Решение № 1042 от 12.05.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. Бургас, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120100950 по описа за 2025 година

Делото е образувано по повод исковата молба на Г. И. Ж., от гр. ..., против ОУ „....“, код по БУЛСТАТ ...., със седалище гр. Бургас, с която моли за признаване за незаконно и за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със Заповед № ..... год. на директора на ответното училище, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, КТ – поради съкращаване на щата; възстановяване на ищеца Г. Ж. на заеманата от нея преди прекратяване на трудовото правоотношение работа – на длъжност „.....“ при ответника, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер от 21 477,96 лева, за оставането й без работа поради незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода 17.12.2024-17.06.2025 год., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от подаване на исковата молба – 10.02.2025 год., до окончателното й изплащане.

Ищецът ангажира доказателства; претендира присъждане на деловодните разноски.

Правните основания на предявените обективно съединени искове са чл.

344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

Ищцата Г. Ж. е изложил следните фактически и правни твърдения: тя е работила при ответника на безсрочен трудов договор, считано от 08.08.2019 1 год., като е заемала длъжността „....“; със Заповед № .... год., издадена от директора на училището, трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 17.12.2024 год., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ – поради съкращаване на щата, считано от 21.11.2024 год.; в заповедта за прекратяване липсват фактически мотиви и тя е немотивирана; не може да се направи извод за извършените от директора действия, съгласно задълженията му; директорът не е поискал от синдикалната организация, в която ищцата членува, становище и даване на предварително съгласие за извършване на съкращението; работодателят е бил осведомен за това, че ищцата попада под действието на КТД; ищцата твърди, че не членува в КТ „Подкрепа“, а е член на общинската организация на СРСНПБ, тъй като е заместник-директор и в това си качество членува в работодателската организация, страна по КТД; ответникът е следвало да извърши подбор между лицата, заемащи нейната или сходни длъжности, но такъв подбор не бил извършен, а и не се споменавал нито като фактически извършено действие, нито като юридическо основание в обжалваната заповед; ако подбор е бил извършен, то ищцата отговаря по образование, квалификация и начин на работа, за да бъде оставена на работа; съкращаването в щата е извършено формално и без да е налице фактическо основание за извършването му; работата в училището, влизаща в правомощията на заместник-директора учебна дейност не е намаляла към 21.11.2024 год., за да се обоснове премахването на едната бройка, но това е направено тенденциозно и дискриминационно, само с цел да бъде уволнена ищцата.

В писмения си отговор по делото ответникът е оспорил исковете, като е изложил следните фактически и правни твърдения: исковете са допустими, но неоснователни; във връзка с оптимизация на дейността на училището и изпълнението на делегирания бюджет, директорът на ответника е установил необходимостта от съкращаването на една щатна бройка „.. ........“; със Заповед № ...год. са утвърдени промените в действащото щатно разписание на училището, като една от двете щатни бройки за длъжността „.....“ е закрита, считано от 21.11.2024 год.; в изпълнение на разпоредбите на чл. 10 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 28.12.2023 год., преди да пристъпи към съкращаването на щатната бройка, директорът на училището е провел съвещание с председателя на синдикалната организация, на което са обсъдени причините и необходимостта от намаляване числеността на персонала, броят на подлежащите за съкращение, по категории персонал и възможността за пренасочване на освободения персонал; на съвещанието била обсъдена и приета „Карта за подбор“ с включени в нея критерии за подбор на педагогическите специалисти, за да останат на работа служителите, които имат по-висока квалификация и работят по-добре; за проведената среща е съставен Протокол № РД-52 от 22.11.2024 год.; със Заповед № РД-08-197 от 22.11.2024 год. е утвърдена картата за подбор, а със Заповед № РД-08-198 от 22.11.2024 год. е назначена комисия за подбор на кадрите; на свое заседание от 25.11.2024 год. комисията извършила подбора, попълнила обща атестационна 2 карта и предложила на директора да прекрати трудовото правоотношение със служителя с по-нисък брой атестационни точки – ищцата; с писмо изх. № РД53 от 25.11.2024 год. директорът поискал съгласие от председателя на СО към КТ „Подкрепа“ за прекратяване трудовото правоотношение с ищцата, а председателят на C O е отговорил, че Г. Ж. не е член на СО към КТ „Подкрепа“; с писмо с изх. № РД-54 от 26.11.2024 год. била поискана информация от ищцата относно наличието на обстоятелства, поставящи я в някоя от категориите защитени лица по смисъла на чл. 333, КТ; с писмо с вх.

№ АС-269 от 28.11.2024 год. ищцата декларирала наличието на заболяване, което според нея я поставя под особената законова закрила; ответникът изпратил искане до ТЕЛК за даване на мнение по повод предстоящото съкращение на ищцата; с Решение № 154/13.12.2024 год. ТЕЛК констатирала, че приложената от ищцата медицинска документация установява заболяване „автоимунен тиреодит на Хашимото“, което не попада под особената закрила на чл. 333, КТ; на 16.12.2024 год. на ищцата била връчена Заповед № ... год., с която, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ, трудовото й правоотношение било прекратено; всички императивни изисквания на закона са спазени при извършеното прекратяване.

Ответникът е предявил за разглеждане, в условие на евентуалност, възражение за прихващане между претендираното от ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ и изплатените от ответника в полза на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1, КТ за периода 17.12.2024-28.02.2025 год. – в размер от 8666,55 лева, и обезщетение по чл. 220, ал. 1, КТ – в размер от 5190,50 лева.

В проведеното по делото на 03.04.2025 год. открито съдебно заседание ответникът е изменил възражението си за прихващане по отношение вземането по чл. 222, ал. 1, КТ, като е увеличил размера му от 8666,55 лева до 10 738,98 лева; изменението е прието с протоколно определение от същата дата.

Ответникът ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

По делото не се спори, че страните са били обвързани с трудово правоотношение, по силата на което ищецът Г. Ж. е била назначена на длъжността „.....” в ответното училище.

Щатното разписание на ответника към 04.11.2024 год. определя 2 бройки за посочената длъжност, но с щатно разписание от 21.11.2024 год. е предвидена само една бройка.

С две заповеди от 22.11.2024 год. ответникът е утвърдил карта за 3 подбор при съкращение на 1 бройка от длъжността „.....“ – с определяне на критерии и оценяване чрез атестационни точки, и е назначил 3-членна комисия за извършване на подбора между Г. Ж. и П..П.., заемащи двете бройки от длъжността, за която се отнася частичното съкращаване на щата.

Видно от изготвеното и прието по делото експертно заключение, неоспорено от страните, в изготвените карти за подбор между Г. Ж. и П..П..атестационните точки са поставени правилно, съобразно утвърдената карта за подбор. Видно от данните по делото, при атестирането П..П..е получила по-висока атестационна оценка единствено поради попродължителния си трудов стаж в ответното училище; по другите критерии оценките на двете лица са изцяло равни.

Със Заповед № .... год. работодателят едностранно е прекратил трудовото правоотношение с ищцата Г. Ж., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, КТ – поради съкращаване на щата, предвид изменение на щатното разписание от 21.11.2024 год., утвърдено от директора на училището със заповед от същата дата.

Ищецът твърди, че обжалваното прекратяване на трудовото правоотношение е незаконно, тъй като не са спазени императивните изисквания на КТ.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира обуславящия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, предл. първо, КТ за основателен. Обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е действителна – неин автор е законен представител на работодателя, тя е съставена в писмена форма и съдържа необходимите реквизити (автор, адресат, волеизявление, съгл. императива на чл. 195, ал. 1, КТ). В тежест на ответника е провеждане на главно и пълно доказване на законността на прекратяването на трудовото правоотношение въз основа на избраното от работодателя правно основание – съкращаване на щата. Според настоящия съдебен състав, такова доказване по делото не е проведено. В съдържанието на обжалваната заповед ясно е посочена волята на ищеца и фактите, на които се основава тя – изменение на щатното разписание, в сила от 21.11.2024 год., поради което е налице достатъчно ясна мотивировка на акта. Реалното съкращаване на едната от 2-те щатни бройки на длъжността „...“ се установява от представеното щатно разписание, утвърдено от 4 директора на работодателя със заповед от 21.11.2024 год. По делото са ангажирани и данни за извършен от ответника подбор по чл. 329, КТ, който в разглеждания казус е задължителен, тъй като засяга само една от съществуващите до изменението на щатното разписание 2 бройки от длъжността „.....“.

Императивът на чл. 329, КТ въвежда два критерия – обективен и субективен, след чието прилагане за извършване на подбора на работа следва да останат служителите, които имат по-висока квалификация и работят подобре. Според константната практика на ВКС, квалификацията е обективен факт и включва притежаваните от служителя образование по съответната специалност, степен на образование, допълнителна професионална квалификация, установена по съответния ред, професионален опит, както и придобитите най-общо знания и умения (в този смисъл са Решение № 201/19.06.2012 год. по гр. д. № 757/2011 год. На IV ГО, Решение № 213/15.06.2011 год. по гр. д. № 1330/2010 год. на III ГО и Решение № 351/17.10.2011 год. по гр. д. № 1944/2010 год. на IV ГО на ВКС).

Преценката на работодателя за втория законов (субективен) критерий – качеството на работа на двете лица, заемащи длъжността, не подлежи на съдебен контрол, както е пояснено в Решение № 735/18.11.2010 год. по гр. д.

№ 140/2010 год. на IV ГО на ВКС, но в настоящото дело ответникът е определил на двете служителки равни оценки по този критерий, т. е. не е формирал преценка за демонстрирано от някоя от тях по-добро качество в работата.

Според настоящия съдебен състав, в разглеждания казус работодателят незаконосъобразно е придал на трудовия стаж в ответното училище по-висока значимост, която не е съобразена с обективния критерий за необходимост от установяване на притежаваната от някой от участниците в подбора по-висока квалификация – вж. Решение № 240/21.05.2012 год. по гр. д. № 936/2011 год. на IV ГО на ВКС. Видно от протокола за извършен подбор, и двете изследвани лица имат трудов стаж над 20 год., за който критерий са оценени еднакво, но оценките им са различни заради значително по-краткия стаж на Г. Ж. в ответното училище. По делото не са представени доказателства как това обстоятелство е повлияло върху квалификацията на ищеца Ж., за да бъде оценена тя по-ниско, и какво е значението на трудовия стаж в конкретното 5 училище – как продължителността му се отразява върху квалификацията, уменията и професионалната пригодност на съответния служител. Съдът приема, че по този начин работодателят е злоупотребил с права, тъй като придадената тежест на продължителността на стажа в същото училище не отговаря на обективния критерий за квалификация по чл. 329, КТ.