Решение № 65 от 14.07.2023, Районен съд - Белоградчик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Белоградчик, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20231310200145 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Образувано е по Жалба на К. М. К. от гр. Л., чрез адв. С. С. от ВАК, против Наказателно постановление № 420/ 02.05.2023 г. на Директора на РДГ Берковица, с което на осн. чл. 257, ал. 1, т. 2, предл. 3 – то от Закона за горите /ЗГ/, му е наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2, предл. 3 – то от Закона за горите, във вр. с чл. 50, ал. 7, във вр. с чл.

50, ал. 11 и чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид изложените в жалбата съображения. Твърди се, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Сочи се, че констатациите в АУАН и издаденото Наказателно постановление не отговарят на действителната фактическа обстановка.

В съдебно заседание, жалбоподателя или негов представител не се явяват. Депозирано е писмено становище.

1 процесуален

Въззиваемата страна не изпращат представител в съдебно заседание.

Представена са Писмени бележки, в които се моли съда да потвърди Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, предвид подробно изложените съображения.

По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – Г.

Б. Б. – „горски инспектор” в РДГ – Берковица – актосъставител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.

Съображенията на съда са следните :

Разпитаният в хода на делото свидетел на въззиваемата страна – Г. Б. Б.

– горски инспектор в РДГ – Берковица, установи следната фактическа обстановка: На посочената в Констативен протокол дата – 09.03.2023 г., била извършена теренна проверка в землището на с. Вещица, общ. Белоградчик, обл. Видин, в отдел 165, подотдел я1, имот № ***. Св. Б. бил с още двама свои колеги. В хода на проверката установили, че в имота, за който има издадено позволително за сеч, не е извършено маркиране в основите на стеблата на крайните дървета определени за сеч, каквото изискване има съгласно Наредбата за сечите в горите. Свидетелят заяви, че това е било задължение на лицето, което е подписало карнет описа, а именно: К. М. К., който е частен лесовъд. Негово е било задължението и отговорността да следи за маркирането на крайните дървета определени за сеч в основите на стеблата, след като той е подписал карнет – описа.

Поради това, за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2, предл. 3 – то от Закона за горите, във вр. с чл. 50, ал. 7, във вр. с чл. 50, ал. 11 и чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, св. Г. Б. съставил на жалб. К.

М. К., АУАН № 420 от 16.03.2023 г.

Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно постановление № 420 от 02.05.2023 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 257, ал. 1, т. 2, предл 3 – то от Закона за горите /ЗГ/, му е наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв.

2

От правна страна, съдът намира следното :

В този вид производства съдът осъществява цялостен служебен контрол за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство и е длъжен да отмени Наказателното постановление, в случай, че констатира пропуски, които са съществени по своя характер , дори и същите да не са инвокирани с жалбата.

Именно при извършване на този контрол за законосъобразност, съдът констатира, че са допуснати процесуални нарушения, които са съществени по своя характер и опорочават проведеното производство като цяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, ограничаването на площта в случаите по ал. 6, т. 1 се извършва чрез маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч, както и с отбелязване на височина 130 см с видим знак върху оставащите крайни дървета.

Свидетелят на въззиваемата страна – актосъставителя Г. Б., установи, че това задължение не е изпълнено от жалбоподателя, в качеството му частен лесовъд, упражняващ частна лесовъдска практика. Същият не е упражнил контрол и не е извършено маркиране в основите на стеблата на крайните дървета определени за сеч, каквото изискване има съгласно Наредбата за сечите в горите. Т.е., обвинението повдигнато на жалбоподателя се изразява в неупражнен контрол и бездействие.

Същевременно, от същия е ангажирана административнонаказателна отговорност на осн. чл. 257, ал. 1, т. 2, предл 3 – то от Закона за горите, съгласно която е предвидено наказание за длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.

Съдът намира, че санкционната разпоредба не съответства на нарушението, за което е наказан жалбоподателя К.. Както бе посочено по – горе, инкриминирано според обвинението, е бездействието на жалбоподателя – немаркиране на крайните дървета, определени за сеч. Не се установява нито от фактическата обстановка, нито от обвинението, същия да е издал документ в нарушение на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, каквото е съдържанието на санкционната норма на чл. 257, ал. 1, т. 2, предл. 3 3

– то ЗГ, на основание на която е наказан нарушителя.

Налице е пълно противоречие между обвинение, нарушените законови разпоредби от една страна и от друга страна – административнонаказателната разпоредба, на основание на която на жалбоподателя е наложено административно наказание.

Липсва корелация между действителна фактическа обстановка и санкционна разпоредба. На практика, жалбоподателя е обвинен за едно, а е наказан за друго нарушение.

Санкционната разпоредба, съответстваща на обвинението, повдигнато на нарушителя, е тази на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ, предвиждаща наказание за длъжностно лице или лице, упражняващо частна лесовъдска практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Именно за такова нарушение са налице данни – че жалбоподателя не е изпълнил свои задължения вменени му с подзаконов нормативен акт – Наредбата за сечите в горите.

В случая обаче на същия е наложено наказание на друго основание – чл.

257, ал. 1, т. 2, предл. 3 – то ЗГ, че е издал документ в нарушение на Закона, което по никакъв начин не съответства на нарушението.

И въпреки, че предвиденото административно наказание е едно също по вид и размер, съдът намира, че са налице основания за отмяна на Наказателното постановление. С неправилното определяне на санкционната разпоредба е нарушен основен принцип в административнонаказателния процес – санкционната разпоредба да съответства на нарушението. Липсата на корелация между извършено нарушение и съответстващо му наказание, е основание за отмяна на крайния акт, тъй като представлява съществен процесуален пропуск.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгл. чл.

143, ал.

1

АПК,

4 когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло Наказателното постановление, то въззиваемата страна по принцип е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест направените от жалбоподателя разноски по делото за адвокат, представлявал го по делото. В случая обаче такива не са претендирани, поради което съдът не присъжда разноски в полза на жалбоподателя.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 420/ 02.05.2023 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на К. М. К. от гр. Л., обл. М., ул.

„...........................“ № ..., с ЕГН **********, на осн. чл. 270, ал. 1, т. 2, предл.

3 – то от Закона за горите, му е наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв.

(триста лева) – за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2, предл 3 – то от Закона за горите, във вр. с чл. 50, ал. 7, във вр. с чл. 50, ал. 11 и чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 5