Решение № 703 от 21.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Анна Кофинова при участието на секретаря Бранимира В. И.а Пенова в присъствието на прокурора И. В. П. като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно административно наказателно дело № 20251100605515 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.

С Решение от 29.04.2025г. по НАХД № 987/2025г., СРС, НО, 129-ти състав е признал обвиняемия Р. Г. Д. за виновен в това, че: на 25.10.2022г., около 18:20ч. в с. Лозен, Столична община, на ул. „Съединение“, в близост до № 80, като водач на превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с peг. № ********, който след превозна злополука, в която имал участие - управлявания от него лек автомобил блъснал задната гума на велосипеда, който управлявал К.Л.Т., роден на ********., вследствие на което Т. паднал на земята и получил травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локация и травма на бедрото, не оказал необходимата помощ на пострадалото лице - К.Л.Т., която могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго - не излязъл от лекия автомобил и напуснал местопроизшествието - престъпление по чл.140 НК.

На основание чл.78а, ал.1 НК съдът е освободил от наказателна отговорност обвиняемия, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева.

В негова тежест са възложени направените в хода на досъдебното производство разноски.

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, приобщени по делото.

Срещу решението в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея от адв. С. С. – защитник на обвиняемия Р. Д., в които са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния акт поради неправилно приложение на 1 материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Твърди се несъставомерност на деянието поради липса на възможност обвиняемият да окаже помощ на пострадалия, поради възникнала за самия Д. опасност. Оспорва се съС.ието на пострадалия да е било такова, щото последният да се е нуждаел действително от помощ. Твърди се едностранчивост и необективност на извършения доказателствен анализ. Липсвали и мотиви касателно въпроса – в какво е следвало да се изразява твърдяната дължима помощ, каквито факти не били описани и в постановлението на СРП за освобождаване от наказателна отговорност. Оспорва се и извода на съда – обвиняемият да е направил опит да се укрие след ПТП с оглед управлението на МПС след употреба на алкохол. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на оправдателен съдебен акт по отношение на обвиняемия.

Алтернативно – за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения. Като втора алтернативно – за намаляване размера на наложената глоба.

С Определение по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо събирането на доказателства.

В открито заседание пред въззивния съд защитата поддържа въззивната жалба, на основанията, изложени в нея, както и направените с нея искания относно съдбата на атакуваното решение.

Представителят на СГП оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, респективно първоинстанционния акт да бъде потвърден изцяло.

Обвиняемият в хода по същество поддържа изнесеното от неговия защитник. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване.

Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи. Поради това, въззивната инстанция като цяло възприе фактическата обстановка, аналогична на установена от СРС, а именно:

Обвиняемият Р. Г. Д. е роден на ******** в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование и с ЕГН **********.

Към месец октомври 2022г. същият живеел в село Лозен, ул. „Съединение“ № 12 и работел в Дирекция „Жандармерия“.

На 25.10.2022г. след 18.00ч. свидетелят К. Т. /роден на ********./ и към него момент – малолетен се връщал от уроци по английски език към дома си, който се намирал на адрес: село Лозен, ул. ********. К. Т. бил с колелото си.

2

Около 18:20ч. същият се намирал в близост до пешеходната пътека, находяща се на ул.

„Съединение“ в близост до № 80 в селото, на която решил да пресече улицата от другата страна.

В същото време в този пътен участък на ул. „Съединение“ в посока от ул. „Дъб“ към ул. „Ален мак“ се движел обвиняемият Р. Д., който управлявал собствения си лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ********. Движел се със скорост около 55 км/ч. при разрешена 30 км/ч. в района преди пешеходната пътека, която искал да пресече свидетелят К. Т..

Последният от своя страна започнал да пресича пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила на Д., карайки колелото си. При това обвиняемият Д. не успял да реагира своевременно и колата ударила задната гума на велосипеда. В резултат на удара, свидетелят К. Т. паднал на земята и очилата му изхвръкнали настрани.

Пострадалият се изплашил от случилото се и уринирал върху себе си. Вследствие на падането на земята Т. получил травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локация и травма на бедрото, реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК и травма на бедрото, реализирала медико-биологичния квалифициращ признак „болка и страдание без разстройство на здравето“ по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК.

Очевидец на инцидента бил свидетелят Л. Т. – баща на пострадалия К. Т., който наблюдавал случилото се през прозореца на дома си.

На място присъствали и свидетелите А.Д., Д.С., П.Д.в, С. В. и други неустановени лица. Д., С., Д. и В. се намирали пред магазин на същата улица, като свидетелите С., Д. и В. видели самия инцидент, а останалите макар да не видели самия удар, станали свидетели на начина, по който се развили събитията след това. След ПТП посочените свидетели отишли при момчето, за да му помогнат да стане и да видят съС.ието му. К. Т. се изправил и на зададените въпроси относно съС.ието си, казал, че нищо му няма, само малко го боли единия крак, посочвайки бедрото си. Свидетелят С. успял да види добре водача и го познал, като се сетил кой е и, че живее в селото.

След ПТП обв. Д. отбил автомобила си в дясната част на пътното платно, но не слязъл от него.

След като се уверили, че момчето е добре, посочените по-горе свидетели тръгнали към автомобила на обв. Д., тъй като видели, че същият не слиза. Няколко секунди по-късно още преди да стигнат до него хората, обвиняемият потеглил с автомобила си с висока скорост и напуснал местопроизшествието. Свидетелите се развикали по него, като в същото време неустановено по делото лице хвърлило бутилка по колата, която счупила задното му стъкло.

Междувременно свидетелят Д.Б., който идвал от срещуположната посока, препречил пътя на автомобила, управляван от обвиняемия, но последният не спрял, поради което свидетелят Б. се отдръпнал.

Междувременно на мястото на произшествието пристигнал бащата на пострадалия, който видял, че синът му е уринирал върху себе си от уплаха. Разбрал от очевидците кой е 3 бил водач на МПС, като някои от тях успели да видял и част от номера на автомобила.

По повод инцидента били подадени сигнали на телефон 112, при които били посочени първите букви и цифрите на регистрационния номер на управлявания от обвиняемия автомобил – ********. На място пристигнал екип на Бърза помощ, който откарал детето до болница за оказване на медицинска помощ и преглед.

След като напуснал местопроизшествието, обвиняемият Д. закарал автомобила си на паркинга на Дирекция „Жандармерия“, където работел, след което последният си тръгнал.

Във връзка с подадения сигнал, на мястото на произшествието пристигнал патрул на ОПП-СДВР в състав свидетелите С.К. и Н.Б., както и служители на 08 РУ-СДВР – свидетелите А.В. и Г. Д., като последните останали на място, за да запазят местопроизшествието.

Свидетелите К. и Б. отишли до дома на обвиняемия, но не го открили, като от някой от присъстващите на инцидента лица разбрали, че обвиняемият работи в Дирекция „Жандармерия“.

Свидетелят Л. Т. също отишъл до дома на обвиняемия Д., но съпругата му казала, че го няма. Т. успял да се свърже по телефона с него, представил се, че е бащата на детето, което Д. бил блъснал, но последният му казал, че не е блъскал никого и, че се намира в гр. София и не може да дойде.

Междувременно, свидетелят З.Х., който работел като инспектор в ОДЧ при ЖЗУСофия, получил обаждане от дежурната част на ОПП-СДВР за извършване на проверка дали на паркинга на Дирекция „Жандармерия“ се намира процесния автомобил, собственост на обв. Д., като била обяснена и причината, поради която издирват автомобила. При проверката, която разпоредил свидетеля Х., автомобилът на Д. бил открит, паркиран на паркинга, като за случая било докладвано на Началника на ЗЖУ. Свидетелят Х. се обадил по телефона на обвиняемия Д. и го попитал дали има някакъв инцидент, за който да му съобщи.

Тогава Р. Д. потвърдил случилото се. Казал, че искал да помогне на детето след ПТП, но самият той бил нападнат от семейството на пострадалия с твърди предмети, и тъй като се почувствал застрашен, докарал автомобила си на служебния паркинг. Д. казал също така, че слязъл от автомобила си и се опитал да се извини на родителите на детето, попитал ги дали имат нужда от помощ, но бил агресивно нападнат от тях и от другите присъстващи.

Свидетелят Х. попитал Д. дали може да дойде до Дирекция „Жандармерия“ с автомобил, но последният отговорил, че след ПТП поради стреса бил употребил алкохол, поради което не може да шофира. Поради това свидетелят Х. изпратил свидетеля Д.Ц. – служител в жандармерията с автомобила да докара обвиняемия Д., за да се срещне със служители на КАТ.

Свидетелите К. и Б. също били изпратени до паркинга на Дирекция „Жандармерия“, за да видят дали автомобила на обвиняемия не се намира там, като го установили на място, след което се върнали на местопроизшествието.

В Дирекция „Жандармерия“ пристигнала огледна група, която извършила оглед на 4 автомобила, при което било установено, че задното стъкло било счупено.

Междувременно други служители на ОПП-СДВР – свидетелите Т.А. и А.С. получили информация, че лекият автомобил, с който е реализирано процесното ПТП, се намира на паркинга на Дирекция „Жандармерия“, като същите около 20,15ч. били изпратени в дирекцията, където установили и обвиняемия Д.. Около 20,45ч. свидетелите извършили проверка на обвиняемия за употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер“, който отчел 0,5 промила алкохол в издишания въздух. Свидетелите придружили обвиняемия Д. до УМБАЛ „Света Анна“, където Д. дал кръвна проба. В протокола за медицинско изследване било отбелязано, че по сведение на обв. Д., последният бил употребил алкохол – ракия 300 мл на дата 24.10.2022г.

На служителите на ОПП-СДВР, които извършили пробата с техническо средство, обвиняемият обяснил, че след като реализирал ПТП, се уплашил, тъй като бил употребил малко количество алкохол и имало насъбрани хора, които подвиквали след него и тогава тръгнал с колата, защото помислил, че ще го набият.

Във връзка със случая било образувано ДП № 579/2022г. по описа на СО-СГП.

Контролиращата инстанция изцяло споделя доказателствения анализ, направен от СРС, като счита същият за правилен и изчерпателен. Първостепенният съд е посочил причините, поради които кредитира приобщените доказателства и доказателствени средства, респективно отхвърля част от обясненията на обв. Д., като в тази насока мотивите му не следва да търпят корекция.