Определение № 332 от 10.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. Плевен, 10.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500183 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 278 вр. чл. 121 от ГПК.

С определение № 81 от 08.01.2026 г. по гр.д. № 7010/2025 г. Плевенският районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд гр. Свищов.

Недоволен от така постановеното определение във връзка с подсъдността е останал частният жалбоподател Д. Б. М., който чрез процесуалният си представител адвокат Р. М. от ПлАК е подал частна жалба срещу определението по реда на чл. 121 от ГПК. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил обстоятелството, че с иска за развод са съединени и искове за родителски права, издръжка и местоживеене на децата, родени от брака на страните, а същите, както и ищеца са с настоящи адреси в гр. Плевен.

Позовава се на разпоредбата на чл. 112 от ГПК, касаеща иска за издръжка, който иск може да бъде предявен и по постоянния адрес на ищеца. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното определение на ПлРС и да постанови разглеждане на делото от този съд. С молбата се представят удостоверения за постоянен и настоящ адрес на частния жалбоподател и удостоверения за настоящ адрес на децата му, издадени от Община Плевен.

По делото е постъпил писмен отговор от ответницата по частната жалба С. К. М. чрез пълномощника й адвокат П. Д. от ВтАК, с който се оспорва основателността на частната жалба. Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното определение, тъй като ответницата своевременно е направила възражение за неподсъдност на спора и постоянния й адрес е в района на РС Свищов. Твърди се, че настоящия адрес на ответницата е в с. ****, което също 1 е в района на РС Свищов и представя като доказателство препис от личната карта на ответницата. Позовава се на цитирана практика на ВКС и други окръжни съдилища в подкрепа на тезата му.

Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията направени в частната жалба, събраните по делото доказателства и закона, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

ИМ, въз основа на която е образувано първоинстанционното дело е подадена на 28.11.2025 г. от ищеца Д. Б. М. против ответницата С. К. М. и със същата са предявени иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на гражданския брак между съпрузите и искове за предоставяне на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца на страните К. и Ф., за определяне на лични контакти с майката, издръжка и местоживеене на децата.

В срока по чл. 131 от ГПК, започнал да тече на 19.12.2025 г. е депозиран писмен отговор на ИМ от ответницата С. К. М., с който е направено възражение за местна неподсъдност на спора, тъй като постоянният адрес на ответницата се намира в района на РС Свищов.

В първата инстанция е изготвена и служебна справка за постоянен адрес на ответницата, от която се установява, че считано от 19.01.2022 г. същият е в с. ****, община Свищов.

С обжалваното определение ПлРС е приел, че възражението на ответницата по чл. 118 ал. 4 от ГПК е направено в законния срок и е основателно, тъй като местната подсъдност на спора се определя по общите правила на чл. 105 от ГПК.

Въззивният съд като съобрази гореизложеното и обстоятелството, че основанието за препращане на делото на РС Свищов е основателността на отвода за местна подсъдност, направен в срока за отговор от ответницата намира оплакванията в частната жалба за неоснователни. Ответницата е такава по предявения пред ПлРС иск за развод, с който съгласно чл. 322 ал. 2 от ГПК задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Тези искове следват подсъдността на главния иск, който е този за развод, а по него 2 местната подсъдност се определя по правилото на чл. 105 от ГПК, като компетентен е съдът, в района на който е постоянния адрес на ответника.

Възможността за самостоятелно предявяване на някои от брачните искове - за издръжка, за семейното жилище, родителските права и за режима на лични отношения не води до промяна на подсъдността на спора при предявен иск за развод. След като към датата на подаване на ИМ и считано от 19.01.2022 г. постоянният адрес на ответницата С. К. М. е в с. ****, община Свищов, въззивният съд намира, че компетентен да разгледа спора за развод между страните и съединените с него брачни искове е РС Свищов. Ирелевантно е обстоятелството, че ищецът и децата на страните живеят в гр. Плевен и в този град се намират постоянните и настоящите им адреси, тъй като в ГПК за иска за развод не е предвидена друга специална подсъдност, респ. липсва възможност за съда да съобрази тези обстоятелства, а релевантен е единствено постоянния адрес на ответницата.

При тези правни изводи въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение на ПлРС потвърдено.

Водим от горното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 81 от 08.01.2026 г. по гр.д. № 7010/2025 г. на Плевенския районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1 - седмичен срок от съобщаването му на страните, с частна касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3