Решение № 2963 от 23.11.2020, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

Номер 2963

23.11.2020 г.

Град Благоевград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Благоевград

Втори въззивен граждански състав

На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Надя Узунова

Румяна Бакалова

Габриела Тричкова

Теофания Лазова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20201200500963 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивни жалби подадени от „РР.С.Р.“, ЕООД, от „Арс.“, ЕООД и от М. К. П. против решение

268/24.2.2020 г., постановено по гр.д. № 1446 по описа за 2018 г. на РСП.

Жалбподателите „РР.С.Р.“, ЕООД, „Арс.“, ЕООД и М. К. П. сочат, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правил и немотивирано.

Според тях РС не дава правилна обосновка за вида и правните последици на вписването на исковата молба по гр.д № 29/2004 г., к оето има изключително важно значение за правното положение на фирма „Арс.“, ЕООД като приобретател в хода на процеса на имота и за определяне отражението на вписването и налагане на обезпечение върху добросъвестността на ответниците и вида на придобивната давност. Не е установено към момента на възникване на юридическото основание на придобиване от страна на „Арс.“, ЕООД на правото на собственост ръководството на тази фирма да са знаели, че придобиват от несобственик, то тогава следва, че презумпцията на чл. 70 , ал. 2 от ЗСоб. е оборена. Няма презумпция за знание при наличие на вписване на ИМ.Вписването не влияе върху добросъвестността. РС не е съобразил, че с невписване на съдебното решение по приключилито дело вписването на исковата молба е загубила действитето си с обратна сила. В 1 жалбата на М. К. П. се акцентира че по делото не са събрани доказателства установяващи по кой ред и съобразно кое основание ищците се легитимирт за собственици – по реда на наследственото правоприемство, къдетето изискуемата процедура по ГПК предвижда обстоятелствена проверка или по силата на съдебно решение, което не се съдържа в оспорения по реда на чл.

193 ГПК нотариален акт. Навели са и доводи срещу допустимостта на исковете.Молят решението да се обезсили и производството прекрати респ. отмени и исковете се отхвърлят.

Въззиваемите, с изключение на Н.П., която се солидаризира с тезата на жалбоподателите - оспорват жалбите като неоснователни. Считат изводите на РС за обосновани и законосъобразни.

БлОС счита жалбите за допустими – подадени са от лица с правен интерес срещу подлежащ на атакуване акт, в предвидения от законодателя 14 дневен срок за обжалването му.

За да се произнесе по доводите в жалбите, в съответствие с чл.

269 от ГПК, БлОС приема, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, за установено следното от фактическа и правна страна:

С влязло в сила на 14.06.2011 г. решение по гр.д № 29/2004 г. по описа на РСП е признато по отношение на С.С. и И.С., че К.А., Д.Б., С.Г., Ел.Р., Тр.П., Н.Г., Ж.Г., Г.Г., С.Г. и Т.Г., че са собстненици на 2/3 ид.ч. от нива с площ от 6 дка, находяща се в м. „Б.“ в землището на с. Р. П., имот № 000239, при съседи имот № 000259- пасище, мера – на наследниците на И.Т., имот № 000119 – полски път- общинска собственост, имот № 000247- др. селищна тер. – общинска собтвеност, имот № 000246 – пасище, мерасобственост на Д.Г. и имот № 000140 – полски път – общинска собственост.

По време на производството по гр.д. 29/2004 г. по описа на РСП, в което страните спорят за собствеността на имот № 000239 ответниците по същото - С. и И. С. на 08.09.2006 г. продават имота с нотариален акт № 177, т. 3,рег. № 7040,д. 528/2006 г. на „Арс.“, ООД, описан в нотариалния акт като пасище, мера с площ 6 дка в м. „Р.“ в землището на с.Р. П., представляващо имот № 00239 с ЕКАТТЕ 49312, посочвайки съседите на имота и че е образуван от имот № 00053. Нотариалният акт е вписан в 2

АВп. в деня на изповядването му с вх. № 2075/8.9.2006 г., акт № 46, т. 8, дело № 1748/06; партидна книга том 1450, стр. 1451

След приключване на гр.д. 29/2004 г. по описа на РСП, ищците респ. техните наследници на 8.6.2015 г. се снабдяват с констативен нотариален акт № 049/2015 г.- /по документи/ за собствеността на имота, предмет на разрешения спор. В акта са цитирани като документи, въз основа на които е удостоверено правото на собственост - съдебните решения по приключилото гр.д. пред РСП. Актът е вписан в СВп. в деня на изготвянето му.

На 17.10.2017 г. с нотариален акт № 108/2017 г. „Арс.“, ЕООД продава имота, който е закупил от С. на М.К.П., който заедно със съпругата си Н.П. на 29.3.2018 г. с нот. акт № 085/2018 г. го препродават на „РР.С.Р.“, ЕООД. И двете продажби са вписани в АВп. в деня на изповядването им.

Ищците по гр.д. 29/2004 г. респ. техните наследници предвид извършените продажби за процесния имот първата, от които в хода на процеса, а другите две след преключването му предявяват отрицателен установителен иск срещу всеки един от приобретателите по продажбите за признаването, че те не са собственици на имота.

Ответникът „Арс.“, ЕООД, сочи, че е придобил имота на годно правно основание при спазване особените изисквания на закона с договор за продажба от 08.09.2006 г., обективиран в нот. акт № 177/2009 г. От тогава е владял имота в продължение на 11 години, като е извършил промени по отношение предназначението на имота и е изготвил проекти с цел реализиране на инвестиционните си намерения. Затова счита, че дружеството е добросъвестен собственик по давностно владение за периода от 8.9.2006 г., когато е закупило имота до 17.10.2017 г., когато го е продало.

Предвид подържаната позиция от “Арс.“, ЕООД, който е приобретател по първата продажба и предвид т. 1 от ТР 8/27.11.2013 г. на ВКС по т.д. 8/2012 г. на ОСГТК, според която правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, БлОС счита предявените искове, по които е образувано настоящото дело за допустими, поради наличие 3 на спор за правото на собственост при отчитане на чл. 226, ал. 1 и 3 от ГПК, че спорът касае факти необхванати от силатата на пресъдено нещо от решението по приключилото гр.д. 29/2004 г. по описа за РС-П, за което съобрази следното:

Според чл. 226, ал. 1 ГПК ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго делото следва своя ход между първоначалните страни, като в ал. 3 на същата норма е разписано, че постановено решение във всички случай съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя с изключение на действието по вписването, когато се отнася за недвижим имот.

Следователно „Арс.“, ЕООД като приобретател на имота, прехвърлен му на 8.9.2006 г. от ответниците по гр.д. 29/2004 г. С. в хода на висящото за имота производство - е адресат на силата на пресъдено нещо /СПН/ на решението по гр.д. 29/2004 г., въпреки че не е участавал в него като страна. Влязлото в сила решение установява със СПН и по отношение на „Арс.“, ЕООД, че ищците, а не праводателите му С., участвали в производството като ответници, са собственици на 2/3 ид. ч. от имота.

Дружеството не попада във взираното в чл. 226, ал. 3 ГПК изключение, поради което за пределите на силата на пресъдено нещо /СПН/ е без значение дали ИМ съотв. решението са били вписани. По въпроса е формирана съдебна практика, според която когато иска е в защита на абсолютното право на собственост или на друго вещно право върху имота, които права са от категорията на тези, които не могат да се придобиват чрез сделка, сключена с неправоимащ, то правилото на чл. 226, ал. 3 от ГПК, а не предвиденото в него изключение важи спрямо приобретателя на имота, като прилагането на правилото спрямо приобретателя не е обусловено от знанието му за висящия процес. Затова за неговата обвързаност със СПН е без значение спазването или нарушаването на изискването за вписване на исковата молба, съответно на решението, с което този иск е уважен. Така в Р.88/29.7.2016 г. на ВКС по гр.д. 5719/2015 г., 1 г.о., Р. 52/23.7.2018 г. на ВКС по гр.д 1455/2017 г. и мн.др.

От посоченото следва, че „Арс.“, ЕООД би могъл да се легитимира като собственик единствено въз основа на придобивен способ, 4 необхванат от пределите на силата на пресъдено нещо т.е. от фактически състав, който е осъществен след приключване на устните състезания в последната инстанция разгледала спора за собствеността на имота по същество. Затова и периода от датата на закупуване на имота на 8.9.2006 г. до приключване на дело 29/2004 г. с окончателен акт на 14.6.2011 г. е факт обхванат от обективните пределите на СПН и затова преклудиран, поради което е без значение за настоящия казус и ответникът не може да се позовава на него.

Доводите на „Арс.“, ЕООД и на П. срещу допустимостта на иска БлОС счита, за несъстоятелни. Няма никава пречка за издаване на името на ищците на констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК по документи, както е и посочено в издадения им такъв с № 49/2015 г., че се издава въз основа на решенията по приключилото гр.д., поради което според БлОС няма нарушаване на забраната за придобиване имот в собственост на две основания. Преценката на довода не е свързана с неоткриване на производство по чл. 193 от ГПК на нотариалния акт, тъй като обхващащите се от истиността на констативния нотариален акт обстоятелства, които могат да се оборват по реда на чл. 193 ГПК се отнасят предвид чл. 179 ГПК до извършените от нотариуса действия: че нот. акт е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи и че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на собствеността – вж. ТР. № 11/21.3.2013 г. на ВКС по т.д. 11/2012 г. на ОСГТК. За самите обстоятелства, въз основа на които нотариусът извършва преценка за правото на собственост такова производство не се открива.

Извършената в нотариалния акт № 049/2015 г. от нотариуса преценка за правото на собственост преповтаря съдържанието на установеното от съда с влязло в сила решение за правото на собственост на ищците като в настоящото производство са представени и самите съдебни решения, представени и пред нотариуса, които ответниците не оспорват.

Ищците ясно в исковата молба пространно са заявили цитирайки диспозитивите от съдебните решения от трите съдебни инстанции, че са признати за собственици от съда в спора им със С., които са продавачи на продавача /„Арс.“, ЕООД/ на П. и че въз основа на съдебните актове са се 5 снабдили с издадения нотариален акт № 049/2015 г.

Доводите на приобретателите по първите две продажби, че са добросъвестни приобретатели на имота и за липсата на идентичност на имотите в т.ч. че липса идентичност на имота от съдебното решение по приключилото гр.д. 29/2004 г. с извършените продажби са въпроси по съществото на спора.

Допълнителното съображение на „РР.С.Р.“, ЕООД срещу допустимостта на исковете, наведено пред БлОС в проведеното открито с.з., според което липсва правен интерес за предявяването им при възможност да се предявят осъдителни искове, също не може да се сподели, тъй като е в противоречие с произнасянето на ВКС в т. 3 от ТР 8/27.11.2013 г. на ВКС по т.д. 8/2012 г. на ОСГТК, в която е прието, че правен интерес от предявяне на установителен иск за собственост е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Ищецът в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес сам решава по какъв начин и в каква степен да защити правата си.

Следователно предявените отрицателни искове срещу ответниците са допустими като постановеното по тях решение също е допустимо. Решението е валидно – постановено е в писмена форма, от съдебен състав, участвал в с.з. по същество, който го е подписал.

В тежест на „Арс.“, ЕООД е да докаже, че е собственик на имота на основание добросъвестно владение, считано от 14.06.2011 г., съответно останалите ответници - че са закупили имота от негов собственик.

Според БлОС дружеството не може да придобие собствеността на основание чл. 79, ал. 2 от ЗСоб. с добросъвестно непрекъснато владение в продължение на 5 години, тъй като не е добросъвестен владелец по см. на чл.