Решение № 119 от 27.06.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Варна, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева в присъствието на прокурора И. Хр. Н. като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20233000500204 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по следните жалби срещу решение №33/15.02.2023г., постановено по гр. д. № 34/2022г. по описа на ОС Шумен, както следва:

1. Въззивна жалба на А. Н. К., чрез адв. М. Я. срещу решението, в частите, с които е бил отхвърлен иска му срещу Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/за присъждане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в резултат на наложени обезпечителни мерки по ч. гр. д. №79/2015г. по описана ШОС и образувано гр. д. № 261/2015г. по описа на ШОС. В жалбата се поддържа, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди не компенсира адекватно претърпените от предприетите от КОНПИ по налагане на обезпечение и предявяване на искове да отнемане на имущество вреди –не е бил съобразен законовия критерий за справедливост при определянето на дължимото обезщетение; не са били отчетени всички увреждания на ищеца, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват неговите негативни емоционални изживявания; не са съобразени всички събрани по делото доказателства за степента на увреждането, за начина и обстоятелствата, при които е получено, 1 вредоносните последици, тяхната продължителност и степен на интензитет.

Всичко това е довело до нарушение на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по същество, като се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди до размера от 100 000лв..

Насрещната страна е депозирала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

2. Въззивна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу същото решение, в частта с която е осъдена да заплати на ищеца сумата от 35 000лв., ведно със законната лихва от 27.01.2019г. като обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 2а от ЗОДОВ. Счита решението в тази част за неправилно, тъй като по делото не е била доказана причинната връзка между претърпените от ищеца вреди и наложените обезпечителни мерки и воденото гражданско дело. Оспорват се изводите на съда за наличие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗОПДНПИ/отм./ при и по повод изпълнение на правомощията или службата им, като необосновани и в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Не са отчетени обстоятелствата, че срещу ищеца е водено наказателно производство по НОХД № 1531/2013г по описа на РС Шумен, за извършено умишлено престъпление, което е приключило със споразумение и ищецът се е признал за виновен. Изложени са мотиви и съображения, че това производство, признаването на ищеца за виновен и осъществената държавна принуда са засегнали неговата правна сфера в значително по-голяма степен от производството пред КОНПИ, като твърдените болки и страдания ако действително са настъпили са били породени именно от наказателното преследване. Счита, че определеното обезщетение е недължимо, евентуално необосновано завишено съобразно принципа за справедливост. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно, а евентуално – да се намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответната страна – А. Н.

К., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Прокуратурата на РБ, участваща в процеса на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ не е подала отговор.

В с.з. въззивните жалби, съответно подадените отговори се поддържат.

Представителят на АпП – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата на А. Н. К. и частична основателност на жалбата на КОНПИ.

Счита, че присъденото обезщетение е прекомерно.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Решението в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за претърпени 2 неимуществени вреди за размера над 100 000 до 150 000лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди не е обжалвано и е влязло в сила.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на същото е предявен от въззивника А. Н. К. срещу КОНПИ иск с правно основание чл.2а ЗОДОВ. Исковата претенция е основана на твърдения, че с решение №42/29.01.2015г. и по искане на ответната комисия с определение от 03.02.2015г., постановено по ч. гр.д. № 79/2015г. ОС – Шумен е допуснал обезпечение на бъдещи искове по ЗОПДИППД /отм./ чрез налагане на обезпечителни мерки спрямо имуществото на проверяваното лице и на контролирано от него търговско дружество и членове на семейството, а именно: възбрана върху апартамент №8, находящ се в гр. Шумен, ул. Алеко Константинов“ №4, вх.Б1 ет.*, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със ЗП 72,19 кв.м., собственост на С.Р.Ш.; сграда- „битовка“ със ЗП 60 кв.м. и РЗП 120 кв.м., с идентификатор ***, собственост на „А. К.“ ЕООД; наложен запор върху 50 дружествени дяла на стойност 5000лв. от капитала на „А. К.“ ЕООД; на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, собственост на С.Р.Ш.; запори на банковите сметки на А.Н.С.Ш., А.

К.. Въз основа на депозирана искова молба е образувано гр. д. № 261/2015г. по описа на ШОС, по което е постановено решение за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от А. К. и С.Ш.. Решението по това дело е отменено с решение № 141/23.10.2017г. по в. гр. д.№ 344/2017г. и са отхвърлени исковете за отнемане на незаконно придобито имущество, като с определение № 761/15.11.2018г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд. С определение от 16.01.2019г. по ч. гр. д. № 79/2015г. по описа на ШОС е отменено допуснатото обезпечение.

Твърди се, че в резултат на наложените обезпечителни мерки и незаконосъобразните действия на КПКОНПИ, в периода 2013г. – 2019г. ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения за имуществото и бизнеса, поради невъзможност да тегли кредити и осигурява средства за стопанската си дейност, сриване на изграден с години имидж в бизнес делата, психически и емоционален стрес, в следствие на което сериозно се влошило и физическото му здравословно състояние, като с течение на времето все по-осезаемо усещал тежестта и последиците от стреса; получил нарушение на съня, нервност и безпокойство, като се наложило да приема лекарства за преодоляването им; при преглед през 2013г. е установен малък перикарден излив, а на 13.08.2013г. е поставена диагноза „увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия М51.1“, при престой в болнично заведение, като придружаващо заболяване е описано „неинсулиновозависим захарен диабет; в края на 2013г. е постъпил в болница и е проведено оперативно лечение на дискова херния; в началото на 2014г. отново се наложило ищецът да бъде опериран; при освидетелстване от ТЕЛК, е констатирано, че е в състояние на временна неработоспособност, което не позволява да изпълнява служебните си задължения като управител; през м. май 2014г. ищецът постъпил за 3 лечение в „МБАЛ Велики Преслав“ ЕООД за 4 дни, с диагноза „застойна сърдечна недостатъчност; м. 09.2014г. е диагностициран с „херпес зостер, без усложнения“; в средата на 2015г. е приет за 5 месечно лечение в „МБАЛ Шумен“ АД с диагноза „туберколоза на белите дробове с отрицателни бактериологични и хистологични изследвания; поради преживения стрес през 2017г. и появилите се здравословни проблеми се наложило ищецът да посещава специалисти: по гастроентерология, кожни болести, психиатър, кардиолог, невролог; в резултат на преживения стрес ищецът станал подтиснат, тъжен, лесно раздразнителен, загубил апетит, появил се задух, лесна умора, кашлица, дискова херния, чувствал неудовлетвореност и вина, че не може да се справи с проблемите си, изолирал се от заобикалящия го свят. Формулираният петитум е за осъждане на КПКОНПИ да му заплати сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за описаните неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.01.2019г. до окончателното й изплащане.

С писмения отговор по чл.131 ГПК КПКОНПИ е оспорила исковата претенция с възражения за нейната неоснователност. Твърди, че действията по налагане на процесните обезпечителни мерки и предявяване на иск са били законосъобразни и в съответствие с правомощията й по ЗОПДИППД /отм./, същите нямат пряко въздействие в правната сфера на лицата, доколкото при извършване на проверката, предявяване на искането за обезпечение комисията действа при условията на обвързана компетентност, а допускането на обезпечението става с акт на съда, извършващ самостоятелна преценка за предпоставките за това и който акт подлежи на инстанционен контрол.

Оспорва твърденията за претърпени вреди и причинната им връзка с предприетите действия по извършване на проверка, налагане на обезпечителни мерки и предявяване на иск за отнемане на имущество, с доводи, че не е имало действия или бездействия на КОНПИ, които да са били в разрез със законодателната рамка. Излага, че в първата фаза производството е документално, развива се в рамките на структурата на Комисията, резултатите от него не се огласяват и не стават достояние на трети лица или ищеца, поради което той не може да търпи вреди. Оспорва претендираните имуществени вреди, причинно следствената връзка на вредите, с воденото производство по отношение на ищеца, както и размера на претендираното обезщетение като акцентира върху факта, че освен производството пред комисията преди това срещу ищеца е водено досъдебно производство №772/2013г. за престъпление по чл.234б, ал.1 НК, което попада в обхвата на чл.22, ал.1, т.17 от ЗОПДНПИ/отм./ .

Представителят на Прокуратурата на РБ е изразил становище за частична основателност на иска за обезщетение на неимуществени вреди, като счита за силно завишен претендирания размер.

По съществото на спора, въз основа на наведените във въззивната жалба оплаквания, ангажираните доказателства и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Липсва спор, 4 че с решение № 42/29.01.2015г. на КОНПИ е образувано производство за налагане на обезпечителни мерки върху незаконно придобито имущество, въз основа на уведомление от 09.01.2013г. от РП Шумен за привличане в качеството на обвиняем и образувано досъдебно производство№772/2013г. срещу А. Н. К. за извършено от него в периода 2011г. – 2012г. престъпление по чл.234б, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.7 ЗОПДНПИ/отм./ В хода на проверката е установено гражданското състояние, семейното положение и участие в търговски дружества, придобитото имущество от проверяваното лице, както и е установено несъответствие в размер на 754 884,68лв. По направено от Комисията искане, с определение № 68/03.02.2015г., постановено по гр. д. № 79/2015г. ШОС е допуснато обезпечение на бъдещи искове по чл.74 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане от А. Н. К., С.Р.Ш., А.А.Н. и „А. К.“ ЕООД на имущество на обща стойност 343 332,98 лева. Един от ответниците по иска е настоящия въззивник, а наложените спрямо него обезпечителни мерки са: възбрани върху два недвижими имота; запор на 50 дружествени дяла на обща стойност 5000лв. от капитала на „А. К. „ЕООД; запори върху банкови сметки, открити в „Централна кооперативна банка“ АД, „Инвестбанк“ АД. Наложени са и възбрани върху недвижими имоти, собственост на С.Р.Ш., както и запори на МПС и депозитни и разплащателни сметки с титуляри, С.Р.Ш., А.А.Н.. Въз основа на обезпечителната заповед възбраните са вписани на 05.02.2015г.

Не са спорни и обстоятелствата, че по предявена на 27.04.2015г. искова молба е образувано гр. д. № 261/2015г. по описа на ОС Шумен, по което с решение № 70/13.04.2017г. е постановено отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от А. Н. К.. С решение № 141/23.10.2017г. постановено по в. гр. д. № 344/2017г. на Апелативен съд Варна, първоинстанционното решение е отменено в частите, с които е постановено отнемане в полза на държавата на придобито от А. К. имущество и предявените искове са отхвърлени изцяло като неоснователни. С определение на ВКС от 15.11.2018г. въззивното решение не е допуснато до касация.