Решение № 4423 от 11.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4423 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №

20235330103542 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът И. Ж. Т. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 2 588, 03 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 2 264 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 06.03.2020 г. - 07.03.2023 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 1-во число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до датата на подаване на исковата молба, в размер общо на 337, 62 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба и в допълнително становище съображения. Претендира разноски.

Ответникът Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че през процесния период ищецът е работил като ************************ в ответната ОД на МВР - гр. Пловдив на длъжност “**********************“ в ******„******************“ към ************** при ОД на МВР – гр. П.

1

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от ******************г. на вещото лице по ***** С. К., действително през процесния период ищецът е положил общо 1 630 часа нощен труд, полагащото му се за които възнаграждение му е било изплатено от ответника, като отчитането на положения нощен труд се е извършвало на тримесечие, а заплащането му – на 1-во число от месеца, следващ последния месец от тримесечието, в което е бил полаган. Същевременно, с оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 2007 г. (която е приложима в конкретния случай предвид характера й на специална норма по отношение на ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за неуредените от тях случаи), положеният от ищеца нощен труд за периода е следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент 1, 143 и съответно – да бъде допълнително заплатен този приравнен на дневен положен от ищеца нощен труд.

Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, положените от ищеца часове нощен труд през процесния период след приравняването им на дневен труд с коефициент 1, 143 стават 1 863, 1 часа и за тях се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 2 409, 17 лева (които не са били изплатени на И. Т.), а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 339, 69 лева.

При така установената фактическа обстановка и с оглед Определение от 29.07.2024 г., постановено по дело № С-435/2023 г. по описа на СЕС – VІ състав (което има приоритет пред Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС), съдът намира, че искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР се явява доказан по основание и до установения от ССЕ размер, до който размер следва да се уважи, заедно със законната лихва от 09.03.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, като за разликата над уважения до пълния посочен размер този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, а искът с правно основание чл.86 от ЗЗД – доколкото претендираният размер на мораторната лихва е по-нисък от установения от ССЕ действително дължим, се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на 1 000 лева – платено адв. възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 146, 37 лева ДТ и 200 лева депозит за ССЕ, а съобразно отхвърлената част от исковете на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение по съразмерност в размер на 300 лева.

С оглед фактическата и правна сложност на спора и общата цена на обективно съединените искове съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ: адрес

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: 129009870, със седалище и на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представлявана от 2

******************* Г. Н. М., ДА ЗАПЛАТИ НА И. Ж. Т., ЕГН **********, от гр. П., ул.

„*******************“ № **, със съдебен адрес: гр. П., ул. „***************“ № ***, ет.**, офис ****, адв. Т. Т., СУМАТА 2 409, 76 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 863, 1 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 06.03.2020 г. - 07.03.2023 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 1-во число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 09.03.2023 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 337, 62 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 09.03.2023 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 000 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 146, 37 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2 588, 03 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА И. Ж. Т., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, юрисконсултско възнаграждение по съразмерност В РАЗМЕР НА 300 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3