Решение № 4666 от 02.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4666 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231100503518 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрк. И.Н., срещу решение № 496 от 11.01.2023 г. по гр.д.

№ 27395/2022 г. на СРС, ГО, 25 състав, с което е признато за установено по предявения от П.

К. К. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД няма право на принудително изпълнение за сумата 174,04 лв. – главница по договор за кредит от 07.05.2012 г., за събирането на която сума в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 08.05.2014 г. по гр.д. № 20450/2014 г. на СРС, ГО, 25 състав.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение.

Твърди се, че уведомяването на длъжника за извършената цесия от 26.05.2017 г., с която „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД процесното вземане, не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което сумата се дължи на ответното дружество, а не на първоначалния кредитор. Твърди се също, че решението е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика - ППВС № 3/18.11.1980 г. и т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции и се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай че размерът на 1 същото е над нормативно установения минимален размер.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ищцата П. К. К., чрез адв. Р. Р., се поддържа правилност на обжалваното решение и се иска неговото потвърждаване.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Делото има за предмет предявен от П. К. К. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, за признаване за установено, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към ищеца за сумата 174,04 лв. – главница по договор за кредит от 07.05.2012 г., сключен между П. К. К. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, тъй като това вземане не е включено в предмета на договора за цесия от 26.05.2017 г., с който „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди да е придобила вземането от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. При условията на евентуалност се излага, че правото на кредитора за принудително събиране на сумата се е погасило по давност.

При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че срещу него има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже, че е придобил процесното вземане от първоначалния кредитор „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, както и че са извършвани действия, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок, тоест, че вземането му не е погасено по давност.

В случая ищцата П. К. К. е доказала твърдението си, че срещу нея има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесната сума. От представените с исковата молба писмени доказателства (л. 13 – л. 16 от делото на СРС), както и от приложеното по делото копие на изп.д. № 20148500400840 по описа на ЧСИ А.Б., се установява, че за събиране на посочената в исковата молба сума срещу ищцата е образувано заповедно производство по заявление на кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, издадени са заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК от 08.05.2014 г. и изпълнителен лист от 08.05.2014 г. по гр.д. № 20450/2014 г. на СРС, ГО, 25 състав, и е образувано изп.д. № 20148500400840 по описа на ЧСИ А.Б..

Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, въпреки разпределената му с доклада по чл. 146 ГПК доказателствена тежест, не доказва твърдението си, че в хода на изпълнителното производство, с договор за цесия от 26.05.2017 г., сключен между него и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е придобил процесното вземане от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Представеното в изпълнителното производство уведомително писмо от 09.06.2017 г. за извършено прехвърляне на вземания (цесия), адресирано до П. К. К. (л. 72 от ИД), не съдържа индиция, 2 че процесното вземане е било прехвърлено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, защото от съдържанието на писмото е видно, че същото е съставено и подписано от цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на пълномощник на цедента „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, а доказателства за такова упълномощаване не са ангажирани. На следващо място, ответникът, нито в изпълнителното производство, нито в настоящото исково производство, не представя сочения от него договор за цесия от 26.05.2017 г., за да се установи дали процесното вземане действително е било включено в предмета на договора. Ето защо следва да се приеме, че не е доказано „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД има вземане към П. К. К. за сумата 174,04 лв., представляваща главница по договор за кредит от 07.05.2012 г., сключен между П. К. К. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

Доводите на въззивника, че уведомяването на длъжника за извършена цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия биха били от значение, ако по делото бе доказано сключването на договор за цесия с предмет процесното вземане.

Предвид изложеното предявеният от П. К. К. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ се явява основателен и подлежи на уважаване.

Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, включително в частта за разноските.

При този изход на делото въззивникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплати на процесуалния представител на въззиваемата П. К. К. адв. Р. Р. сумата 200 лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивна жалба, определено по реда на чл. 9, ал.

1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба№ 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразено с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 496 от 11.01.2023 г. по гр.д. № 27395/2022 г. на СРС, ГО, 25 състав.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.

78, ал. 1ПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплати на адв. Р. К. Р., САК, ЕГН **********, сумата 200 лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивната жалба.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4