието. Още повече, че тази преценка се влияе от множество фактори като начин на възприемане и оценка на фактите на отделния индивид, неговото емоционално състояние, познанството му с дееца и изминалия период от време. В конкретния случай от датата на извършване на деянието до повторния разпит на свидетелката пред съда е изминал период от почти две години, през който е нормално оценката на събитията й да се е променила и да липсва спомен относно някои факти. Всичко това е съчетано с факта, че както посочва самата тя, Н. познава подсъдимия отдавна /шест години и половина/ и често е разговаряла с него. Наблюдава се също така по – висок праг на търпимост и оправдаване на действията му, като свидетелката заявява, че: „Когато загуби сума пари, той си е по – емоционален. Аз съм свикнала и дори не обръщам внимание. Със сигурност е имало нецензурни думи, но ние не обръщаме внимание, защото това не е срещу нас“.