Решение № 163 от 27.06.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. М., 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500117 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 10 от 13.01.2023 г., постановено по гр. дело № 1164 по описа за 2021 г. Районен съд-Л. е отхвърлил като неоснователни предявените от Д. В. Д. срещу П. Е. Б. искове по чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД за заплащане на сумите от 1500,00 лв., както и 1600,00 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 14.04.2021 г.

Така постановеното решение е обжалвано от Д. Д. в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществените вреди. Твърди се, че решението е нищожно и неправилно. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на показанията на свидетел. Сочи се, че обезщетението за неимуществени вреди не е определено съгласно принципа за справедливост, а освен това не е определен и процента на съпричиняване. Твърди се, че липсват доказателства, които да установят наличието на съпричиняване. Съобразно изложеното се иска от съда да отмени първоинстанционното решение и да се уважи предявеният иск за неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Прави 1 се искане и за присъждане на сторените в двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. Б., чрез своя пълномощник адв. Н. Б., с който същата се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи за законосъобразност на решението, предвид установеният отказ на ищеца да бъде прегледан от лекар и да посети болнично заведение. Сочи се, че е налице съпричиняване, тъй като Д. бил без предпазен колан. Излагат се доводи за противоречиви свидетелски показания, като от същите не се установявало наличието на твърдените в исковата молба травми. Предвид това се моли съдът да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и да се присъдят разноски.

Постъпил е отговор и от третото лице-помагач ЗАД „Д.“ АД, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна с доводи за законосъобразност на първоинстанционното решение. Посочва се, че районният съд е съобразил всички релевантни доказателства по делото, като въз основа на това е стигнал до правилни изводи и постановил мотивиран и законосъобразен съдебен акт, предвид което се иска потвърждаване на решението. Освен това се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

По делото е постъпила и въззивна частна жалба от Д. В. Д. против решение№39/21.02.2023година постановено при условията на чл.248 от ГПК и касаещо разноските, които ищеца следва да заплати на ответницата.Жалбата е подробно мотивирана.Моли съда да отмени атакуваното решение като са изложени доводи свързани с представено незаверено копие от пълномощно, което не следва да се кредитира и неправилно изчислени разноски.

Отговор по тази жалба от въззиваемите страни не е постъпил.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Окръжен съд-М., като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение в обжалваната част, първоинстанционният съд приел, че вина за ПТП-то има ответницата, тъй 2 като същата управлявала автомобила си с несъобразена с релефа и пътните условия скорост. ЛРС приел, че несъмнено се установяват претърпени от ищеца болки и страдания вследствие на инцидента, но за това последният имал принос, тъй като не бил поставил обезопасителен колан. Решаващ мотив на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска е отказът на ищеца да бъде прегледан от лекар и да посети болнично заведение.

Окръжен съд-М., като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

На 14.04.2021 г. Д. Д. пътувал със собствения си лек автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХ“, с ДКН ***, от гр. В. за гр. Л.. На излизане от с. М., на У-образно кръстовище, е реализирано ПТП, между Д. и П. Б., която управлявайки л.а. марка „ХХХ“, модел „ХХ“ с ДКН ***, се движела с несъобразена с релефа и местността скорост. Последната навлязла в насрещната лента на пътното платно и ударила челно насрещно движещия се автомобил, управляван от Д.. Вследствие на удара л.а. марка „ХХХ“ се преобърнал по таван.

Посочената дотук фактическа обстановка се установява както от съдебно-автотехническата експертиза, така и от протокол за ПТП № 1767306 и Наказателно постановление № 21-0294-000564.

От показанията на св. А.К. се установява, че в колата на П. пътували той, св.Б.Б. и още едно лице. К. посочва, че ПТП-то станало на У-образно кръстовище на влизане в с.М., като П. се движела с 60 км/ч. Непосредствено след инцидента веднага се отправил към преобърналия се автомобил, отворил вратата и попитал намиращия се с лице на тавана шофьор дали е добре, при което чул отговор „да“. По негови думи пътника в обърналия се автомобил нямал никакви наранявания, а впоследствие, когато дошла линейка, всички участници в ПТП-то отказали медицинска помощ.

От показанията на св. Б.Б. се установява, че автомобилът на П. се движел със скорост от около 60 км/ч. Понеже навлизали в населено място той й казал да намали скоростта. Б. твърди, че след настъпване на ПТП-то човекът от другия автомобил нямал наранявания. Същият бил без поставен колан и лежал на тавана. Сочи, че дошла линейка, но всички участници от ПТП-то отказали лекарска помощ.

Видно от автотехническата експертиза причината за настъпване на 3 инцидента е управлението на л.а. „ХХХ ХХ“ от водача му с несъобразена скорост. От нея се установява още, че водачът на л.а. „ХХХ“ е бил без поставен предпазен колан. В експертизата е посочено още, че при удара и последващото преобръщане на автомобила по таван тялото на водача е извършило редица движения и са получени съприкосновления с елементите на интериора на купето на автомобила. Посочено е още, че при неизползван предпазен колан е напълно възможно да са получени твърдените от Д. физически оплаквания.

От съдебномедицинската експертиза (СМЕ), изготвена от вещото лице И.Д., се установява, че при станалото ПТП Д. Д. е получил следните увреждания: подкожен хематом (оток и кръвонасядане) в лявата слепоочна област на главата; оток и драскотини в областта на дясно рамо; подкожен хематом (оток и кръвонасядане) в областта на ляво бедро.

В експертизата е посочено, че така описаните увреждания много добре отговарят да са получени по време и начин посочен в исковата молба – в условията на станало ПТП. От СМЕ се установява, че травматичните увреждания са от естество да причинят болка и страдание на Д., като оздравителният им период е около 15-20 дни. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че правилното поставяне на предпазен колан значително намалява, а в някои случаи предотвратява получаването на травми или снижава тежестта им. Посочва, че ако Д. е бил с предпазен колан не би следвало да има уврежданията на бедрото.

Показанията на св. Х.Х., св. Н.А. и св. Л.И. установяват, че участниците в инцидента нямали видими наранявания, всички били „на крак“ и се движели. Същите отказали медицинска помощ.

От показанията на св. П. Б. се установява, че след ПТП-то Д. Д. имал синини по рамото, кръста и краката. На следващия ден след инцидента двамата отишли на лекар-хирург. Д. бил прегледан, но терапия не му е назначавана. В него се появила страхова невроза, с оглед която 3-4 месеца не могъл да шофира сам автомобила си. Нощно време се събуждал с мисълта, че някои се удря в него. Свидетелката Б. давала на Д. болкоуспокояващи хапчета, като приемът им продължил около два месеца. Вследствие на 4 инцидента първите два месеца не ходел на работа и отказал заявки на негови клиенти, които били доволни от работата му. Твърди, че синините по тялото му изчезнали в рамките на 20 дни, но и към настоящия момент Д. изпитва болки в кръста и рамото.

От показанията на св. Н.Н. се установява, че на 14.04.2021 г. половин час след ПТП-то отишъл на място, за да помогне на Д. да приберат колата му.

Тогава на Д. видимо нищо му нямало, но след известно време когато Н. говорил с него по телефона Д. бил стресиран. Спрял да излиза и да ходи на работа. Седял си само вкъщи и отказвал заявки за работа, тъй като не се чувствал физически добре. По думи на свидетеля това продължило около 2-3 месеца. Заявява, че Д. има и друг автомобил, но не го използвал, тъй като изпитвал страх да шофира сам. Чак след около 2 месеца видял Д. да шофира и то с придружител.

От показанията на св. И.Г. се установява, че същият работи в РУ-Л..

След получен сигнал, той и колегата му пристигнали на мястото на инцидента. Разпитали участниците в ПТП какво се е случило. Свидетелят Г. твърди, че водача на л.а „ХХХ ХХ“ е бил без предимство в случая и трябвало да изчака насрещно идващия автомобил.

От допълнителната автотехническа експертиза се установява, че автомобилът на Д. Д. е имал еърбег за водача, но дори и при задействан еърбег това обстоятелство не би оказало съществено значение на получените наранявания и травми. Посочено е още, че еърбега може да се задейства и при непоставен предпазен колан.

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:

За да бъде уважен искът чл.45 във вр. чл.52 ЗЗД, е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки за наличие на отговорност, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина.

Противоправността на деянието на П. Б. се установява от Наказателно постановление № 21-0294-000564 и от автотехническата експертиза, видно от които при причиняване на ПТП-то Б. се движела с несъобразена с релефа и местността скорост, нарушавайки по този начин разпоредбата на чл.20, ал.2 5

ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Установи се, че вследствие на ПТП-то Д. Д. получил подкожен хематом (оток и кръвонасядане) в лявата слепоочна област на главата; оток и драскотини в областта на дясно рамо и подкожен хематом (оток и кръвонасядане) в областта на ляво бедро. От СМЕ се установява, че получените увреждания стоят в причинна връзка със настъпилото ПТП.

От показанията на св. П. Б. и св. Н.Н. се установи, че вследствие на инцидента Д. бил стресиран. Същият отказвал да ходи на работа, тъй като физически не се чувствал добре, като това продължило около два месеца.

Несъмнено се установи, че макар да имал още един автомобил Д. не го използвал, тъй като изпитвал страх да шофира сам, като този страх продължил около 3-4 месеца след инцидента. Съдът кредитира свидетелските показания като преки, логични и последователни. Между тях има единствено противоречие досежно периода, в който Д. изпитвал страх да шофира сам.

Според св. Б. този период бил около 3-4 месеца, а според св. Н. – около 2 месеца. В тази връзка съдът намира, че следва да се кредитират показанията на св.Б., доколкото същата живее с Д. и всекидневно има непосредствено наблюдение върху случващото се с него, а освен това показанията на св.Н. са, че видял Д. да шофира с придружител, а не сам.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В случая тази презумпция не бе оборена.