Решение № 3097 от 28.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3097 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100514347 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С първоинстанционното решение № 10030 /13.06.2023 г., постановено по гр.д. № 20302/2022 г. на СРС, ГО, 75 състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Г. Н. И., извършено със Заповед № 116/15.02.2022 г. на изпълнителния директор на "Многопрофилна болница за активно лечение "С.И М." ЕАД, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца; ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал.

1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „Лекар кардиохирургия в Отделение по кардиохирургия“ в "Многопрофилна болница за активно лечение "С.И М." ЕАД и ответникът е осъден на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл.225 КТ да заплати на ищеца сумата от 26 744 лева - обезщетение за оставане без работа и обезщетение за работа при друг работодател с по-ниско възнаграждение отколкото при ответника за периода от 16.02.2022 г. – 16.08.2022г. , като искът е отхвърлен за разликата над 26 744 лева до пълния предявен размер от 69 330 лева като неоснователен.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 193170/06.07.2023 г. /дата пощ.кл.

05.07.2023 г./ на „Многопрофилна болница за активно лечение "С.И М." ЕАД“ срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ да бъдат отхвърлени. Излага, че издаденият на 10.02.2024 г. болничен лист на служителя – ищец е представен на 1 ответника – работодател и сега въззивник едва на 17.02.2024 г. или два дни след връчването на предизвестието и заповедта за уволнение; поради това и неспазването на сроковете по чл. 9, ал. 2 Наредба за медицинската експертиза то работодателят не е бил уведомен от служителя за започнало използване на разрешен отпуск и закрилата по чл.

333 КТ е отпаднала. В самия болничен лист, издаден на 10.02.2024 г. за отпуск по болест считано от 09.02.2024 г., не са изложени в графа „Бележки“ причини по чл. 9, ал. 4 от Наредба за медицинската експертиза. Също така служителят се е явил на работното си място на дата 10.02.2024 г. Оспорва твърденията за действия на работодателя по злоупотреба с право във връзка с уволнението поради съкращаване на щата. Сочи, че е извършен подбор, който не е формален, а напротив – обсъдени са всички относими критерии и служителите са оценени по точкова система след всестранно изследване на обстоятелствата и представянето им.

Въззиваемият Г. Н. И. оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението в сочените части и присъждане на сторените по делото разноски. Оспорва да се е явил на работа на 10.02.2024 г., като пояснява, че всъщност е отишъл на среща в отдел „Човешки ресурси“ по адреса на управление на работодателя, а полага труд в болницата в Бургас. Сочи, че е уведомил прекия си ръководител д-р К. с и-мейл от 09.02.2024 г., че ще отсъства от работа поради заболяване, поради което работодателят е бил уведомен за започналото използване на отпуск и се прилага закрилата по чл. 333 КТ. Също така д-р К. бил член на комисията по подбора и е следвало да уведоми останалите членове на същата и процедурата да се отложи.

Оспорва процедурата по подбора като фиктивно проведена. Относно случая с операцията, при която е имало разногласия относно метода на провеждането й, излага, че това съставлява частен случай, а и е имало неразбирателство между него и прекия ръководител. Отново се позовава на чл. 8 КТ като твърди злоупотреба с право единствената цел на съкращението на щата била да се съкрати именно ищецът, сега въззиваем.

Подадена е и насрещна въззивна жалба вх. № 323412/14.11.2023 г. /дата пощ.кл. 13.11.2023 г./ на Г. Н. И. срещу решението в частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е отхвърлен за горницата над 26 744 лв. до пълния предявен размер от 69 330 лв. Въззивикът ищец излага, че в последното получена от него брутно трудово възнаграждение на ищеца е включена сумата от 5 885,25 лв., която макар и да се изплаща при наличие на определени условия, посочени в трудовия договор, то на практика е изплащано ежемесечно; възнаграждението е с постоянен характер; в трудовия договор същото е посочено наред с основното; в последния пълно отработен месец преди уволнението ищецът е постигнал резултатност, качество на работата и другите условия. По тези доводи ищецът твърди, че това възнаграждение е с постоянен характер и следва да бъде включено в обезщетението по чл. 225 КТ, като приемайки противното съдът е постановил неправилно решение. Оспорва, че Вътрешните правила за организация на работната заплата да са антидатирани; същите не били сведени до знанието на ищеца.

Въззиваемият „Многопрофилна болница за активно лечение "С.И М." ЕАД“ оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението в сочените части и присъждане на сторените по делото разноски. Излага, че сумата от 667 лв. е заплащана в определени месеци за наем на квартира в Бургас, а сумата от 5 885,25 лв. е допълнително стимулиране за постигнати резултати. Навежда, че част от твърденията на ищеца в насрещната въззивна жалба са преклудирани.

2

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

С предизвестие № 115/15.02.2015 г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл.

326, ал. 2 КТ ищецът Г. Н. И. на длъжност „Лекар кардиохирургия в Отделение по кардиохирургия“ при ответника „МБАЛ „С.И М.“ ЕАД в болницата гр. Бургас е предизвестен, че трудовото му правоотношение се прекратява поради съкращаване в щата след изтичане на 30 –дневен срок от връчване на предизвестието. Ведно с предизвестието на ищеца е връчена и Заповед № 116/15.02.2022 г., според която трудовото правоотношение по трудовия договор е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т.

2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата, считано от датата на връчване на заповедта.

Ищецът оспорва уволнението. Твърди, че е незаконосъобразно уволнен, тъй като не е налице реално съкращаване на щата, че съкращаването на щата не е извършено от съответния компетентен орган, че не е извършен надлежно подбор, както и че е нарушена разпоредбата на чл.8 от КТ. Твърди, че към момента на уволнението се е ползвал от закрилата на чл. 333, ал. 1, т.3 от КТ, тъй като е бил в отпуск по болест. В исковата молба сочи, че до 08.02.2022 г. вкл. бил в разрешен отпуск, на 09.02.2022 г. не се чувствал добре и уведомил прекия си ръководител д-р К. с и-мейл от 09.02.2024 г., че ще отсъства от работа поради заболяване. Сочи в исковата молба, че му бил издаден болничен лист на 10.02.2024 г., който той изпратил по и-мейл, а впоследствие и входирал при работодателя. На 10.02.2024 г. /уточнение в първо с.з. от 27.10. 2022 г./ бил извикан в отдел „Човешки ресурси“ при адреса на управление на ответника в София /ищецът работи в болницата в Бургас/, където се явил и му предложили трудовото му правоотношение да бъде прекратено взаимно съгласие. Той отказал.

След това на 15.02.2022 г. ищецът получил по и-мейл предизвестие и Заповед № 116/15.02.2022 г., според която трудовото правоотношение по трудовия договор е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Ищецът твърди, че заповедта му е връчена на тази дата - 15.02.2022 г., когато я е получил по ел. поща, отворил я е и се е запознал с нея. Твърди, че брутното трудово възнаграждение по см. на чл. 228 КТ е това, получено от него за м. 01.2022 г. и то включва и сумата от 667 лв. по перо еднократна сума с прехвърляне според фиша, както и сумата от 5 885,25 лв. – допълнително възнаграждение според фиша. Твърди, че и двете възнаграждения са с постоянен характер. В хода на пр-вото пред СРС ищецът е посочил, че на 20.06.2022 г. е постъпил на работа при нов работодател, като е представил трудов договор.

Останалите възражения относно тези суми във фиша, съдържащи се в насрещната въззивна жалба, са преклудирани като сторени за пръв път със същата.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че уволнението е законосъобразно извършено, като е налице съкращаване на щата и е извършен подбор. Твърди, че към момента на уволнението от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, че се ползва от закрилата по чл. 333, ал.1, т. 4 КТ. Ищецът е входирал болничния лист с вх.

№ 234 едва на 17.02.2022 г., т.е. след изтичане на срока по чл. 9, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза; работодателят не е бил уведомен от служителя за започнало 3 използване на разрешен отпуск и закрилата по чл. 333 КТ е отпаднала. В самия болничен лист, издаден на 10.02.2024 г. за отпуск по болест считано от 09.02.2024 г., не са изложени в графа „Бележки“ причини по чл. 9, ал. 4 от НАРЕДБА за медицинската експертиза. Също така служителят се е явил на работното си място на дата 10.02.2024 г. Сочи и че според ответника заповедта за уволнение и предизвестието са връчени на ищеца на 17.02.2024 г. – когато той е върнал по и-мейл сканирани подписани заповедта и предизвестието. Посочването в самите документи на дата 15.02.2024 г. от ищеца било неправилно. Излага, че освен ищеца е уволнен и още един лекар, който също е получил ниски оценки според протокола за извършен подбор. Сочи, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца следва да бъде намалено със сумата на допълнителните възнаграждения с непостоянен характер.

Районният съд е уважил така предявените искове / искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ частично, като не е приел сумата от 667 лв. за наем на квартира в Бургас и сумата от 5 885,25 лв. за възнаграждения с постоянен характер/ по мотиви, че заповедта и предизвестието са връчени на ищеца на 15.02.2024 г., когато той се е намирал отпуск по болест. Прието е, че ищецът се е ползвал от закрилата при уволнение и при липса на твърдения за предварително разрешение на ИТ уволнението е незаконосъобразно.

По силата на договор от 01.04.2021 г. /л. 9/ ищецът е назначен на длъжност „Лекар, кардиохирургия в Отделение по кардиохирургия“. Според чл. 1, ал. 1 от договора работодател е „МБАЛ „С.И М.“ ЕАД със седалище и адрес на управление в София, а мястото на работа на ищеца е в Бургас. Трудовият договор е сключен за неопределено време. Видно от посоченото в договора служителят е постъпил на работа.

Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено с връчване на предизвестие № 115/15.02.2015 г. /л. 13/ и Заповед № 116/15.02.2022 г. /л. 13/, според които трудовото правоотношение по трудовия договор е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т.

2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата, считано от датата на връчване на заповедта.

На първо място, спорно между страните е кога са връчени заповедта и предизвестието и на второ място ползва ли се ищецът от закрилата по чл. 333, ал. 1, т.

4 КТ.

Видно от молба на л. 67 ищецът, който работи в Бургас, а живее в София, е поискал да му бъде разрешено ползването на 6 дни платен годишен отпуск считано до 08.02.2022 г. На служителя е разрешено ползването на отпуска.

На 09.02.2022 г. ищецът не се е явил на работа в болницата в Бургас, което не е спорно между страните. Видно от и-мейл от 09.02.2022 г. от 19,10 ч. /л. 66/, чието получаване не е оспорено от ответника, то ищецът е уведомил прекия си ръководител, че е с влошено здравословно състояние и ще отсъства от работа, като предстои представянето на болничен лист. Към писмото не е приложен болничен лист, но към тази дата такъв не е бил и издаден.