Решение № 1293 от 04.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1293 гр. Варна, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20253100502448 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от З. С. К., ЕГН **********, чрез адв.

Д., срещу отказ на ЧСИ Станимира Данова, с peг. №718 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, по ИД №806/2019 г. да прекрати изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Жалбоподателят поддържа, че в продължение на две години взискателят не бил поискал извършване на изпълнителни действия, затова изпълнителното производство следвало да се прекрати на осн. чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК. Твърди, че не бил уведомен за промяна на взискателя, размера на дълга и неговото основание, както и за предприеманите от съдебния изпълнител изпълнителни действия.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателите „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *******, и ТД на НАП – Варна не са депозирали писмено възражение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Станимира Данова е приложил към жалбата копие от изпълнителното дело, както и мотиви на обжалваното действие, в които се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано на 25.11.2019 г. под дело №806/2019 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, с рег. №718, район на действие: ОС - Варна, по искане на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *******, и въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №1777/2012 г. по описа 1 на РС - Варна, с който длъжникът З. С. К., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, сумата от 5534 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 09.12.2011 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.02.2012 г. до окончателното изплащане, сумата от 358,79 лв., представляваща договорна лихва за периода от 28.03.2011 г. до 12.02.2012 г., сумата от 122,47 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 28.03.2011 г. до 12.02.2012 г., както и да заплати направените съдебни разноски в размер на 504,86 лв. – държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

Към молбата за образуване са приложени Договор за прехвърляне на вземания и Приложение, съдържащо списък на прехвърлени вземания, пълномощно от цедента и уведомление за цесия.

С разпореждането за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил извършване на необходимите справки и връчване на ПДИ.

Въз основа на удостоверение от 04.12.2019 г. за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки на длъжника Държавата е присъединена като взискател.

На 10.12.2019 г. са изпратени запорни съобщения за наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Обединена българска банка“ АД.

На 13.12.2019 г. е разпоредено от съдебния изпълнител налагане на запор върху 2 бр. собствени на длъжника МПС, който е отбелязан в АИС – КАТ на 18.12.2019 г.

С молба от 08.07.2021 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на сметките на длъжника в конкретно посочена в молбата банка. Запорно съобщение е изпратено на 05.08.2021 г.

С молба от 28.04.2023 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на сметките на длъжника в конкретно посочена в молбата банка. Молбата е уважена на 02.05.2023 г.

С молба от 04.05.2023 г. взискателят е поискал да бъде извършена справка в БНБ за регистрирани банкови сметки на длъжника и при наличие на такива да бъдат наложени запори.

На 09.06.2023 г. е изпратено запорно съобщение за наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД.

С молба от 10.07.2024 г. взискателят е поискал да бъде извършена справка в БНБ за регистрирани банкови сметки на длъжника и при наличие на такива да бъдат наложени запори.

С молба от 10.02.2025 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на сметките на длъжника в конкретно посочена в молбата банка. Запорно съобщение е изпратено на 26.02.2025 г.

С молба от 20.06.2025 г. взискателят е поискал да бъде извършена справка в БНБ за регистрирани банкови сметки на длъжника и при наличие на такива да бъдат наложени запори, както и да бъде извършена справка в НОИ за регистрирани и непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия и при наличие на такива да бъдат наложени запори.

С разпореждане от 26.09.2025 г. съдебният изпълнител се е произнесъл по молба на длъжника от 11.09.2025 г., като е оставил без уважение искането му 2 за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, като според чл. 436, ал. 2 ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от деня на съобщението.

В настоящия случай жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Съгласно мотивите към т. 10 от ТР №2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. №2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В конкретния случай от материалите по изпълнителното дело се установява, че от образуване на изпълнителното производство до 25.11.2019 г. по делото са постъпвали периодично молби, с които взискателят е сезирал съдебния изпълнител с искания за предприемане на изпълнителни действия по конкретно посочени изпълнителни способи - налагане на запор върху открити банкови сметки на длъжника и на притежавани от него моторни превозни средства.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило или поисканите такива не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане (Решение №37/24.02.2021 г. по гр. д.

№1747/2020 г. на ВКС).

По делото не е установен изтекъл срок, по-дълъг от две години, считано от момента на образуване на изпълнителното дело през 2019 г., през който осъществяването на всички поискани изпълнителни способи да е реализирано и приключило или поисканите нови такива да не са могли да се осъществят по причина, за която отговорност може да се вмени на взискателя.

По делото липсват данни за неоказано от взискателя съдействие за осъществяване на поискан изпълнителен способ или за осуетяване на неговото реализиране. Както всяко искане да бъде приложен определен изпълнителен способ, така и всяко действие, чрез което се осъществява този 3 способ, прекъсва давността.

Ето защо в конкретния случай не е установено по делото да е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК между отделните искания за предприемане на изпълнителни действия до последното отправено искане с молба от 20.06.2025 г. Освен че са наложени запори, са постъпили и нови искания от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника. Всяко от последвалите искания на взискателя за предприемане на принудителни изпълнителни действия и всяко от предприетите въз основа на същите действия от ЧСИ са прекъснали течението на давността, поради което не е налице настъпила перемпция, съответно липсва основание за прекратяване на изпълнението в тази хипотеза.

Вследствие на изложеното съдът намира, че отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е законосъобразен.

По изложените съображения съдът намира жалбата на длъжника за неоснователна и като такава тя следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от З. С. К., ЕГН **********, срещу отказ на ЧСИ Станимира Данова, с peг. №718 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, по ИД №806/2019 г. да прекрати изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на ЧСИ Станимира Данова за сведение и изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4