Решение № 152 от 08.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. София, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000503397 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 25.05.2021г, постановено по гр.д. № 470/2020г Пернишки окръжен съд, ГО е осъдил ”ДЗИ Общо застраховане”ЕАД да заплати на В. К. М. сумата от 58 800 лв- обезщетение по договор за имуществена застраховка Комфорт за дома, клауза Д5 за застрахователно събитие, настъпило на 04.05.2018г, като е отхвърлил предявения иск до претендирания размер от 144 000лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на Окръжен съд- Перник се обжалва с въззивна жалба от ответника застраховател ”ДЗИ Общо застраховане”ЕАД с оплаквания за неправилност.

Поддържа, че не се установява по делото застрахователно събитие, тъй като овлажняването на имота е имало продължителен, траен характер. Поддържа, че ищецът не е положил усилия за избягване на вредите, чрез монтиране своевременно на отводнителна система. Поддържа, че наводняването е било предвидим процес, а не несигурно, неизвестно събитие. Поддържа още, че ищецът е проявил груба небрежност като не е опазил имуществото си. Поддържа, че съдът не се е произнесъл по наведените от ответника възражения, едно от които за намаляване на обезщетението на 1 осн. чл. 395, ал.6 от КЗ. Евентуално поддържа, че присъденото обезщетение е завишено по размер. Моли въззивната инстанция, след като съобрази въззивните оплаквания на застрахователя, да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск. Претендира разноските, направени пред двете съдебни инстанции.

Ищецът пред ПОС, въззиваем пред настоящата инстанция, не депозира писмен отговор на въззивната жалба на застрахователя.

Ищецът В.М., представляван от адв. Х., депозира насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението на ПОС в отхвърлителната част , с оплакване за неправилност.Моли решението на ПОС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер , както и да му бъде присъдена законна лихва от причиняването на вредите – 08.06.2018г.

Претендира разноски по делото.

Застрахователят е депозирал писмен отговор на насрещната въззивна жалба на ищеца, с който оспорва жалбата като неоснователна.

В о.с.з. въззивникът- застраховател се представлява от адв. В., който поддържа жалбата на застрахователя и оспорва насрещната въззивна жалба. Моли решението на ПОС да бъде отменено, а предявеният иск- отхвърлен. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Въззивникът с НВЖ– ищец по делото не се представлява в о.с.з.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания на ВКС по приложението на закона дадени с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е частично неправилно по съображения, изложени в двете въззивни жалби.

По делото се установява от фактическа страна следното :

По делото не е спорно , а и се установява от представения в препис НА № 10, н.д.

№ 3123/1994г, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ масивна 2 жилищна сграда, със застроена площ от 40кв.м, на два етажа – полусутерен и първи етаж, всеки от които се състои от две стаи, хол кухня и входно антре, ведно с прилежащите към полусутеренния етаж две зимнични помещения под стълбището, обособено помощно стопанско помещение и клозет, заедно с цялото дворно място, върху което е застроена сградата, цялото с площ от 312 кв.м., съставляващо парцел ІV3927, кв.335 по плана на гр. Перник.

Няма спор, а и се установява от представената застрахователна полица, че ищецът е сключил с ответника договор за застраховка на недвижимо имущество със срок на действие от 11.10.2017г до 10.10.2018г. Няма спор, че застраховоното имущество е процесния гореописан имот. Видно от договора страните са договорили пълно застрахователно покритие на имота- клаузи А, А1,б, Д2,Д5, Д7, Д15, при договорено застрахователно покритие на възстановителна стойност и посочена застрахователна сума за къщата от 144 000лв. Няма спор между страните, че първата вноска на засрахователната премия е заплатена от ищеца при подписване на договора. С подписа си под полицата ищецът е удостоверил,че е запознат и приема Общите условия на застрахователя за процесната застраховка.

По делото са представени Общите условия за застраховка имущество – „Комфорт за дома“, изготвени от ответника , от които се установяват покритите рискове, сред които е покритият риск по клауза Д5 - свличане или срутване на земни пластове и/или действие на подпочвени води. Посочено е още кога застрахователят не дължи обезщетение-т.4. В р.V,т.5.1 е посочено и че застрахователният договор се сключва след попълване и подписване на въпросник от кандидата за застраховане. Посочено е т.8.1 какво се приема за възстановителна стойност- сумата, срещу което вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, видп и състояние . В т.11.10. е посочено,че застрахователно обезщетение до 15 работни дни след представяне на всички документи.

Безспорно е между страните по делото, че на 04.05.2018г мазето на къщата на ищеца се пълни с вода.

Видно от представеното уведомление за щета на 11.05.2018г ищецът уведомява застрахователя за твърдяното застрахователно събитие , като посочва,че водата от мазето е била изпомпвана, уведомено е ВиК, според което водата е изворна. Направен е дренаж и укрепване на сградата, като според уведомлението къщата била с пропукани стени, денивелация на под, спукани стени на ограда, разрушен навес и покрив и стълбище.

Видно от писмо от 08.06.2018г ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД уведомява ищеца, че не дължи обезщетение по щетата, тъй като не били налице основания за ангажиране на отговорността му като застраховател по имуществена застраховка, тъй като вредите били настъпвали през дълъг период от време, вследствие на неотстранени повреди от 3 по-рано настъпили събития, бавно и продължително действие на подпочвена влага.

Според застрахователя застраховката между страните покрива пълна загуба или частична вреда на застраховано имущество в резултат на непредвидими и внезапно проявили се застрахователни събития, като не дължи обезщетение при настъпване на преки и/или косвени вреди в резултат на неотстранени повреди от по-рано настъпили събития, влага, както и не се обезщетяват вреди изразяващи се в овлажняване, мухлясване, гниене на дървен материал, корозия на метални части, разрушаване на мазилки или отслабване на зидове и стени в резултат на бавното и продължително действие на подпочвена влага.

В о.с.з. на 04.02.2021г е изслушано заключението на СТЕ, изготвено от в.л. Г., съгласно което стойността на СМР за възстановяване на процесната сграда възлиза на сумата от 49000 лева без ДДС и 58800 лева с начислено ДДС. В тази сума са включени суми за дренаж- п. п.2-8 на стойност от 12 636 с ДДС. Според вещото лице в сградата е констатирано засягане в значителна степен на конструктивни елементи , конструкцията е разклатена, не е в добър вид, констатирани са дефекти в настилките, стените, носещите елементи, покрива.

В о.с.з. на 04.03.2021г е изслушана СТЕ, изготвена от в.л. Г., който установява,че конструкцията на жилищната сграда е сериозно увредена, имотът е неизползваем.

Според вещото лице щетите се дължат на продължително, дълговременно дълбочинно оводняване на основите на сградата от подземни и подпочвени води, съчетано в един момент /04.05.2018г/ с оводняване вследствие теч и авария. Според вещото лице имотът не е разполагал с отводнителна система, а ако беше разполагал с такава нямаше да има процесните поражения.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че на първия етаж и мазето в имота винаги си е имало влага, която била черна, и е стояла много време, но събитието е от преди три години. Пояснява, че когато е построена къщата не са се прилагали масово и наложително отводняване и дрениране и не е имало изисквания да се направи такова масово отводняване.

В о.с.з. на 04.02.2021г е изслушан свид. М. , син на ищеца, който установява,че след земетресението 2016г , баща му започнал да застрахова къщата. Къщата била здрава. Според свидетеля в края на април 2018г чули странен шум, като скърцане, а началото на месец май 2018г мазето на къщата било пълно догоре с вода. Според свидетеля се наложило да изгребват водата с кофи, наложило се да купят помпа.

Според свидетелят преди този момент не е имало такива случаи. Свидетелят установява,че къщата започнала да се пука, покривът бил като леген.Установява още,че навесът в двора бил пропаднал. Свидетелят установява,че след случая започнали да копаят около къщата, излели бетон и направили дренаж на самата къща с тръби, като изкарали водата навън.Според свидетелят водата извирала от земята.

4

Свидетелства още, че от ВиК установили,че водата е изворна.

В о.с.з. на 04.03.2021г е изклушана свид. А.Д., служител на ВиК, която установява,че според протокола за изследване на водата, която е сравнена с водата на водопроводната мрежа на същия адрес, водата от аварията била с различни качества от тази във водопроводната мрежа до процесния имот, което сочело, че аварията не е с вода доставяна до крайните потребители, а съгласно професионалния й опит, подпочвената вода била с показателите на водата, която била изследвана.

В о.с.з. на 22.04.2021г е изслушана свид. В.С. , съсед на ищеца, която установява, че в имота, в който живее, няма проблеми с течове и влага, тъй като е по- високо.

Сочи, че не е забелязала преди 2018 г ищецът да има такива проблеми в имота си.

Свидетелката установява,че пролетта на 2018г мазето на ищеца било пълно с много вода и две помпи не смогвали да я извадят, а след това ищецът извършил дейности по укрепване конструкцията на къщата, които продължили около година.

Предявен е за разглеждане иск, с предмет - реално изпълнение на договорно задължение, породено от договор за имуществена застраховка „Комфорт за дома” , сключен между страните.

Ищецът в обстоятелствената част на ИМ твърди, че е носител на вземане, породено от обстоятелството, че в срока на действие на договора за имуществена застраховка със застрахователно покритие за действие върху застрахованото имущество на подпочвени води, застрахованото имущество е увредено поради наводняване от подпочвени води.

В отговора на ИМ ответникът е навел възражение за това, че действието на подпочвени води е предвидимо и естествен процес , че не е налице застрахователно събитие, тъй като няма несигурлност и неизвестност на събитието. Според застрахователя ищецът е знаел за подпочвените води . Според ответника, дори и да се докаже, че наводнението е застрахователен риск, обезщетение не се дължи на основание чл. 4.1.7 и чл.4.1.12 от ОУ – поради конструктивни и строителни недостатъци на къщата и влияние на естествени климатични условия. Според застрахователят ищецът е следвало да изгради дренажна система, която да отвежда водата, като липсата на такъв е проектантска грешка.Възразява още, че ищецът е проявил груба небрежност поради това, че не е изградил такава система и не е предприел действия по ограничаване на щетите.Възразява още, че евентуално, обезщетението следва да бъде намалено на основание чл.395,ал.4 от КЗ поради непредприемане на мерки от застрахования да предпази имуществото.