Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 354 от 27.05.2025, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 636/2024
Вид
Решение № 354
Подписан
27.05.2025
В сила
18.06.2025
Състав
КРИСТИАН АТАНАСОВ БАДЖАКОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Казанлък, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510100636 по описа за 2024 година

Предявена е молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. с чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД.

Ищцата С. З. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** чрез пълномощника си адв. И. Н. със съдебен адрес: *** твърди, че с ответника Е.

И. О., род. на ********** г., гражданин на Република у., е сключила граждански брак на 16.02.2013 г. в ***. В брака си имали родена дъщеря - М.

Е.ивна О., ЕГН **********.

Поради различни протИ.речия бракът между страните бил прекратен с решение, постановено на 31.10.2019г. по съдебно дело №759/11557/19 на С.

Районен съд гр. К., Р. у.. Ищцата запазила фамилното име на бившия си съпруг - О.. След развода родителските права спрямо дъщеря им - М. били предоставени на нея, като двете останали да живеят в гр. К., Р. у..

Твърди, че през месец март 2022г., ищцата и дъщеря й напуснали Р. у. и се прибрали в Р. България, като се установили в гр. Казанлък в апартамент на баща й. Записала дъщеря си - М. да учи в ***.

Ищцата сочи, че на 26.10.2023г. в гр. Казанлък сключила граждански брак с украинския гражданин В.А.Щ., роден на 16.07.1990г., като със сключването му приела фамилното име на новия си съпруг - Щ.. Понастоящем живеели в *** Твърди, че преди около година на няколко пъти разговаряла с ответника, за да й съдейства за издаването на паспорт на детето им, но той категорично отказал. Преди няколко месеца отново се опитала да се свърже с него, за да й окаже съдействие за издаването на паспорт на дъщеря им, но мобилния оператор, който той ползвал, й отговарял, че телефонният номер на абоната е грешен или абонат с такъв номер не съществува.

Свързала се с негови близки да й съдействат да се свърже с него, но те 1 също й отговорили, че от няколко месеца нямали никаква информация и връзка с него.

От около шест месеца нямала никаква връзка с ответника и понастоящем нямала никаква представа къде се намира

Ищцата твърди, че ответникът отказва да даде съгласие за изваждането на необходимите лични документи на детето, поради което за същата се поражда правен интерес да подаде настоящата молба по чл. 127а СК. Моли съда да постанови решение, с което да даде заместващо съгласие на ответника за издаване на необходимите лични документи на детето М. Е.ивна О. с ЕГН ********** - задграничен паспорт и лична карта /след навършване на определените за издаването и години/, за получаване на готовия и паспорт и лична карта, както и за разрешаване /съгласие/ да посещава всички държави членки на ЕС, както и Р. Сърбия, Р. Северна Македония, Р. Турция и Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия само и единствено със съгласието на своята майка законна представителка - С. З. Щ. с ЕГН ********** или упълномощено от нея пълнолетно лице по различно време на годината, без ограничения в броя на пътуванията и тяхната продължителност до изтичане на срока на задграничния паспорт на дъщеря ми след датата на издаването му.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Е. И. О. чрез назначения за особен представител адв. Р. Ж. М.. Счита иска за допустим и основателен, заявява, че не е налице законова пречка за издаване на необходимите лични документи, поради което не се протИ.поставя.

Сочи, че производството по чл. 127а от СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност на искането на единия родител за даване на заместващо съгласие за пътуване на детето в чужбина. Водещ за съда бил интересът на детето, като преценката се правела конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Съдът вземал решението си въз основа на задълбочен анализ на конкретните факти, установени в хода на производството. В конкретния случай в исковата молба не били посочени конкретни факти и обстоятелства, които да налагат пътуването на детето в посочените страни, поради което становище по това ще вземе едва след посочване на такива факти и обстоятелства и след събиране на всички доказателства по делото. Сочи, че до приключване на военните действия в у. съдът не следва да дава заместващо съгласие детето да пътува до тази страна.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното:

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0427/04.10.2022 г. на Община К., детето М. Е.ивна О., ЕГН ********** е с родители майка С. З. Щ., ЕГН ********** и баща Е. И. О., род. на ********** г., гражданин на Република у..

С Решение №759/11557/19 от 31.10.2019 г. на С. Районен съд - К. упражняването на родителските права след прекратяване на брака е предоставено на майката С. З. Щ., ЕГН **********. С Решение 2

№759/21523/21 от 01.12.2021 г. на С. Районен съд – К. е определен режим на лични отношения на детето с бащата Е. И. О..

Видно от Удостоверение за постоянен адрес изх. № 0426/27.02.2024 г., издадено от Община К. детето живее и се отглежда на адреса на майката С. З.

Щ. в ***.

Видно от Удостоверение изх. № 58/27.02.2024 г., издадено от ОУ „**“ – Казанлък, детето М. Е.ивна О., ЕГН ********** е записано в посоченото училище в 5 - ти клас през учебната 2023/2024 г. От данните по делото е видно, че детето посещава редовно учебните занятия и не отсъства безпричинно.

Видно от приетия по делото Социален доклад с вх. №7028/28.04.2025г., изготвен от Дирекция „Социално Подпомагане“ - К., че детето има нужда да участва в ученически екскурзии и да ходи на почивка, заедно с близките си.

Бащата не е осигурил писмено съгласие за издаване на паспорт, както и не е дал съгласие за пътуване в чужбина. Дирекция „Социално подпомагане“ – К. намира, че е в интерес на детето да бъде допуснато издаване на паспорт и лична карта, както и същото да пътува извън страната, като участва в организирани ученически пътувания.

От показанията на свидетелите Н.Е. Н. и П.Р. Н.а, които съдът кредитира като пълни, последователни относими към спора, е видно, че детето иска да пътува в чужбина, като най-вече да участва в състезания по спортно катерене и ориентиране. Посочват, че от продължително време се занимава с този спорт и има значителни постижения, но поради липсата на съгласие от страна на бащата не може да участва в състезания, които се провеждат в чужбина на територията на Гърция, Турция и Румъния. Също така не може да вземе участие в Балканските първенства и такива на територията на Европейския съюз. Свидетелите посочват още, че детето има роднини в Холандия и Словения, които не може да посещава, а много иска да види.

Ответникът не се е явил лично в насроченото открито съдебно заседание, за да бъде изслушан по реда на чл. 127а, ал. 3 от СК. Не изпраща отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. Вместо него се явява неговият особен представител, който представя отговор на исковата молба, като не оспорва иска и също намира за необходимо даването на заместващо съгласие на бащата за пътуване в чужбина и издаването на лични документи.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Предявена е молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. с чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД. От съда се иска да даде разрешение – заместващо съгласие за пътуване в чужбина и издаване на паспорт и лична карта на детето М. Е.ивна О., ЕГН **********, като за целта да бъде заместено съгласието на бащата Е. И. О. за разрешение за пътуване в чужбина и подаване на заявление за издаване на паспорт и лична карта, както и получаването им от майката С.

З. Щ..

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС, 3 постановено по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК, съдът може да разреши по реда на член 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.

В случая пътуванията и почивките в чужбина са в интерес на детето, тъй като така ще се обогати и разшири мирогледа на детето, ще се повиши общата му култура, както това ще допринесе и за укрепване на физическото и емоционално му състояние, като и становището в представеният социален доклад от ДСП - К. е в същия смисъл – именно че е в интерес на детето да има възможност да пътува в чужбина. Също така ограниченията в пътуванията на детето, биха затруднили значително контакта му с роднини в чужбина и развитието му в областта на спортното катерене и ориентиране.

Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република България, според който всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, намира, че е в интерес на детето да пътува в чужбина. Ето защо съдът намира, че следва да бъде заместено липсващото съгласие на ответника за пътуване в чужбина за срок до изтичане на срока на валидност на паспорта, за участие в състезания по спортно катерене и ориентиране, почивки и екскурзии, до държавите-членки на Европейския съюз, Англия /Обединено кралство Великобритания/ и Северна Ирландия, всички съседни на Република България страни. Съдът намира, че в посочените държави е в интерес на детето на пътува с посочените по-горе цели доколкото същите са конкретни, всички са страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г. По отношение на срока съдът намира, че е в интерес на детето да бъде определен срок до изтичане на срока на валидност на паспорта. Съгласно цитираното тълкувателно решение съдът не може да дава разрешение на детето за пътуване в страни, в който има военни конфликти, бедствия и аварии. Поради тази причина не може да бъде дадено разрешение за пътуване в у., т.к в страната има действащ военен конфликт. Поради тази причина следва да бъде ограничено разрешението до държавите-членки на Европейския съюз и съседните на Република България страни.

С разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД е регламентирана необходимостта от съгласие на двамата родители, за да бъде издаден задграничен паспорт на ненавършилото пълнолетие дете и за да напусне страната. В посочената разпоредба законодателят не прави разлика между прекратен брак с постановени мерки, хипотезата на родители, които не са в законен брак и хипотезата на родители, които са в законен брак. Необходимо е съгласие на двамата родители.

С разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Правилника за издаване на българските лични документи, законодателят е регламентирал когато няма съгласие кое е основанието да бъде издаден паспорт – влязло в сила съдебно решение за разрешение за издаване на паспорт, без да е необходимо съгласие на двамата родители. Това решение следва да бъде постановено в производството по чл. 123 от СК. Изречение второ е аргумент в тази насока.

Издаването на паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването 4 на родителските права. По делото не бе оспорено от ответника твърдяното от ищцата обстоятелство, че същият не е предоставил съгласието си за издаване на паспорт на детето. Липсата на съгласие между родителите, прави невъзможна нормалната комуникация между тях. По изложените съображения предявената претенция е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Съгласно данните по делото бащата Е. И. О. не осъществява контакт с детето почти три години.

Чл. 127а от Семейния кодекс, в частност урежда отношенията между родителите във връзка с упражняването на родителските права по въпроси свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това. Когато не се постигне съгласие между тях по даден въпрос, спорът се решава от съда. Издаването на паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права. Родителите имат не само права, но и задължения към децата си, които те следва да изпълняват с оглед интересите на децата, отчитайки не само субективните, но и обективните обстоятелства от значение за правилното физическо и интелектуално развитие на детето, водещи до изграждането му като личност. По делото е представен социален доклад Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък. Становището изразено в него, е че в интерес на детето е да бъде гарантирано правото му на пътуване извън страната и издаване на паспорт.