Решение № 1230 от 17.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1230 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330107245 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация, както следва: основен- по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и насрещни- по чл. 240 и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата С. С. В., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*********” № ***, чрез пълномощник адв. С. Н., е предявила против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, представлявано от управителя З. Ст. Р., иск за прогласяване нищожността на клаузата от онлайн договор за кредит № **********/ 13.01.2025 г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на документи в размер на 123, 15 лева, поради противоречие с императивни правила на ЗЗД и ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен онлайн договор за кредит № **********/ 13.01.2025 г., в размер на 500 лева, за срок от 30 дни- или до 12.02.2025 г. Нямало посочени ГПР и ГЛП, общо дължимата за връщане сума била 640 лева, но се дължала и допълнителна услуга „такса бързо разглеждане“ в размер на 123, 15 лева.

Сумата следвало да се получи чрез *****. Ищцата усвоила кредита, но не дължала таксата за бързо разглеждане. Тази уговорка била неравноправна, защото опциите при сключване на договора били- или заплащане на тази такса и получаване на становище по 15 минути, или обикновена заявка, за която се чакало становище от 7 дни. При това положение заемателят бил принуден да избере опцията за бързо разглеждане. Преди подписване на договора не бил ясен размерът на тази такса, а с оглед размера й липсвала еквивалентност между насрещните 1 престации. Клаузата имала неравноправен характер и с нея се целяло единствено неоснователно обогатяване, като с тази уговорка се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19 ал.

4 от ЗПК. Клаузата противоречала на добрите търговски практики и на принципа на добрите нрави. Освен това, на основание чл.10а ал. 2 от ЗПК се забранявало да се изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата била изцяло във вреда на потребителя и не била индивидуално договорена. Моли се за признаване на нищожността й. Претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява, но пълномощникът й представя писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК се предявяват насрещни искове от ответника. Признава се сключеният между страните договор за кредит, по който лицето получило сумата от 500 лева, като се дължала и договорна лихва от 16, 85 лева. Кандидатстването за кредита ставало по реда на ЗПФУР чрез подаване на онлайн заявка, като на клиента се предоставяла и необходимата преддоговорна информация. При заявена услуга „бързо разглеждане“ оценката за кредитоспособността на заявителя чрез извършване на съответните проверки в различни регистри се извършвала веднага, но това ангажирало допълнително финансов и човешки ресурс, поради което се начислявала и съответната такса. Между страните се подписало споразумение за тази допълнителна услуга и в рамките на 15 минути заявката била разгледана, за което се дължала и съответната такса. Допълнителната услуга не била условие за получаване на заявената сума, като тя се начислявала единствено при заявено желание от клиента. Договорът и ОУ се изпращали на кандидатстващия по електронната му поща. С изтичане на падежната дата- 12.02.2025 г. задължението по кредита не било изплатено и тъй като кредитът бил изцяло падежирал, то станало изискуемо. Посочва се, че услугата „бързо разглеждане“ не била част от договора за кредит, а предмет на отделно споразумение. Предвид неизпълнението на задължението на длъжника да върне получената сума, се предявяват насрещни искове: за главница по кредита в размер на 500 лева и за договорна лихва- в размер на 16, 85 лева, ведно със законната лихва. В с.з. страната не се представлява, но чрез пълномощника си взема писмени становища.

Като отговор на исковата молба се посочва, че доколкото процесната клауза за допълнителна услуга не била част от договора за кредит, то тя не попадала в обхвата на ГПР, защото не била от основните елементи на договора, а представлявала незадължителна услуга. В този смисъл невключването й в ГПР не довело до недействителност на договора.

Размерът на сумата за услугата бил изначално ясен и лицето било предварително уведомено още при кандидатстването си за това. Тази допълнителна услуга била заявена по желание на клиента, а не била задължително условие за отпускане на кредита, доколкото била предвидена като възможност. Таксата за нея не била свързана с управление или усвояване на кредита, а покривала административни разходи на дружеството, като размерът й не бил необосновано висок. Моли делото да се гледа в отсъствие на страната. Моли за отхвърляне на иска и за уважаване на насрещните искове. Претендират се и разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат.

Постъпил е отговор от първоначалния ищец на насрещния иск на ответника, в който 2 се посочва, че договорът за кредит бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави и неспазване на императивните изисквания на ЗПК и в тази връзка била дължима само главницата. В ГПР следвало да се включат всички задължения по кредита, което в случая не било направено. Моли за отхвърляне на насрещните искове, като претендира и разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за кредит № **********/ 13.01.2025 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 500 лева.

Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 30 дни, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 41 %, ГПР- 49, 70 % и общ размер на всички плащания- 516, 85 лева.

Със споразумение от 13.01.2025 г. за допълнителна услуга „бързо разглеждане“ на искането за кредита, на лицето е предоставена такава, за която е начислено и съответно възнаграждение в размер на 123, 15 лева.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем и споразумението, от общите условия и СЕФ.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза, по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за бързо разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително същата е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от споразумението към 3 договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Според представените условия опциите при сключване на договора за паричен заем са две: или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на становище до 15 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 7 дни, поради което при необходимост от разглеждане на заявката в по- кратък срок, заемателят винаги ще е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер- 123, 15 лева или около 1/4 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.

На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса, а именно- че кредиторът е разгледал заявката на заемателя в срок до 15 минути. Липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и часът, в който е сключен договорът между страните. Липсват и данни от заемодателя да е представено становище по искането за заем в посочения срок от подаване на предложението за сключване на договора за паричен заем, поради което не са налице предпоставките за начисляване на такса за експресно разглеждане документите.

На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за бързо разглеждане на кредита- налице е клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК, поради което и следва да се приеме, че и въпросната клауза се явява нищожна.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до 4 настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи- такси, неустойки и т.н.

В този смисъл установителният иск се явява основателен и следва да се уважи.

По отношение на насрещните искове- предявяват се такива за главница в размер на 500 лева, ведно със законната лихва, както и за договорна лихва от 16, 85 лева. Доколкото обаче съдът намира, че договорът за кредит е недействителен (като съдържащ нищожна клауза по споразумението към него за такса за услуга, с която той не отговоря на императивното изискване на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК), то отношенията между страните вече следва да се уреждат в хипотезата на неоснователно обогатяване. След като между тях няма валидно действащо правоотношение по договор за кредит, е без значение крайният падеж, който в случая е ирелевантен. Кредиторът твърди, че цялата заемна сума от 500 лева е останала непогасена, а отделно- длъжникът не оспорва това обстоятелство, т.е. няма твърдения, че е погасена каквато и да е сума по кредита, нито пък се представят подобни доказателства, а това е в тежест на длъжника и оттук следва да се приеме, че цялата заемна сума като чистата стойност на кредита е останала неплатена. Както вече по- горе се посочи, при недействителност на кредита (каквато се установява тук) според чл. 23 от ЗПК, не се дължи нищо повече от полученото. Доколкото обаче винаги се дължи връщане на главницата от страна на длъжника, която я е получил, то искът за главница се явява основателен в пълния му претендиран размер от 500 лева/ 255, 65 евро. По отношение на акцесорния иск за възнаградителната лихва обаче искът следва да се отхвърли изцяло, доколкото предвид недействителността на договора, потребителят не дължи лихви или други разходи.