Решение № 69 от 07.04.2025, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Свиленград, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20245620100833 по описа за 2024 година

Предявени обективно съединени установителни искове на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от “АСП Б. България” ЕООД, с ЕИК 203374133, срещу С.Г.М. ( с предишна фамилия М., видно от служебно изготвена справка НБДН), с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за признаване за установено в отношенията на страните съществуването на вземанията, дължими по Договор за паричен заем № 338226 от 14.07.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 513/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 1000,00 лв. – главница, сумата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2024 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът твърди, че процесните вземания произтичат от неизпълнение на задължение на ответника по Договор за паричен заем № 338226 от 14.07.2019 г, сключен по електронен път между „Сити Кеш” ООД, като кредитор, и С.Г.М., като кредитополучател. По силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1000.00 лв., срещу задължение да бъде върнат на 18 погасителни вноски, в срок до 14.01.2021 г., съгласно погасителен план. Уговорен бил в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% и годишен процент на разходите 47,83%.

Произтичащите от договора за кредит вземания били прехвърлени от кредитора „Сити Кеш” ООД на ищеца „А. Б. България” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г.. Вземането срещу длъжника било индивидуализирано на ред № 801 от Приложение № 1 към договор за цесия. Ответникът бил уведомен за цесията на посочения от него е-мейл адрес. Ако се приемело, че такова уведомяване не е извършено надлежно, то ищецът моли съда да приеме, че е налице надлежно връчване на уведомление за цесията, извършено с исковата молба. Поради 1 изложеното ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди направените разноски в настоящото исково и в заповедното производство.

Ответникът не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 513/2024 г. по описа на РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 239/26.06.2024 г., с която е разпоредено ответникът да му заплати сумата 1000.00 лева - главница по Договор за паричен заем № 338226 от 14.07.2019 г, сключен по електронен път между „Сити Кеш” ООД, като кредитор, и С.Г.М., като кредитополучател., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 25.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото, включващи сумата 30.84 лева. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В случая е налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу ответник – длъжник по заповедта. От обективна страна също е налице идентичност, доколкото предмет на предявените установителни искове са вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК, а именно – претенцията за главница и лихва върху нея.

Няма спор, че договорът за кредит е потребителски, така и попада в обзора на ЗЗП и ЗПК, поради което и съда е служебно задължен да се провери за съответността му с изискванията за закрила на по- слабата страна, т. е. на ответника по това дело.

Съгласно чл.3 от договора за кредит, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя кредит в размер на 1000,00 лв., а последният се е задължил да го върне на 18 броя погасителни вноски, съобразно погасителен план. Последният е обективиран в чл.4 от договора, с изрично посочени падежните дати на всяка една от вноските, в това число крайната падежна дата - 14.01.2021 г. Уговорен е годишен лихвен процент по заема – 40,05 % и годишен процент на разходите – 47.83 %. Съгласно чл.6.1 от договора, заемателят се задължава, в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума, да предостави на заемодателя поне едно обезпечение по чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл.6.2 от договора, в случай, че заемателят не предостави такова обезпечение, то той дължи на заемодателя неустойка в размер на 2018,36 лв., като неустойката се начислява автоматично и се заплаща разсрочено, съгласно погасителния план.

Съгласно чл.37, ал.1 от ОУ, „В случай, че заемателят не изпълни задълженията си за погасяване на сключен договор за заем, същият дължи заплащане на разходите, направени от заемодателя за събиране на вземането на просрочен кредит, съгласно Тарифата на заемодателя, достъпна на официалната интернет страница https://credirect.bg, при договори за заем, сключени чрез интернет платформа“.

Съгласно чл.37, ал.2 от ОУ, „При разваляне на договора, заемателят дължи на заемодателя непогасените главница, договорна лихва и неустойка, съобразно настоящите ОУ, в случай, че има начислена такава, стойността на предоставените допълнителни услуги, 2 както и разноски за извърсъдебно и/или съдебно събиране на вземането, направени от заемодателя.“. Видно от приложената Тарифа за таксите и разходите, събирани от „СИТИ КЕШ“ ООД от неговите клиенти, във връзка с предоставените от дружеството заеми „Кредирект“ чрез Интернет, сумите за разходи и такси са фиксирани и са в размер, зависещ от „дни забава“, „размер на отпуснатия заем“ и „вид кредитен продукт“.

В процесния договор е посочен ГПР на заема 47,83 %, като не става ясно как е изчислен и какво включва. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

В случая, в договора не е посочено какво включва ГПР, в т.ч. дали включва предвидената в чл.6.1 неустойка, която несъмнено е разход по кредита. Това обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти на ГПР и дали те са в съответствие с нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК.

По този начин не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, като платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата. Предвид недействителността на договора, посочената в него дата на изпълнение не удостоверява настъпването на падеж на задължението за връщане на чистата стойност на кредита по чл.23 от ЗПК.

Относно претенцията на ищеца за дължимостта на чистата стойност на кредита от 1000 лева. Ищецът твърди, че вземанията по договора за кредит, от който произтича претендираната главница в размер на 1000 лева били прехвърлени от кредитора „Сити Кеш” ООД на ищеца „А. Б. България” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г. По делото е представен договорът за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г. Представени са и приети на лист 95 и 96 от делото документи, за които се твърди да са извлечения от Приложение 1 към този договор, които индивидуализират прехвърленото вземане. Настоящия съдебен състав приема, че от тези документи не може да се направи извод, че вземането, предмет на договора за кредит е и предмет на договора за цесия. Те са неподписани от страните по договора за цесия. С определението по чл. 140 от ГПК, съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че вземането, предмет на договора за кредит, е и предмет на договора за цесия и че прехвърлянето на това вземане е надлежно съобщено от цедента на длъжника на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Това е указал и в проведеното първо по ред съдебно заседание.

Дори и да се приеме, че от тези документи се индивидуализира вземането, то в настоящия случай не е налице и валидно уведомяване на длъжника за извършената цесия.

По делото е представено уведомление за цесия, подписано от новия кредитор – А. Б.

3

България ЕООД, за което няма представени доказателства по делото да е връчено на длъжника. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4 ЗЗД/. Така и в задължителните за съда указания в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2013 гр.София, 18.06.2014 год. тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС. Уведомлението за цесия съставлява материалноправно изявление, което има ефект само ако бъде доведено до знанието на длъжника.

Ищецът твърди да е пълномощник на цедента пред длъжника за уведомяването му за прехвърлените вземания. По делото, обаче не са представени пълномощни, от които да е видно, че цедентът упълномощава цесионера да съобщи на длъжника за прехвърленото вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Целта на това съобщаване е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо, правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор).