Решение № 433 от 29.09.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Кърджали, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140100120 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за признаване на установено съществуването на вземания на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, с ЕИК 201196810, представлявано от Б. Н. чрез юрк. Ц. Д. срещу ответника Я. Д. Д., с ЕГН **********, в общ размер на сумата от 2518,19 лв., от които: 2300.00 лв. главница по предоставения кредит, 218.19 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 21.06.2024 г. - 19.09.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № *******/2024 г. по описа на Районен съд Кърджали.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за предоставяне па кредит от разстояние № ******* от 21.06.2024 г., по силата на който предоставил на ответника кредит за сумата в размер на 2300 лева, който следвало да бъде върнат за срок от 24 месеца, ведно с уговорената по договора договорна лихва за периода 21.06.2024 г. до 19.09.2024 г. в размер па 218.19 лв.

Сочи, че кредита е обявен за предсрочно изискуем. По така изложените съображения предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени.

Претендира направените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от ответника Я. Д. Д., чрез процесуалния му представител адв. Е. И. от АК*******, в който се поддържа, че исковете са неоснователни. Не оспорва 1 сключването на процесния договор за потребителски кредит, но оспорва уговорката за неустойка, като счита, че същата е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Излага също така доводи за нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т, 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК.

Иска от съда да прогласи нищожността на таксите за бързо разглеждане на основание чл. 10а, чл. 19, ал. 4 във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП.

Ответникът релевира възражение за прихващане със сумата от 2957,00 лева, представляваща недължимо платена сума, включваща надвзета неправомерно възнаградителна лихва в размер па 337,00 лева, такси в размер па 100,00 лева и неустойка в размер на 2520,00 лева, включени във всяка една от погасителните вноски от договора за предоставяне на кредит. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно чл. 235 от ГПК, намери за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № *******/2024 г., по описа на Районен съд Кърджали, съдът е издал в полза на "Изи Финанс" ЕООД срещу длъжника Я. Д. Д. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 2300 лв. – главница по Договор за предоставяне на кредит № ******* от 21.06.2024 г. , 218.19 лв. договорна лихва за периода 21.06.2024 г. 19.09.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, както и сумата от 50,36 лв. за дължима държавна такса и 50 лв. за юрисконсулстско възнаграждение.

Приемайки, че длъжникът е редовно уведомен при условията на чл.

47, ал. 5 и ал. 6, предл. 1 ГПК по отношение на горепосочената заповед за изпълнение, Районен съд – Кърджали, е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение в едномесечен срок от уведомяването, обстоятелство обуславящо правния интерес от предявяване на иска.

От представения по делото Договор за предоставяне на кредит от разстояние ******* от 21.06.2024 г. се установява, че между страните е налице валидно сключено облигационно правоотношение по договор за кредит, съгласно който заемодателят се задължил да предостави на заемателя сумата от 2300,00 лева, а заемателя се задължава да върне 3248,40 лева и 4323,72 лева при непредставяне на обезпечение, на вноски съгласно погасителен план посочен в чл. 4, ал. 3 от договора. Срока на договора е 720 дни, фиксиран годишен лихвен процент 40,15%, при лихвен процент на ден, приложим при 2 отказ от договора 0,11%. ГПР по кредита е 48,44 %.

Съобразно чл. 3, ал. 1 от Договора страните са договорили, че потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора обезпеченията посочени в т. 1 и 2 – банкова гаранция или две физически лица – поръчители, като при непредставяне на обезпечение в срок, потребителят ще дължи неустойка в размер на 1075,32 лева, която ще се плаща разсрочено заедно с всяка една от погасителните вноски.

Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа "годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин".

В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,44 %.

В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези за уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение. Уговорена в размер на 1075,32 лева, аналогичен с този на отпуснатия кредит от 2300 лева, същата представляват близо 50 % от главницата, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР от 48,44 % не съответства на действителния. Предоставянето на обезпечение, респ. неустойката, начислявана при непредоставяне на обезпечение, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.

В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48.

Предмет на цитираното решение са именно коментираните клаузи, включени в сходен договор между потребител и финансово дружество. В т. 1 от 3 решението по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по - специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.

Настоящият случай попада в приложното поле, както на т. 1, така и на т. 4 от цитираното решение, доколкото в електронната кореспонденция е видно, че кредитодателят многократно е предлагал на потребителя удължаване срока на договора.

Клаузата за неустойка има неравноправен характер, тъй като общият им размер е аналогичен с отпуснатата в заем сума по договора за кредит, което обосновава извод за нейната явна непропорционалност спрямо размера на отпуснатия кредит. Нещо повече – по делото липсват ангажирани доказателства на потребителя да е била предоставена равна възможност за одобряване на искането за кредит при липса на изразено от него съгласие за закупуване на допълнителния пакет. В т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2, буква ж ) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Налага се изводът, че невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , поради което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи.

Направения извод не се разколебава от представеното по делото на хартиен носител уведомление от КЗП във връзка с неравноправните клаузи в 4 типовите договори на ищеца, /л. 82/, доколкото корекцията в договорите на кредитора следват сключването на процесния договор за кредит.

От неоспореното от страните заключение на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и обосновано, след направени уточнения и в съдебно заседание се установи, че заетата сума е в размер от 2300 лева, като от страна на ответника не са извършени никакви плащания по договора.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора.

Претендираната главница следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК– 02.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

При уважаване на иска ответникът прави възражение за прихващане на поисканата от ищцовото дружество със сумата от 2957,00 лева, представляваща недължимо платена сума, включваща надвзета неправомерно възнаградителна лихва в размер па 337,00 лева, такси в размер па 100,00 лева и неустойка в размер на 2520,00 лева, включени във всяка една от погасителните вноски от договора за предоставяне на кредит. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и от направените уточнения от вещото лице в съдебно заседание се установи, че по процесния договор няма никакви плащания от ответната страна, поради това не може да се приеме за доказано наличието на вземане в полза на ответника в претендирания размер, респ. не е реализиран фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД (което включва: съществуването на две действителни вземания (задължения); вземанията да са насрещни; двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи; вземането на страната, която прихваща (активното вземане) да е изискуемо и ликвидно. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение вземане (в този смисъл Решение № 225 от 28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010 г.