Решение № 489 от 07.03.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 07.03.2018г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,

VІ-18, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря КИРИЛКА

ИЛИЕВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2468 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищецът

„Б.” ЕООД / в несъстоятелност/ чрез синдика си И.С.Т., претендира да се признае за установено, че той е собственик на описаните движими вещи, конкретизирани в 36 позиции в таблица на стр.1 и 2 от исковата молба, като изтъква, че върху тези вещи бил учреден особен залог в полза на И.Б.Е. по договор от 10.11.2010г. за обезпечаване на вземане по договор от 22.01.2008г. с предмет ноу-хау за екологично производство. Сочи, че е открито производство по несъстоятелност на дружеството с решение на СГС, VІ-12 състав от 19.10.2011г. по т.д.№ 171/2011г., като вземането на И.Б.Е. не е прието и възражението на последния срещу неприемане на вземането му е отхвърлено с цитираното определение. Предвид горното счита, че г-н Е. не е кредитор на ищеца и няма вземане, поради което, тъй като залогът има акцесорен характер, същият не съществува. Сочи, че независимо от това на 12.09.2012г. И.Е. е сключил договор за покупко-продажба по чл. 37 от ЗОС на гореописаните вещи с купувач – ответника – „Б.2.” ЕООД, което дружество се е снабдило със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 6987/2012г. на РС – Русе. Изтъква се, че същите не са могли да бъдат придобити от ответника чрез продажба по реда на ЗОЗ, тъй като неговият праводател – И.Б.Е. не е кредитор на дружеството, тъй като е предявил вземането си в производството по несъстоятелност, но същото не е прието. Същевременно в молбата се сочи, че за снабдяване с вещите ответникът се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 6987/2012г. на Районен съд – Русе срещу И.Б.Е. за предаване на процесните движими вещи, като въз основа на който изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 2028330400784 на ЧСИ В.М.. С молбата от 14.04.2014г. ищецът е уточнил, че вещите са в негово владение, като е поискал конституиране като ответник по делото и на И.Б.Е.. С допълнителна молба от 05.01.2015г., с която ищецът сочи, че е придобил процесните вещи в резултат на покупко-продажби в периода от 2004г. до 2009г., като са и отразени в счетоводството му и доколкото ги държи, се позовава на презумпцията по чл. 69 от ЗС. Предвид гореизложените съображения се претендира признаване за установено спрямо двамата ответници, че ищецът е собственик на процесните движими вещи. В хода на съдебното производство и след възобновяването му поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител – адв. Н., като претендира и присъждане на разноски.

Ответникът

„Б.2.” ЕООД оспорва иска по съображения изложени в писмен отговор от 03.09.2013г. и допълнителен писмен отговор от 31.01.2014г., както и в хода на съдебното производство чрез процесуалните си представители – адв. М. и адв. Д., като поддържа, че твърденията на ищеца, че заложният кредитор И.Е. не може да предприеме действия за удовлетворяването си извън производството по несъстоятелност са неоснователни с оглед разпоредбата на чл. 43 от ЗОЗ. Твърди, че е придобил спорните вещи по договор за покупко-продажба, сключен по реда на чл. 37 от ЗОЗ, като ищецът е бездействал процесуално и не е упражнил правата си да оспори вземането по реда на чл. 36 от ЗОЗ. Поддържа, че е придобил процесните движими вещи и същите са негова собственост съгласно чл. 37, ал.4 от ЗОЗ и чл.

482 от ГПК, като има оригинерно придобивно основание. Поддържа, че е добросъвестно трето лице, което е придобило заложените от ищеца вещи при редовно проведена процедура по ЗОЗ и предявеният иск е неоснователен.

Вторият ответник – И.Б.Е. оспорва иска по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 05.08.2014г., както и чрез процесуалния си представител – адв. К.. Поддържа, че ищецът е претендирал отмяна на разпределението по реда на ЗОЗ, като претенцията му е отхвърлена от СРС, 50-ти състав с решение по гр.д.№ 59419/2012г., потвърдено от СГС. Поддържа, че доводите, че не притежава вземане към ищеца са несъстоятелни, тъй като погасяването на вземанията съгласно чл. 739, ал.1 от ТЗ би настъпило при прекратяване на производството по несъстоятелност, а и той сочи, че е предявил иск за установяване на вземането си по т.д.№ 3376/2012г. на СГС, VІ-20-ти състав. Позовава се на чл. 43 от ЗОЗ, като твърди, че синдикът е следвало да предаде заложеното имущество на заложния кредитор. Поддържа и че договорът за особен залог е действителен и не е обявяван за недействителен спрямо кредиторите по чл. 646 или 647 от ТЗ.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение на СГС, VІ-12 състав от

19.10.2011г. по т.д.№171/2011г. е обявена неплатежоспособността на „Б.“ ЕООД с начална дата – 22.04.2010г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик, като с определение от 20.12.2011г. И.Т. е назначен за постоянен синдик на „Б.“ ЕООД. На 08.02.2013г. от СГС, VІ-12 състав е постановено и решение по чл.710 от ТЗ, като дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността му.

С определение на СГС, VІ-12 състав по гр.д.№171/2011г. от 03.04.2012г. е оставено без уважение възражението на И.Е. срещу неприемане на вземането му по договор от 22.01.2008г. за внедряване на НОУ-ХАУ за екологично енергийно производство на растителни масла на стойност 4 900 000 лв., обезпечено с договор за особен залог от 10.11.2010г.

Не се спори и се установява от представения с исковата молба договор за покупко-продажба по чл. 37 от Закона за особените залози, сключен на 12.02.2012г. с нотариална заверка на подписите от 13.02.2012г. И.Е. е продал на ответника „Б.2.“ ЕООД описаните вещи, представляващи оборудване за добив на растителни масла, подробно описани в приложение № 1, като е посочено, че правото на продавача за разпореждане с вещите произтича от договор за особен залог, вписан в Регистъра за особените залози с №2010111000915 и пристъпване към изпълнение, вписано с разпореждане № 2012031600427. Уговорено е, че цената на оборудването е 13 000 лв., като същата ще бъде платена по банков път по описаната сметка. Представеното е заявлението за вписване на договора за особен залог, като залогодател е „Б.“ ЕООД, а заложен кредитор – И.Б.Е., потвърждение за вписване от 10.11.2010г., заявлението за вписване на пристъпване към изпълнение и потвърждение за горното от 16.03.2012г. Допълнително е представено авизо за местен превод от 12.09.2012г., от което е видно, че цената по договора за покупко-продажба от 13 000 лв. е внесена по сметка на депозитаря К.П.на 12.09.2012г., като за превода е представено и извлечение от сметка.

От ответника са представени списък на лицата по чл.39, ал.1 от ЗОЗ, имащи права върху описаното заложено имущество, които са процесните вещи и това са „Ю.Б.“ с първо по ред вписване и И.Б.Е. с трето по ред вписване, като списъкът е изготвен от депозитаря К.Х.П.и връчен на синдика на

12.10.2012г. съгласно представеното известие за доставяне на стр. 37 от делото.

Представен е и окончателен списък по чл. 39, ал.4 от ЗОЗ, изготвен от депозитаря П.и връчен на синдика И.Т. с известие на 04.12.2012г. Представено е и разпределение на получени суми по чл.39, ал.7 от ЗОЗ, видно от което получените от продажбата на имуществото, предмет на особен залог, 13 000 лв. са разпределени на заложния кредитор – „Ю.и Е.Д.Б.“ АД, като горното също е връчено с известие-обратна разписка на синдика.

С допълнителна молба от

05.01.2015г., ищецът е представил извлечение от инвентарна книга на „Б.“ ЕООД, която е към месец 13 2009г. Приложен е протокол за въвод във владение на „И.П.И.С.“ ЕАД в описания поземлен имот съгласно влязло в сила постановление за възлагане от 25.04.2013г., като в същия изрично е посочено, че в имота се намират движими вещи – машини и съоръжения, предмет на спор и договор за особен залог, като същите са в протокол опис от помощник нотариус при Петя Трендафилова от 01.11.2013г., който също е приложен към молбата.

Представено е и е прието по делото като доказателство решение на СГС, VІ-20 състав под № 258/01.02.2016г. по т.д.№ 3376/2012г., което съгласно отбелязването е влязло в сила на 12.12.2017г. и с което е отхвърлен предявения от И.Б.Е. иск по чл. 694 от ТЗ за признаване за установено, че съществува вземането му, представляващо възнаграждение, съответно на изпълнената част, по договор от 22.01.2008г. за внедряване на НОУ-ХАУ за екологично енергийно производство на растителни масла на стойност 4 900 000 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Спорният въпрос по делото е дали продажбата на процесните вещи, която е извършена от заложния кредитор И.Е. е породила вещно-прехвърлителното си действие, като ищецът твърди, че това лице не е кредитор, няма вземане, следователно няма и легитимацията на заложен кредитор, за да може да извърши такава продажба. Следва да се има предвид, обаче, че в настоящото производство не е въведен като предмет на делото нито по исков ред, нито чрез възражение спор относно валидността на договора за особен залог или относно действителността на самата продажба, осъществена с договор от 12.09.2012г., а се оспорва единствено транслативния ефект на същата. Безспорно е, че с влязло в сила съдебно решение е отречено правото на вземане на И.Е. по договора от 22.01.2008г., за обезпечение на който е сключен процесния договор за особен залог.

Договорът за особен залог има характеристиката на обезпечителен/акцесорен по отношение на друго/главно правоотношение, от което произтича обезпеченото вземане, но също така има и специален ред за сключване, пораждане на действие, пристъпване към изпълнение, изисквания за действителност, прекратяване на действието и пр., като по отношение на него е валиден специалният режим на Закона за особените залози / ЗОЗ/, като разпоредбите на общия граждански закон ЗЗД могат да бъдат прилагани субсидиарно, ако Законът за особените залози препраща към общия граждански закон (ЗЗД) за неуредените в него случаи. Процесният договорът за особен залог е вписан в ЦРОЗ и макар самото вписване да не е елемент от фактическия състав на договора, то охранителното производство по вписването в ЦРОЗ има значение както за легитимацията на кредитора като заложен такъв, така и спрямо третите лица. В случая е налице редовно вписване на договора за особен залог, както и редовно вписване на пристъпване към изпълнение от кредитора по чл. 32 от ЗОЗ. Вписването на пристъпването към изпълнение е последващо спрямо решението за откриване производство по несъстоятелност по отношение на залогодателя, тъй като решението на СГС по т.д.№ 171/2011г. е от 19.10.2011г. за откриване на производството понесъстоятелност е вписано в ТР под № 20111109162448, т.е. на 09.11.2011г., а вписването на пристъпването към изпълнение е на 16.03.2012г. В случай на открито производство по несъстоятелност, за залогодателя по договор за особен залог е приложима императивната разпоредба на чл. 43, ал. 1 от ЗОЗ, която в редакцията към спорния процесен момент /2011-2012г./, постановява, че откриването на производство по несъстоятелност на залогодателя не спира започнатото изпълнение по чл. 32 от ЗОЗ. В случая, обаче, такова започнато изпълнение към датата на откриване на производството по несъстоятелност на „Б.“ ЕООД / в несъстоятелност/ не е налице, тъй като пристъпването към изпълнение е заявено и вписано след решението за откриване на производство по несъстоятелност. Към настоящия момент съгласно действащата редакция на чл. 43, ал. 4 от ЗОЗ, която е приета с ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., е регламентирано, че когато за залогодателя е открито производство по несъстоятелност, преди да е вписано пристъпване към изпълнение, заложният кредитор се удовлетворява в рамките на производството по несъстоятелност. Към онзи момент, обаче, законът не е имал такава норма, а съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗОЗ е било предвидено, че ако изпълнението по ЗОЗ не е започнало, синдикът е длъжен да предаде имуществото на заложния кредитор, когато установи наличието на залози, вписани по реда на този закон. Когато кредиторът по особения залог пристъпва към изпълнение по реда на чл. 32 от ЗОЗ след откриване на производството по несъстоятелността, синдикът процедира по същия начин, както и когато кредиторът е пристъпил към изпълнение преди откриване на производството по несъстоятелността, но е възможно да се поставят повече проблеми с оглед момента, в който е направено пристъпването. Възможно е кредиторът да се откаже от изпълнението по особения залог (по негова преценка), но само ако впише изоставяне на изпълнението (чл. 32, ал. 3 и чл. 26, ал. 3, т.