Решение № 335 от 18.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Варна, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100500307 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна, представлявана от Кмета И.П. срещу Решение № 1921 от 02.12.2021г., поправено с Решение № 2096 от 20.12.2021г. по гр.д. № 6536/2021г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД въззивната община е осъдена да заплати на Р.

АНГ. Г. с ЕГН ********** сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания понесени вследствие на увреждане - счупване на долния край на лъчевата кост на десен горен крайник, закрито, в дясно, настъпило на 09.09.2020г. вследствие неизправна настилка на тротоара на *** в близост до магазин „СБА“ в посока Червения площад в гр. Варна, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.09.2020г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 1 725.60 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди /1400 лв. за имплант, 300 лв. за болничен престой, 11.60 лв. потребителска такса и 14 лв. – за медицински консумативи/, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.05.2021г. до окончателното плащане на сумата.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, неотчитане на всички събрани по делото доказателства и константната съдебна практика. Изложени са доводи, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено и създаващо предпоставки за неоснователно обогатяване на увреденото лице. При определянето му съдът не е извършил 1 анализ и оценка на всички конкретни факти и обстоятелства от значение за формиране на преценката за справедливост на размера на паричното обезщетение и не е съобразил изискването за съответност на паричното обезщетение на действителния размер на болките и страданията. Така, по делото не е установена продължителността на конкретния възстановителен период; установено е от експертното заключение, че основните функции на ръката на ищцата са напълно възстановени; костта е сраснала, а останалите фини ограничения не са съществени, тъй като се компенсират от лакътя и ръката е в „работен режим“. Не е установено на ищцата да е предписана медикаментозна терапия свързана с настъпилите травматични увреждания. Така установеното е в разрез със събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Н. и Г., които не следва да се кредитират като обективни и при отчитане на възможната им заинтересованост в хипотеза на чл. 172 от ГПК, което не е съобразено в обжалваното решение. Недоказан по делото поради това остава твърдяния факт, че процесното травматично увреждане е поставило ищцата в положение на зависимост, в нужда от чужда помощ и грижи за период по-дълъг от възстановителния за идентично увреждане. Наред с горното следва да се съобрази, че към момента на непозволеното увреждане МРЗ за страната приета с ПМС № 350/2019г. е била в размер на 610 лв., а присъденото обезщетение възлиза на 13 кратния размер на същата.

Липсва произнасяне на следващо място по релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат – касае за тротоар със силно компрометирана тротоарна настилка, като състоянието му може да се възприеме от дълго разстояние. Тези неравности са изисквали повишено внимание и адекватна оценка на преминаването по тротоара, каквито ищцата не е проявила. Бездействието на ищцата при необходимост да прояви повишено внимание и да съобрази нарушената тротоарна настилка, съставлява необоснован риск, в пряка връзка с който е настъпил и вредоносният резултат. Като постоянно живееща в района се предполага, че пострадалата е познавала състоянието на настилката, като се отчете и факта, че е имала обективна възможност преди инцидента да възприеме неравностите, съответно да избегне настъпването на увредата. Като не е положила дължимата грижа, ищцата със собственото си виновно поведение е допринесла за настъпване на вредата, като основание за приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Неправилно също е определен началният момент на законната лихва в противоречие с приетото в ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, който следва да е датата на предявяване на исковата молба. Моли поради всичко изложено да се отмени решението в обжалваната част, а предявеният иск бъде отхвърлен с извод за неоснователност, а евентуално – присъденото обезщетение да се намали до справедливия му размер.

В отговор на жалбата Р. АНГ. Г. оспорва доводите в нея и поддържа, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно постановено.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК предявява насрещна жалба срещу Решение № 1921 от 02.12.2021г., поправено с Решение № 2096 от 20.12.2021г. по гр.д. № 6536/2021г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл.

86 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от нея срещу Община Варна иск за обезвреда за сумата 2 над 8000 лева до пълния предявен размер от 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания понесени вследствие на увреждане - счупване на долния край на лъчевата кост, закрито, в дясно, настъпило на 09.09.2020г. вследствие неизправна настилка на тротоара на *** в близост до магазин „СБА“ в посоча Червения площад в гр. Варна, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.09.2020г. до окончателното плащане на сумата.

Насрещната жалба е основана на оплаквания за несправедливост на решението в тази част. При определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил доводите, че до увреждането, ищцата била деен, самостоятелен, социално активен и полезен човек.

Настъпилото увреждане я е поставило в невъзможност да се самообслужва, станала зависима от близки и приятели, отнело възможността да бъде полезна на околните. Тези твърдения са установени от събраните по делото гласни доказателства. Отправя искане в тази връзка решението в отхвърлителната част да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди бъде уважен в пълен предявен размер.

В отговор на насрещната жалба, Община Варна оспорва доводите в нея. Отправя искане в тази част решението да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, всяка от страните поддържа изразената по спора позиция, като претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Р. АНГ. Г. срещу Община Варна съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове за обезщетение от непозволено увреждане с правно основание чл. 49 вр. 45 вр. чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 08.09.2020г. в гр. Варна непозволено увреждане на здравето – счупване на долния край на лъчевата кост на десен горен крайник, закрито, в дясно, в причинна връзка с неправомерно бездействие на служители на ответната община, на които е възложено поддържането и обезопасяването на пешеходните зони с тротоарна настилка, в причинноследствена връзка, с което за ищцата са произтекли вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата от момента на увреждането – 08.09.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 1725.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото непозволено увреждане на здравето, изразяващи се в направени разноски за лечение, както следва: 1400 лв. за имплант, 300 лв. за болничен престой, 11.60 лв. - потребителска такса и 14 лв. – за медицински консумативи, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Фактическите твърдения, на които се основават исковете са следните: на 3

08.09.2020г., около 20:00 часа в гр. Варна, при движение по тротоара на *** в посока Червения площад, ищцата се препънала на разместена, неравна, повдигната и необезоасена тротоарна плоча, загубила равновесие и паднала на земята. Вследствие падането получила травматични увреждания и изпитала силна болка в областта на дясната ръка и главата. Била транспортирана до Спешен кабинет на МБАЛ „Св. Анна“ АД, където й била направена репозиция с гипсова имобилизация. При направеното рентгеново изследване след падането върху дясната гривнена става е установена фрактура на дистален радиус. На 10.09.2020г. била приета в отделение по ортопедия в МБАЛ „Майчин дом“ ЕООД, където след оперативна интервенция – открита репозиция на фрактура с вътрешна фиксация – радиус и улна, престояла в болницата до 11.09.2020. По време и след операцията се наложил продължителен прием на медикаменти и болкоуспокояващи, поради изпитвани болки.

Последвали месеци на напълно имобилизирана дясна ръка с тежки болки и невъзможност за пълноценно самообслужване, необходимост от ежедневна помощ от близки. Болката, затрудненото движение на дясната ръка и слабостта, която изпитва и затруднения начин на живот продължават и до момента. Пълно възстановяване не е последвало – продължава да изпитва главоболие, страда от безсъние. Изпаднала в невъзможност да полага грижи за внучката си, за собствената си хигиена и тази на дома й. Постепенно изпитвала чувство на безпомощност и зависимост от чужда помощ. Същевременно сторила разноски под формата на изследвания, операция, лекарства, престой в болнично заведение в размер на цената на исковете за обезщетяване на имуществени вреди, а неимуществените възлизат на заявената искова сума. Поддържането на тротоарите в границите на урбанизираните територии се осъществява от общината, поради което тя носи отговорност за виновното бездействие на лицата, на които е възложила тази дейност. Отправила искане в тази връзка за положително произнасяне по делото

В отговор на исковата молба, Община Варна оспорила иска по основание и размер, в т.ч. факта, че на 08.09.2020г. на посоченото място е съществувала необезопасена тротоарна плоча, вследствие на препъване в която е настъпила описаната травма. Посочила, че пешеходната дейност следва да се осъществява с нужното внимание, т.нар. дължима грижа, каквато ищцата не е положила, с което от своя страна е допринесла и улеснила настъпването и механизма на увреждането. С оглед липсата в конкретния случай на правопораждащите факти на деликтната отговорност и недоказаност на действително понесени неимуществени вреди, отправила искане за отхвърляне на исковете, а евентуално за редуциране размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, с твърдения, че е прекомерно завишен.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените медицински документи се установява, че на 08.09.2020г. в 21:35 часа ищцата била прегледана Спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, при което е констатирана травма на ръка. На 09.09.2020г. ищцата е постъпила в МБАЛ „Майчин 4 дом – Варна“ ЕООД, където е проведено оперативно при поставена окончателна диагноза Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито, в дясно. Описаната оперативна интервенция е Открита репозиция на фрактура с вътрешна фиксация – радиус и улна.

Извършена е открито наместване на фрактура на дистален радиус в дясно и вътрешна фиксация със 2,4 мм заключваща плака и 1 бр. Киршнерова игла. Извършена е стерилна превръзка и мека имобилизация на крайника. Ищцата е изписана с подобрение, в добро общо състояние, при спокойна оперативна рана.