Решение № 51 от 11.04.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Разград, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Христов при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело № 20213300100017 по описа за 2021 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 240, ал.1 вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявен от ищеца "ЕЙМЕН 2018" ЕООД, ЕИК 204989033 със седалище и адрес на управление: област: Разград, община: Разград, населено място: с. Ясеновец, п.к. 7250, ул. Хр.Б. № 11, представлявано от управител: О.А.О., СРЕЩУ ответника Б.А. И., ЕГН **********, с адрес *** за осъждане на ответни ка да заплати на ищеца сумата:

52 000,00 лв. (петдесет и две хиляди лева) - представляваща левова равностойност на получен в периБ.А. 23.05.2018г. до 24.10.2019г. вкл., чрез 15 (петнадесет) парични банкови превода в евро, но невърнат паричен заем, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 25.01.2021 г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът сочи, че за процесния период ответникът бил в трудово правотношение с ищеца. За да улесни ответника при получаването на трудовото си възнаграждение, ищецът с надлежо пълномощно упълномощил ответника да извършва банкови преводи и тегли суми от банковата сметка на ищеца.

Между страните бил сключен неформален договор за заем в общ размер на 52 000 лв., като сумата следвало да бъде получена от ответника под формата на банкови преводи в размер по негова преценка от 1 000 до 10 000 евро. Ответникът следвало да върне заема до края на 2020г. Така ответникът, в периБ.А. 23.05.2018г. до 24.10.2019г. вкл., чрез следните 15 бр. парични 1 превода в евро, от банковата сметка на ищеца в банка в ФР Германия: на 23.05.2018 г. - сумата от 1 001 евро; на 11.06.2018 г. - сумата от 1 200 евро; на 18.06.2018 г. - сумата от 1 300 евро; на 03.07.2018 г. - сумата от 3 500 евро; на 09.08.2018 г. - сумата от 10 054 евро; на 17.08.2018 г. - сумата от 1 507 евро; на 26.04.2019 г. - сумата от 2 000 евро; на 18.06.2019 г. - сумата от 2 251 евро; на 29.08.2019 г. - сумата от 2 035 евро; на 06.09.2019 г. - сумата от 1 050 евро; на 11.09.2019 г. - сумата от 2 135 евро; на 14.09.2019 г. - сумата от 1 505 евро; на 17.09.2019 г. - сумата от 3 540 евро; на 09.10.2019 г. - сумата от 3 072 евро; на 24.10.2019 г. - сумата от 2 500 евро; с общ размер на преводите - 38 650 евро, /съгласно приложените към исковата молба извлечения от банкова сметка с 15 бр. преводи в полза на ответника - т.1, л. 38-67/, прехвърлил сумите в своя сметка. Ищецът сочи, че до размера на сумата от 52 000 лева получената от ответника сума била въз основа на сключения между страните договор за заем, а за разликата над 52 000 лв. до пълния размер от 38 650 евро /левова равностойност 75 592.83 лв./ ищецът няма претенции, тъй като сред теглените суми са и трудовите възнаграждения на ответника. Сочи, че ответникът не е върнал дадения му заем. Ето защо, ищецът предявил процесния иск.

Ответникът, чрез пълномощника си адвокат Р.Г. К. от АК - Разград, в указания законоустановен срок за отговор по чл. 131 ГПК, излага становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи, че действително е получил претендираните суми, на основанието за получаването на горепосочените суми е заплати и служебни разходи, а не заем, поради и не дължи връщане на сумите.

В първото за разглеждане на делото съдебно заседание, ищецът измени основанието на иска си, на осн. чл. 214, ал.1 ГПК. Ищецът вече отрича между страните да е бил сключен горецитирания договор за заем, а сочи, че ответникът не е имал основание за извършване на гореописаните преводи в размер на процесната сума от общо 52 000 лв. /т.1, л. 137-140, 151-156/. Съдът допусна изменението на иска, като квалифицира иска като такъв с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД /т.1, л. 169-171/.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ищеца се явява управителят му О.А.О. и пълномощникът му адвокат Е.И. С. от АК – Разград. Поддържат исковата претенция и излагат подробни съображения.

Претендират разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, 2 ответникът не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Р.Г. К. от АК – Разград, който оспорва исковата претенция. Сочи, че е получил всички претендирани от ищеца суми, но получаването им не е без основание. Като основание въз основа на което ги е получил сочи дължимото му се от ищеца трудово възнаграждение, както и разходи които е правил в Германия, при изпълнение на трудовото правоотношение с ищеца. Ето защо, намира иска за неоснователен и недоказан. В хода на устните състезания прави евентуално възражение за прихващане с дължими му от страна на ищеца трудови възнагаждения включително и командировъчни пари. Претендира разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност съгл. чл. 235 и чл. 12 от ГПК, съдът, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно обстоятелството, че О.А.О. – уравител и едноличен собственик на капитала на ищеца "ЕЙМЕН 2018" ЕООД е съпруг на А.Б.Б.А.ман, която е дъщеря на ответника /т.1, л. 33/. А.Б.Б.А.ман е управител и едноличен собственик на капитала на "АВТОКОМПЛЕКС-ОКИ" ЕООД, ЕИК 204912275. Между съпрузите от една страна и ответника от друга страна отношенията са силно влошени – настоящият ответник е ищец по т.д.

№ 82/2020г. по описа на РОС предявен срещу "АВТОКОМПЛЕКС-ОКИ" ЕООД. Ответникът е управител и едноличен собственик на капитала "СЕАЛ 68" ЕООД, ЕИК 200994741. Дъщерята на ответника е работила в "СЕАЛ - 68" ЕООД на длъжност „Технически организатор“ /т.1 л. 37, л. 32/, за периода 01.06.2016г. – 11.02.2020г., като трудовото й правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, на осн. чл. 325, ал.1, т.1 КТ.

Между страните по делото на 13.04.2018г. е бил сключен Трудов договор № 0714/13.04.2018г., с който ответникът е назначен на длъжност „Ръководител, организация и ефективност на труда “ с код по НПК:

12126005 /т.2, л. 240/. В трудовия договор е уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лв., с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6% за всяка година трудов стаж при настоящия работодел за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Не се спори, че това трудово правоотношение е действало през целия процесен период, в който са извършени сочените от ищеца 15 броя преводи. Не се спори, че по време на това трудовото правоотношение, ответникът е разполагал с пълномощно от ищеца да се разпорежда с банковата сметка на ищеца /дори на ответника по негово изрично искане бе издадено съдебно удостоверение по чл. 186 ГПК, за да се снабди с препис от това пълномощно от чуждестранната банка, в която го е представил /т.3, л. 647/ - Landessparkasse zu Oldenburg /Ландесшпаркасе към Олденбург/ Filiale Vecta

/Филиал Вехта/, но в последствие заяви, че от банката не са му го предали, поради и което пълномощното не е приобщено по делото – т.3, л. 643-644, л. 665/. Не се спори, че ответникът въз основа на това пълномощно е извършвал преводи от сметка на ищеца, като е превел по своя сметка всички суми посочени в 3 исковата молба и посочени в приложените към нея извлечения от банковата сметка на ищеца.

Спорен е въпроса какво е основанието на процесните 15 броя паричните преводи, въз основа на което ответникът е получил процесната сума от 52 000 лв.

Според ищеца: – издаденото пълномощно е било с цел ответникът да може да тегли трудовото си възнаграждение от банковата сметка на ищеца, но освен трудовото си възнаграждение ответникът извършил в своя полза и преводите с претендираните суми, които са различни от дължимото му се трудово възнаграждение, поради което е извършил преводите и задържал процесните сумите в общ размер на 52 000 лв. без да има основание за това .

Според ответника: – всички изтеглени от него процесни суми представляват дължимото му се от ищеца трудово възнаграждение, както и служебните разходи, които е правил в Германия при осъществяване на трудова дейност в полза на ищеца.

По делото са разпитани в качеството на свидетели лицата И. З. И.

/първи братовчед на ответника/ и В. А. В.в /без родство със страните/ - т.3, л.

669-677. Двамата сочат, че в периода 2018-2019 г., през месеците април – октомври, са били в трудови правоотношения с ищцовото дружество, на длъжност „работник“ като работели сезонно в Германия. Работели обработка на торф, плащането им било по 0.55 евро на метър, като така месечното им възнаграждение било средно около 1000 – 1200 евро. Всички работници в ищцовото дружество работещи на този обект били над 30 човека. Ответникът през този период също се намирал в Грмания, като бил ръководител на всички работници на ищцовото дружество там. Ответникът изплащал в брой аванс на работниците в размер на 50 евро ежеседмично.

Ищцовата страна не оспорва, че свидетелите са били работници при нея за горепосочения период, както и че са извършвали описаната от тях трудова дейност в ФРГ. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, взаимнодопълващи се, почиват на непосредствени лични впечатления, кореспондират с останалия събран доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира, включително и след преценката им по реда на чл. 172 от ГПК.

Видно от разчетно-платежни ведомости на ищеца за периода от м. април 2018г. до октомври 2019г. /т.2, л. 249-418/ , неоспорени от ищцовата страна, е че бруутното трудово възнаграждение на ответника е било в размер на 1000 лв., а нетното - около 780 лв.

Относно свидетеля В. А. В.в, в неоспорените от ищцовата страна ведомости за заплати е посочено, че същият е получавал трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за РБ, /т.2, л.297, 335, 343, 352/, като такова е било и възнаграждението на останалите лица назначени на длъжност „общ работник“ при ищеца.

По делото са назначени първоначална и допълнителни ССЕ /т.1 л. 1124 116, т.2 л. 234-237, т.2 л. 466-468, т. 3 л. 624-634/. Тъй като след изменението на основанието на иска по реда на чл. 214, ал.1 ГПК, ищецът не претендира, че процесните суми са предоставени на ответника въз основа на сключен договор за заем, а и ответникът отрича да е получил парите на основание заем, то съдът не обсъжда ССЕ, в частта относно заемни правоотношения.

Неотносимо е и дали дъщерята на ответника – А.Б.Б.А.ман, е получила дължимите й се трудово възнаграждение, обезщетения при временна неработоспособност и обезщетение за неизползван отпуск при прекратяването на трудовия договор по чл. 224, ал.1 КТ, относно трудовото й правоотношение със "СЕАЛ - 68" ЕООД, ЕИК 200994741, чийто управител и едноличен собственик на капитала е ответникът. Неотносими в настоящото производство са и правоотношения между ищцовото дружество и "СЕАЛ - 68" ЕООД, както и между ищцовото дружество и други ЮЛ. Съдът приема като пълно, ясно, обоснБ.А.и правилно заключението, в частта му в която се сочи, че: В периБ.А.

23.05.2018г. до 16.10.2019г. вкл., от банкова сметка на ищеца са извършени преводи по сметка на ответника в общ размер на 56 962 евро, с левова равностойност 111 408 лв. В периода 13.04.2018г. – 24.10.2019г. от сметка на ищеца по сметка на ответника е преведена сума в общ размер на 7 007 евро, с левова равностойност 13 704.5 лв. При обследване на банковата сметка на ищеца вещото лице е установило и други средства преведени на ответника с основание заплата, но в тези суми са включени и други основания, което не предоставя възможност да се определи размера на частта заплата /т.3, л.633 – 634, 640 - 644/.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

Относно правната квалификация на иска, след направеното изменение по реда на чл. 214, ал.1 ГПК.

Ищецът сочи, че след изменението иска следва да се квалифицира по чл. 59 ЗЗД.

Настоящият съдебен счита, че правното основание на иска е чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, а не чл. 59 ЗЗД. Ето защо, с Определение № 200 от 25.05.2021 г.

/т.1, л.169 – 171/ изготви проект на доклад и разпредели доказателствената тежест. Изрично указа на страните, че съгласно ППВС № 1 от 28.05.1979 г. посоченият фактически състав - чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, изисква предаване, съответно получаване на нещо кБ.А.още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /начална липса на основание/, дБ.А.при иска по чл. 59 ЗЗД се изследва размера на обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и дали те произтичат от един общ факт или от обща група факти.