Акт от 14.10.2021, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 495/2021
- Подписан
- 14.10.2021
- В сила
- 14.04.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 118, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№530
14.10.2021г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от съдия Цв.
Димитрова административно дело №495 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.
118, ал.3, вр. ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Н.С.А. ***, депозирана през процесуален представител, против Решение № 1012-26-169-4 от 07.05.2021г. на Директора на ТП н НОИ-Хасково, с което е отхвърлено оспорването на жалбоподателя против Разпореждане № **********/2140-26-277 от 02.04.2021г. на Ръководителя на“Пенсионно осигуряване“ към ТП на
НОИ-Хасково.
Твърди се, че решението е неправилно, като противоречащо на материалния закон.
Сочи се, че неправилно е приложено материалното право относно незачитането на трудовия стаж за времето от
14.09.1973г. до 01.11.1975г. – 02г.01м. и 18 дни – период на отбиване на военна служба като действителен стаж. В тази връзка се твърди, че нормата на пар. 1, ал.1 , т.12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето му като такъв следвало да бъде съгласно нормативната уредба действаща към полагането му.
Излагат се и доводи, че неправилно не е зачетен трудовият стаж за периода от м.01.1976г. до м.12.1984г. Незаконосъобразно в обжалваното решение била игнорирана доказателствената стойност на валидно издаден документ с правно основание чл. 40 от
НПОС – Удостоверение № 46 от 07.04.1992г. издадено от Кметство с. Пчелари, община
Стамболово. Наличният архив на ТП на НОИ-Хасково бил непълен и не бил критерий за отмяна на наличното безспорно доказателство.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и от негов пълномощник.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ, гр. Хасково, чрез процесуален представител, в съдебно заседание заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.12.2020г. жалбоподателят Н.С.А. подал до
Директора на ТП на НОИ-Хасково заявление с вх. № Ц 2113-26-2079/03.12.1920г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си, същия приложил документи удостоверяващи трудовият му и осигурителен стаж, като декларирал че не съхранява трудовата си книжка, тъй като е изгубена.
Към преписката било приложено и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 001/13.01.2021г., съгласно което Н.С.А. и Н. И. А.са имена на едно и също лице.
С уведомително писмо изх. № Ц5531- 26-670-1 от 25.01.2021г. Началника на сектор“ОА“ при ТП на НОИ-Хасково уведомил Н.С.А., че не може да издаде удостоверение за осигурителен стаж образец УП-13 за периода 01.01.1976г. до 31.12.1984г. по данни от документите на ТКЗС с.Пчелари, обл.Хасково. Уведомителното писмо било връчено на адресата си на 01.04.2021г., съгласно саморъчно удостовереното от него в разписка от същата дата. Няма данни и не се твърди същото да е обжалвано, съгласно удостовереното от ответника в писмо вх. № 4387/02.2021г. представено в хода на съдебното производство, същото е влязло в сила , поради необжалването му в законоустановения 14-дневен срок.
С разпореждане № **********/2140-26-277 от 02.04.2021г. Ръководителя на „ПО“ при
ТП на НОИ-Хасково отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.С.А.. В разпореждането било отразено, че зачетеният стаж за времето на военна служба от 14.09.1973г. до 01.11.1975г. с продължителност 02г.01м. и 18 дни не представлява действителен осигурителен стаж по смисъла на пар. 1, ал1, т.12 от ДР на КСО. Посочено било и че осигурителен стаж към ТКЗС, с. Пчелари за периода 01.01.1976г. до
31.12.1984г. не е зачетен, поради уведомително писмо № Ц5531-26-670-1 от 25.01.2021г. на сектор“Осигурителен архив“, с което е уведомил, че за периода м.01.1976г. – м.12.1984г. за лицето липсва информация в документите за осигурителен стаж и доход .
На 09.04.2021г. с жалба вх. № 1012-26-169 Н.С.А. оспорил така издаденото разпореждане пред Директора на ТП на НОИ-Хасково.
С Решение № 1012-26-169-4 от 07.05.2021г. Директорът на ТП на НОИ, гр. Хасково приел, че жалбата е неоснователна и я отхвърлил.
Решението било обжалвано на 13.05.2021г. с жалба подадена чрез административният орган и заведена с вх. № 1012-26-169-5 от същата дата.
Горната непротиворечива по делото фактическа обстановка се установява въз основа на документите съдържащи се в административната преписка и допълнително приетите в хода на съдебното производство- Удостоверение обр.
УП-30 с № 46 от 07.04.1999г. издадено от
Кметство Пчелари, обл. Хасково и приемо
- предавателни документи от АПК и ТКЗ находящи се в региона на област Хасково.
По искане на оспорващата страна по делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели на Ф. К. С. и М. М. Ю..
Св.Фикрет Сербез е посочил, че с жалбоподателя са били колеги – трактористи в ТКЗС, с. Пчелари обл. Хасково. Свидетелят управлявал колесен трактор, а жалбоподателят верижен трактор. Св. Сербез твърди, че е започнал работа в съответното ТКЗС през 1977г., а жалбоподателят през 1976г., като са работили заедно до 1984г. Заявява, че не си спомня жалбоподателят да е напускал, постоянно са били заедно, като са работили на пълно работно време, а заплатите са изчислявани на норма. На въпроса дали през процесният период жалбоподателят е изпълнявал длъжността си и в землището на други ТКЗС и АПК, освен в ТКЗС-Пчелари, свидетелят посочва, че понякога са работили и към с. Силен и околните села.
Св. М. Ю.сочи, че познава жалбоподателя от 1985г., когато е работил в МТС Царева поляна. Заявява, че през 1985г., 1986г., 1987г.и до 1990г. жалбоподателят работел в същото МТС Царева поляна.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Проверяваното в настоящото производство решение изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117 ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 б. „ а” от КСО. Досежно потвърденото с оспорения акт разпореждане, последното също изхожда от компетентен издател, съобразно разпоредбите на чл. 98, ал.1, т.1 от КСО- от длъжностно лице на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, гр. Хасково.
Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички предвидени, в чл. 59 ал. 2 от АПК, вр. чл. 117 ал. 5 от