Решение № 197 от 04.03.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Сливен, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230104683 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е предявен иск по чл.22 ЗПК за обявяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 1059284/30.08.2021., сключен между страните, евентуално за обявяване на нищожна клаузата на чл.5 от Договора за предоставяне на потебителски кредит, въз основа на която бил сключен Договор за поръчителство/гаранция и предвиждаща заплащане на възнаграждение на поръчителя.

Ищцата твърди, че на 30.08.2021г. сключила с ответника Договор потребителски кредит № 1059284, по силата на който усвоила главница в размер на 2 700 лв., Срокът на договора бил 12 месеца, на 12 бр. вноски при ГПР от 49,11 %, ГЛП 0%. В чл. 5 от договора било уговорено, че кредита се обезпечавал с поръчителство от Фератум Банк в полза на ответника. Следвало да сключи договор за гаранция и да заплати възнаграждение за поръчител/гарант в размер на 2 511 лв., като тази сума не се включвала в ГПР по договора з кредит.

Ищцата счита, че договорът за кредит бил нищожен . В случая в договора бил посочен ГЛП, но липсвали условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент бил фиксиран за целият срок за кредита, или бил променлив. Нито в договора, нито в погасителния план 1 имало отбелязване какъв бил общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция. Погасителният план не съдържал задължителната информация по ЗПК – подробно да са индивидуализирани главница, договорна лихва, такса гарант. Липсвала ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Не ставало ясно какво точно включвал ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена и такса за гарант. Наред с това Договора за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, тъй като сумата която се претендирала чрез договор за гаранция в размер на 2 511 лв. не била включена в ГПР и така се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя.

В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.5 от договора за кредит била нищожна, тъй като сключването на договор за поръчителство било въздигнато като условие за отпускането на кредита.Посочената клауза, водела до нееквивалентност на насрещните престации. Освен това била неравноправна по смисъла на чл.143 и чл.146 ЗЗП, във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до неравновесие в правата на страните, както и не била индивидуално договорена.

Иска се от съда прогласяване нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит № 1059284/30.08.2021г . на основание чл. 22 ЗПК във вр.чл. 11, ал.1, т.10 и чл.19 ЗПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, а в условията на евентуалност на чл.5 от договора. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва исковете.

Сочи, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) не било задължително условие за сключване на кредита. Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум

България“, потребителят сам избирал обезпечението, те.сключването на договор за гаранция не било задължително.

2

Твърди, че договора за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което ищецът не бил страна. Ищецът сам избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като бил информиран за дължимите такси, подал заявление за кредит.

Получил преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочил, че за сключването на договора за кредит „Фератум България" изисква поръчителство. Ищецът получил и документи от Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция. След като бил информиран, ищецът потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.

Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни. Чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд Банк, които ищецът е приел доброволно. Договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи било неоснователно, тъй като обезпечението било резултат от оценка на кредитоспособността по закон.

Иска се отхвърляне на претенциите и се претендират разноски.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото договор за предоставяне на потребителски кредит № 1059284/30.08.2021г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата сумата от 2 700 лв., платима на 12 бр. вноски с първа падежна дата 29.09.2021г. Уговорена била лихва в размер на 621 лв. при посочен лихвен процент 0%, ГПР – 49,11%, а общата дължима сума по договора възлиза на 3 321 лв. В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Фератум банк в полза на ответното дружество заемател. В преддоговорната информация /СЕФ/ е посочено, че за този кредит е приложимо сключването на договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора за обезпечение на кредита, като сключването на договор за гаранция не било задължително условие за сключването на договор за кредит, но ако се сключи такъв, то очакваните разходи за кредитополучателя били в размер на 2 511 лв. Посочено 3 е още, че този разход не се включвал в ГПР на договора за кредит, тъй като не влизал в общия разход според §1.1 ЗПК, тъй като било допълнителна услуга.

Последното обстоятелство е постановено и за безспорно по делото в протоколно определение на съда от 26.02.2026г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.22 ЗПК, вр.чл.26, ал.1 ЗЗД, за обявяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 1059284/30.08.2021г., като противоречащ на закона е допустим, а по същество основателен.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи.

Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на ЗПК. Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за 4 кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР без ясно разписана методика на формирането му, съдържаща кои компоненти точно са включени в него и как се формира.

Не е ясно също как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР посочената лихва в размер на 621 лв. при 0% лихвен процент.

Възнаграждението на поръчителя/гарант също следва да бъде включено в ГПР на договора за заем, тъй като представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 ДР на ЗПК. Този разход е непосредствено свързан с договора за кредит и обслужва този договор, тъй като, ако не е отпуснатия паричен заем, сключването на договор за гаранция би бил без предмет. Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя.

§ 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Със сключването на договора за поръчителство/гаранция, кредиторът предвидил възнаграждение, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и това възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя още в хода на преговорите по сключване на договора.

Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита 5 представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, а при включване на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР значително ще надхвърли законово определения максимален размер, поради което и договорът на това основание следва да се счита нищожен.

В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Общото задължение на ищеца е съответно на сборните плащания, в които се включва и задължението за плащане на възнаграждение за поръчителя/гарант. Плащането му обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки, че е включен в общия дълг на кредита. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл.19, ал.1 ЗПК, което означава, че процесният договор е в противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит ответното дружество нарушило изискванията на ЗПК и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.