Решение № 119 от 14.07.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Шумен, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова в присъствието на прокурора С. Кр. А. като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело № 20233600200360 по описа за 2023 година

Производство по чл. 16, ал. 1 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции.

Образувано е по повод постъпило Удостоверение по чл.6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, издадено въз основа на Наказателна присъда № 2255/09.12.2022г., произнесена от Районния съд Арад, Република Румъния по дело № 6189/55/2022, влязла в сила на 13.03.2023 г. по отношение на българския гражданин Х. К. Ф. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в Република България, обл.Шумен, с.Ст. М., ул.“А.“ №65.

Иска се признаване и изпълнение по реда на цитираното рамково решение на влязла в сила наказателна присъда /наказателно решение/, постановена от Районен съд Арад, Република Румъния, с която на българския гражданин Х. К. Ф. е наложено наказание една година и един месец лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от две години, през който следва да се спазват определени мерки за надзор /пробационни мерки/.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Шумен изразява становище за наличие на основанията визирани в ЗПИИСРРПУНПМАС за отказ от признаване на наказателното решение, имащо характера на присъда на съдебните власти на Румъния.

Осъденото лице Х. К. Ф. е редовно призовано, явява се лично и с упълномощен защитник. Изразява становище, че не желае да търпи пробационните мерки в Р.България, тъй като завръщанията му в страната са епизодични. Представя доказателства – заверени преписи от легализиран преводач, че от няколко години е напуснал пределите на Република България, като до момента се е установил да живее в Кралство Белгия, издаден му е документ за постоянно пребиваващ в Кралство Белгия и е на постоянна работа там с трудов договор. Заявява, че 1 независимо, че постоянния му адрес е в РБългария, местоживеенето му не е на територията на страната и не желае да се върне в нея. Упълномощеният защитник на осъденото лице моли съда да откаже признаване на наказателната присъда на румънския съд.

Шуменския окръжен съд като взе предвид доказателствата по делото и като се съобрази със становищата на страните, намира за установено следното:

От представеното удостоверение по чл.6 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване надзор върху пробационни мерки и алтернативни санкции /ЗПИИСРРПОУНВПМАС/ и Наказателна присъда № 2255/09.12.2022 год., произнесена от Районния съд Арад, Република Румъния по дело № 6189/55/2022, влязла в сила на 13.03.2023 г., се установява, че по отношение на българския гражданин Х. К. Ф. с ЕГН ********** е постановено осъдително решение. С посоченото наказателно решение на Х. Ф. е наложено наказание за това, че на 25.07.2021г. при влизане в Румъния на ГКПП Надлак-Ногилак е управлявал МПС марка BMW, регистрирано в България с ******, по обществената пътна мрежа на Р.Румъния без свидетелство за правоуправление – шофьорска книжка, както и е използвал свидетелство за управление на МПС издадено от българските власти № 2286427915, издадено на негово име и с негова снимка, като е знаел, че документа е фалшифициран.

На основание чл. 335, ал.1 от Наказателния кодекс на Румъния на Ф. е наложено наказание 1- една година лишаване от свобода за извършване на престъплението управление на МПС без притежаване на шофьорска книжка; на основание чл. 323 от Наказателния кодекс на Румъния на Ф. е наложено наказание 3 – три месеца лишаване от свобода за извършване на престъплението използване на фалшиви документи. На основание чл. 38, ал.1 и чл. 39, ал.1, буква „b“ от Наказателния кодекс на Румъния е определено общо наказание в размер на 1-една година и 1 – един месец лишаване от свобода.

На основание чл.91 от НК на Република Румъния е спряно изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“, като е определен двугодишен надзорен срок, считано от влизане на решението в сила.

С посоченото решение на основание чл.93, ал.1 от НК на Република Румъния по време на определения надзорен срок на подсъдимия Х. К. Ф. са наложени следните мерки:

-да се явява пред Пробационна служба на Арад на посочени от службата дати;

-да приеме посещенията на пробационен служител, определен за надзора му;

-да уведомява предварително за смяна на жилището и за всяко пътуване, което надвишава 5 – дневен период, както и за връщането си;

-да уведомява за промяна на работното му място.

-да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху средствата му на препитание.

На основание чл.93, ал.2, буква „b“ от НК на Република Румъния по време на определения надзорен срок на подсъдимия Х. Ф. са наложени следните мерки:

-да посещава програма за социална реинтеграция, провеждана от пробационната служба на Арад.

На основание чл.93, ал.3 от НК на Република Румъния по време на определения надзорен срок на подсъдимия Х. Ф. е наложена следната мярка:

-да полага общественополезен труд към Местния съвет на комуна Владимиреску за период от 60 - шестдесет дни.

Извършеното е квалифицирано като деяния по чл. 335, ал. 1 от НК на Република Румъния /управление на МПС без свидетелство за управление на МПС/ и по чл. 323 от НК на Република Румъния /измама – използване на неистински официален документ/. От описаното става ясно, че се касае за деяния, извършени на територията на издаващата държава и непопадащи под юрисдикцията на българските съдилища.

По силата на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване 2 на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на наказателно решение на чуждестранен съдебен орган и за изпълнение на наложените с коментирания по-горе съдебен акт пробационни мерки.

Удостоверението по чл. 6 от Рамковото решение е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.

6 от българския закон. То съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в изисканото съдебно решение, постановено от румънския съд, чието признаване се иска – наказателно Решение/Наказателна присъда № 2255/09.12.2022 год., произнесена от Районния съд Арад, Република Румъния по дело № 6189/55/2022, влязла в сила на 13.03.2023 г.

Касае се за окончателен съдебен акт на съд на издаващата държава, с който се установява, че българският гражданин Х. Ф. е извършил престъпление и му се налага наказание с отложено изпълнение, съпроводено с определени пробационни мерки, т. е. съдебно решение за налагане на пробационни мерки по смисъла на чл. 3, ал. 1 б. "б" от ЗПИИСРРПУНПМАС.

В удостоверението и съдебния акт са описани извършените деяния, а именно – управление на МПС в издаващата държава от лице, което не притежава свидетелство за управление и използване на неистински официален документ, наказуеми съответно по чл. 335, ал.

1 и по чл. 323 от НК на Република Румъния.

Извършвайки преценка за наличие на условията за признаване и изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, постановено от издаващата държава – Р Румъния, съдът констатира, че деянието, квалифицирано по чл. 323 от НК на Р.Румъния /използване на неистински официален документ/ е аналогично с престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 от НК . Що се касае до деянието по чл. 335, ал. 1 от НК на Р Румъния, съгласно съдебната практика, същото не припокрива състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК на Р. България. Според чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС условието за двойна наказуемост на деянието ще бъде изпълнено и в случаите, в които елементите от престъпния състав по законодателството на издаващата държава не се препокриват напълно с признаците на състава по законодателството на изпълняващата държава, в случая Р България. Последователно в съдебната практиката е прието, че деянието – управление на МПС без съответно свидетелство за управление по чл. 335 от НК на Р. Румъния, търпи несъответствие с основните признаци на състава по чл. 343в, ал. 2 от НК на Р.България, доколкото обективните параметри на визираното престъпление включват наличието на предходна административна санкция на водача на МПС и едногодишен срок, в рамките на който да е осъществена новата дейност по управление на МПС без съответно свидетелство за управление.

Аналог на престъплението по чл. 335, ал. 1 от НК на Р. Румъния не се открива и в съставите по чл.

343в, ал. 1 и ал. 3 от НК , уреждащи сходни обществени отношения, както и в нито един друг престъпен състав от НК на Р. България. Същевременно, обсъжданото престъпление не попада и в списъка по чл. 14, ал. 2 от ЗПИИСРРПУНПМАС, за които двойната наказуемост не е предвидена като условие за признаване и изпълнение на постановеното от чуждия съд наказателно решение.

Посоченото деяние според българското законодателство има характера на административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и по силата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се санкционира по административен ред, с налагане на наказание глоба. /в т. см. Решение № 90/23.06.2020 г. по ВЧНД № 146/2020 г. по описа на БАС/. Ето защо следва да се заключи липса на двойна наказуемост на деянието по чл. 335, ал. 1 от НК на Р Румъния, за което е осъден българският гражданин Х. К. Ф..

Изследвайки обстоятелствата, свързани с личността на осъденото лице и неговото местоживеене, предвид условията по ЗПИИСРРПУНПМАС за признаване и изпълнение на постановеното от румънските съдебни власти наказателно решение, съдът установи чрез представените доказателства в съдебното заседание – легализиран превод на трудов договор и на документ за постоянно пребиваване в Кралство Белгия за осъденото лице, които изключват извод за трайна актуална свързаност с обявения му постоянен и настоящ адрес в с. Ст. М.. По делото са налице последователни данни за пребиваването на осъденото лице извън територията на Р България и липса на намерение за връщането му в страната на този етап. Представените доказателства установяват че Х. Ф. се е установил да живее и работи извън страната, трайно 3 пребивава в Кралство Белгия и не желае да се завърне в РБългария. Трайна свързаност на осъдения с Р. България не се установява и с оглед трудовата му ангажираност в Кралство Белгия.

Горните доказателства, съдържащи се в приложените по делото документи сочат трайно отсъствие на Х. К. Ф. от Република България, като липсват доказателства той да желае да се върне в нея. Макар и адресно регистриран в с. Ст. М., обл. Шумен, за местонахождението на Ф. са налице категорични данни, че пребивава постоянно в Кралство Белгия. Така установеното трайно отсъствие на осъдения Ф. от страната, без оглед на съществуващите данни по справката от НБД "Население" за постоянен и настоящ адрес в с. Ст. М., обл. Шумен, се явява пречка определените от румънския съд пробационни /надзорни/ мерки реално да бъдат изпълнявани на територията на нашата страна от пробационната служба по местоживеене на лицето. Не е налице и изключителност на случая, при която съдът може да признае решението на румънския съд - чл. 14, ал. 4 ЗПИИСРРПОУНПМАС , тъй като към момента има данни за местоживеене в Кралство Белгия, а не са налице също така и данни да се е преместил постоянно на територията на нашата страна, за да работи или учи, още повече липсват каквито и да било сведения в какъв времеви период и дали осъденият ще се завърне, за да живее постоянно на територията на нашата страна, за да бъдат изпълнени спрямо него пробационните мерки за срок от две години, считано от 13.03.2023 г. – датата на влизане в сила на присъдата /наказателното решение/ на Районен съд – Арад.