Разпореждане № 40186 от 28.03.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 40186 гр. София, 28.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110152137 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ. На основание чл. 310, ал. 2 ГПК, производството следва да се движи по реда на ХХV “Бързо производство” ГПК.

Процедурата на чл.311 от ГПК е спазена. Исковата молба е редовна по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, а предявените искове са допустими. Постъпил е отговор на исковата молба.

Поради това и на основание чл.312, ал.1, т.2 от ГПК, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 КТ.

В исковата си молба ищецът М. Х. М. твърди, че по силата на трудов договор № 0546 от 05.11.2024 г. работи на длъжност „управител на кино“ с код по НКД: 1120-7023 на пълно работно време от 8 часа дневно или 40 часа седмично, считано от 08.11.2024 г. Във фирмата е въведена системата „M-files“, която позволява на служителите да подават, изпращат и получават по електронен път молби за отпуск, болнични листове, връчване на командировъчни и други заповеди от страна на работодателя към служителя и обратно.

Работното място съгласно трудовия договор е гр. Варна, кино „Синеленд“, намиращо се в Гранд мол с адрес - АДРЕС. Ищецът твърди, че на 23.09.2025 г. в 14:38 часа от работодателя му е била връчена срещу подпис на хартия Заповед по чл. 193 КТ за искане за даване на обяснения за период от 31.07.2025 г. – 03.08.2025 г. , в която не е отбелязан час и дата за получаване. В заповедта било записано, че обясненията могат да се дадат до 18:00 часа в същия ден. На 23.09.2025 г. ищецът се явил на работа във влошено здравословно състояние, но не е бил допуснат до работното си място от работодателя, като му е било разпоредено да напусне обекта. На 24.09.2025 г. ищецът посетил лекар, който му е издал Болничен лист № E20251719089 от 24.09.2025 г. за временна неработоспособност за периода от 23.09.2025 г. до 26.09.2025 г., като същият бил изпратен на работодателя по електронна поща. Сочи, че на същата дата – 24.09.2025 г., в 11:52 ч., получил по електронен път Заповед № 0042/23.09.2025 г. за дисциплинарно уволнение, като поддържа, че релевантният момент на прекратяване на трудовото правоотношение е този на връчването . Обжалва заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение като незаконосъобразна, поради наличие на предварителна закрила по чл. 333 КТ, нарушение на реда за връчване, липса на надлежно подписана заповед, както и липса на извършено дисциплинарно нарушение. Твърди също, 1 че към момента на връчване е бил в отпуск поради временна неработоспособност.

Претендира съдебни разноски.

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които следва да бъдат приети, поради тяхната относимост към предмета на спора и допустимост по правилата на процеса. Моли да му бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане, за установяване вида и характера на извършваната от него работа в т.ч. основните трудови функции и задължения, липса на командироване и конкретно случилото се на 23.09.2025 г.

В отговора на исковата молба ответното дружество изцяло оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа, че издаденият болничен лист е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на изискванията на Наредба за медицинската експертиза. Оспорва ищецът да не е бил допускан на работа на 23.09.2025 г., като твърди, че ищецът е работил през целия ден на 23.09.2025 г., включително е изпълнявал трудовите си задължения на работното място, за което представя и фиш за работна за начислено и изплатено в пълен размер дневно брутно трудово възнаграждение. Поради това сочи, че към този момент не е била налице временна неработоспособност. Оспорва ищецът да се ползва с предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.1 КТ, тъй като болничният лист от 24.09.2025 г. бил отменен с Решение на ЛКК № 6480/13.11.2025 г.

Твърди, че ищецът бил осигурен като работещ за същата дата, като работодателят е подал съответните данни към НАП, поради реално положен труд. Ответникът навежда, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно със заповед за дисциплинарно уволнение, връчена на 23.09.2025 г., първоначално отказана от ищеца, а впоследствие получена по електронен път. Докато ищецът е бил на работа на този ден, работодателят е направил опит да му връчи лично срещу подпис заповедта за уволнение, като след като текстът е изчетен изцяло пред ищеца, той изрично е отказал да я получи. В този момент настъпил момента на прекратяване на трудовото правоотношение в съответствие с чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ. Поддържа, че преди налагане на дисциплинарното наказание е изпълнил изискванията на чл. 193 КТ, като е изискал писмени обяснения от ищеца за неявяване на работа в три последователни работни дни – 31.07.2025 г., 01.08.2025 г. и 02.08.2025 г.

Твърди, че ищецът не се е явявал на работа в посочените дни, без да има разрешен отпуск или друга уважителна причина, като впоследствие е признал това поведение и е заявил, че се е намирал извън страната. Оспорва твърденията за уговорена дистанционна работа, като поддържа, че такава не е договорена нито писмено, нито устно, и че мястото на работа е било конкретно определено съгласно трудовия договор. Излага, че неявяването на работа в три последователни работни дни съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и обуславя законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. Поддържа, че искът за възстановяване на работа е неоснователен, тъй като е обусловен от иска за отмяна на уволнението. Оспорва и доказателствените искания на ищеца, включително искането за представяне на трудовото му досие в цялост и предоставянето на „фиш за заплата за цял отработен месец“ като счита същите за неотносими. Претендира разноски.

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 21.04.2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца да конкретизира искането си по чл.190 ГПК, като посочи кои 2 конкретно документи иска да бъдат представени, като посочи фактите за доказването на които се искат, както и да уточни релевантността на фиш за заплата за цял отработен месец, предвид липсата на сезиране на съда с иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ.

ДОПУСКА на ищеца един свидетел при режим на довеждане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на основание чл.

192, ал. 1 ГПК трето неучастващо по делото лице – Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерството на вътрешните работи да представи по делото в едноседмичен срок от съобщението, подробна справка за това дали М. Х. М. през периода от 31.07.2025 г. до 04.08.2025 г. е напускал територията на Република България, на коя дата се е случило това и на коя дата се е върнал отново на територията на Република България, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже твърдените основания за уволнение – а именно че на 03.02.2023 г. е извършил оперативни интервенции, извън оперативната програма, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина, от ищеца са поискани обяснения, че при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушението с тази на наложеното наказание, заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и със съответните мотиви, относно индивидуализация на нарушението и наложеното наказание, спазване на установените от закона преклузивни срокове, момента на връчване на заповедта за прекратяване, както и че е изискал предварително разрешение на синдиката за уволнението на ищеца.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора.

ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ обстоятелството, че са били в трудово правоотношение, считано от 05.11.2024 г., като ищецът е заемал длъжността „управител на кино“ с код по НКД: 1120-7023 на пълно работно време от 8 часа дневно; както и че е изпратено имейл от ищеца до ответника, относно уведомяването за издадения болничен лист, че е налице неявяване в повече от два последователни работни дни - за периода 31.06.2025 г. до 03.08.2025 г. на работното място в к.к. Китен на ищеца, за което на 22.09.2025 г. работодателят му изискал обяснения и такива били дадени на същия ден от работника.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложените към него писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за твърдението, че ищецът е бил командирован от работодателя в Лятно кино – Китен за период от 14 дни без прекъсване – от 28.07.2025 г. до 10.08.2025 г.

УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако 3 пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4