Решение № 104 от 15.04.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. гр. Хасково, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20255640200545 по описа за 2025 година Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– Е. В. А., ЕГН **********, от ******, е депозирал жалба против Наказателно постановление № 24-1253-002978/20.09.2024г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за това, че на 10.09.2024г. в 15:20 часа, в гр.Хасково, по бул.“Съединение“- до магазин „Цветелина“ в посока към бул.“Стефан Стамболов“ управлява лек автомобил „********“ с рег.№ *****, като водача не е поставил обезопасителен колан, с който автомобила е обурудван, с което за виновното нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки.

В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява, не взема становище по жалбата си. Упълномощеният негов процесуален представител поддържа жалбата, счита, че административното обвинение не е доказано, не били спазени законовите изисквания по отношение на сроковете за издаване на НП, не можело да се установи и от субективна страна извършено нарушение. Счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, пледира за отмяната му и за присъждане на сторените по делото разноски.

1

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата- Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“- редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, пред компетентен орган да я разгледа орган- Районен съд- Хасково. Видно от материалите по ЧКАНД №1621/2025г. по описа на Административен съд- Хасково, съобразно Определение по протокол от 26.11.2025г., с предмет обжалване на разпореждане на Районен съд- Хасково за прекратяване на съдебното производство поради просрочие на жалбата, следва да се приеме, че жалбата е била подадена в срок.

По фактическата обстановка се установи, че на 10.09.2024г., полицейските служители А. А. и Р. Р. – служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково, изпълнявали служебните си задължения, като осъществявали контрол над движещите се МПС в гр.Хасково, по бул.“Съединение“- до магазин „Цветелина“. В 15,20ч. същите видели лек автомобил, потеглящ от светофара преди посочения магазин, като служителя Р. забелязал, че водачът е без поставен предпазен колан и подал сигнал със стоп-палка. Спрели същия за проверка, като установили, че спрения автомобил е „********“ с рег.№ *****, а водачът му е настоящият жалбоподател Е. В. А.. Костатирали също, че водачът не е сложил предпазен колан. За констатираното нарушение, на водача А. бил съставен АУАН серия GA, №1389830/10.09.2024г., в който актосъставителят А. А. описал констатациите, като описал нарушение- не използване обезопасителен колан по време на движение. Като нарушена била описана разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Актът бил изготвен и връчен същия ден на нарушителя Е. А., който го подписал, без да описва възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № 24-1253-002978/20.09.2024г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за виновното нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на водача му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е приета като подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неснователна.

Доказателствата по делото са еднопосочни и безпротиворечиви, а именноописаните по-горе АУАН и НП, показанията на разпитания свидетел Р. Б. Р..

Описаното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, е констатирано, описано и правилно отнесено към съответната правна норма. Съобразно разпоредбата на горепосочения текст, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От свидетелските показания се установи, че водачът Е. А. е управлявал 2 посоченото МПС без да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Свидетелят Р. заявява в показанията си, че са спрели водача, защото са забелязали по време на приближаването му, че водачът е без поставен обезопасителен колан, което било и причината, за да го спрат.

Свидетелят е категоричен, че за да спрат един автомобил за проверка във връзка с непоставен обезопасителен колан, следва да са убедени, че и двамата с колегата си са видели, че водача е без поставен колан по време на движение.

Спомня си също, че на мястото, на което са били застанали, е след светофар, като автомобилите потегляли бавно и можели безпрепятствено да видят дали водачът е с поставен или без поставен обезопасителен колан.

Свидетелят- полицейски служител, е възприел ставащото в светлата част на денонощието, на разстояние от автомобила на жалбоподателя, което позволява правилно и без съмнение да видят и възприемат не само поведението на водача, но и това дали същият е поставил обезопасителен колан.

Показанията на свидетеля са логични, последователни, без вътрешни противоречия, дадени са от полицейски служител- възприел станалото в рамките на изпълняваните служебни правомощия и задължения, чието внимание е било насочено именно в тази насока, поради което и съдът ги възприе и кредитира като достовернии.

Съдът не отчете наличие на някакви неясноти или противоречия в показанията на този свидетел, нито пък обстоятелства, водещи до извода за неподкрепеност на фактическата обстановка, описана в АУАН и НП от свидетелските показания. Липсата на детайлна конкретика в показанията на разпитания свидетел не може да се приеме като неустановеност или още повече- като противоречие с описаната фактическа обстановка в обжалваното НП. Но и в случая съдът не констатира разминавания или противоречие между заявеното от полицейския служител и описанието на фактическата обстановка в АУАН и НП.

Следва да се отбележи, че в противовес на заявеното от полицейския служител не се представят каквито и да било факти или доказателства, които да оборват така установената фактическа обстановка. В този смисъл съдът намира, че законовата презумпция, въведена от разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, остана неопровергана и следва да се приеме, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, предвидено в чл.137А, ал.1 от ЗДвП, за което нарушение е следвало да бъде санкциониран с предвиденото в съответната административно-наказателна разпоредба наказание. В случая наличието или неналичието на видеозаписи от боди камерите на полицейските служители не може да се счита за неустановеност или недоказаност на установената фактическа обстановка, доколкото използването на подобни камери за установяване и най-вече за доказване на едно извършено административно нарушение противоречи като цяло на духа на ЗАНН и ЗДвП и е в протиоворечие с основните принципи, заложени в законодателството, свързани с доказването на определени действия.

При издаването на процесното постановление административно-наказващия орган е изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и текста от закона - предвиждащ наказание за въпросното 3 нарушение. В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.

С оглед изложеното и предвид установените факти по делото, съдът приема, че в случая както от обективна, така и от субективна страна жалбоподателят е нарушил задължението си, вменено с разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗдвП, като въпреки задължението си, като водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не е използвал обезопасителен колан, с какъвто управляваното МПС е оборудвано.

В случая нарушението е описано и доказано по безспорен начин, като не се откриха обстоятелства, които да внасят съмнение в това, т.е. наказателното постановление е издадено при условията на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, включително и тази на ал.1, т.5 от същата разпоредба, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено същото и обстоятелствата, при които е извършено. Времето, мястото на нарушението и начинът на извършването му са установени по недвусмислен и безспорен начин, като тяхното изписване не предпоставя объркване или невъзможност за разбиране на вмененото на водача нарушение. Не се представиха доказателства – сочещи противното или внасящи основателни и подкрепени с доказателства съмнения в установеното.

Констатациите описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби на ЗДвП, които водачът е нарушил и на изяснената в съдебно заседание фактическа обстановка.

Следва да се отбележи, че законовата презумпция предвижда наличието на доказателствена сила на редовно съставените актове- до доказване на противното. Такъв вид доказване следва да бъде осъществено с надлежни доказателства и доказателствени средства, като единствено представянето на възражения и неподкрепено заявление, че констатираното от контролните органи не отговаря на истината, не е достатъчно. За да бъде установено и доказано удно адм.нарушение, същото следва да е установено по време, място и начин на извършването му, както и да е установен нарушител. Така установената фактическа обстановка следва да е отнесена към съответната материална норма, която е нарушена, а след това- към съответната санкционна такава, предвиждаща съответното адм.наказание. В случая при служебно извършената от съда проверка на протеклото адм.-наказателно производство, не се установиха съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до нарушено право на защита на жалбоподателя. Убеждението на жалбоподателя за недостоверност на изнесените факти и обстоятелства от свидетеля по установената фактическа обстановка не може да се приеме като обстоятелство, оборващи тези показания и още повече- наличието на законови основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Като цяло, съдът не възприе възраженията на жалбоподателя, но дори и при тяхното възприемане, посочените такива не сочат съществени процесуални нарушения, които да са от рода на тези- налагащи отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В този смисъл съдът намира, че законовата презумпция, въведена от чл.189, ал.2 от ЗДвП, остана неопровергана и следва да се приеме, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, предвидено в чл.137А, ал.1 от ЗДвП, за което нарушение е следвало да бъде 4 санкциониран с предвиденото в съответната административно-наказателна разпоредба наказание.

При издаването на процесното постановление административно-наказващия орган е изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и текста от закона - предвиждащ наказание за въпросното нарушение. В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.

Разпоредбата на санкционната норма– съответстваща на нарушението предвижда наказание „Глоба“ е с установен размер от 50лв. (чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП- в сила от 10.05.2024г., действащ към момента на извършване на описаното адм.нарушение) и доколкото този размери е с фиксирана стойност, то няма възможност за изменението му.