Решение № 674 от 17.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Бургас, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20252120106483 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от В. Г. К., ЕГН ********** от гр. *** против “АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. П. Д., с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл.128 от КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищеца и неговата отмяна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца полагащото му се месечно трудово възнаграждение за периода от *** г. до *** г. в размер на 475.20 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа, поради незаконното му уволнение от *** г. до *** г., когато е започнал нова работа, в размер на 950.40 лева.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен трудов договор № ***, съгласно който е бил назначен и изпълнявал длъжността охранител в отдел „Администрация” и месторабота в ***. Той полагал труд за ответника, като изпълнявал своите задължения, съгласно трудовия договор и длъжностната характеристика, отговорно, точно и добросъвестно. Твърди, че през месец ***г., без да е допускал никакви нарушения на трудовата дисциплина, работодателят е прекратил процесния трудов договор на ***г., като го е уволнил дисциплинарно. Не му били поискани писмени обяснения, нито му е връчена заповед за уволнение. Разбрал за уволнението си от справка на НАП. В периода от ***г. до ***г. ищецът добросъвестно изпълнявал задълженията си, но не му било платено трудово възнаграждение. При изпълнение на трудовите му задължения, на ***. в обекта на дружеството - стопанския двор, са навлезли трети лица - охранители, които са отстранили всички присъстващи в сградата и двора лица под предлог, че са упълномощени от съдружника *** да осъществяват контрол върху дейността на „АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД.

След тази дата ходил до местоработата си в *** всеки ден, но не е бил допуснат.

Многократно звънял на управителя Д. който не му е отговорил. На практика в периода от 1

*** до датата на уволнението не е бил допуснат до работното си място, въпреки че всеки работен ден се е явявал. Моли исковете да се уважат.

В законоустановения срок ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че трудовият договор не носи подписа на управителя на дружеството. Не е налице основание за заплащане на трудово възнаграждение, понеже работникът не се е явявал на работа и не е извършвал трудова дейност. Ищецът никога не е полагал труд при дружеството, в това число и в периода, посочен в исковата молба. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че не е бил допускан до работа, защото работникът изобщо не се е явявал на работа, в това число за процесния период. Не са изложени причини, поради които ищецът счита уволнението за незаконно. Освен горното ответното дружество твърди, че са били налице фактически и правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, като е спазена разписаната в КТ процедура за това. Наложеното наказание е съответно на тежестта за нарушението.

Искът е неоснователен и като предявен извън сроковете по чл.358, ал.1, т.2 КТ. Моли исковете да се отхвърлят.

С нарочна молба ищецът е заявил, че за периода от ***г. до ***. претендира да му се изплати трудово възнаграждение в размер на 260.19 лева, а за периода от *** до ***г. претендира да му се изплати обезщетение за незаконното му недопускане до работа в размер на 289.10 лева.

В съдебно заседание е уточнено, че трудовото възнаграждение се претендира в размер на 289.10 лева за периода от ***г. до ***., а обезщетението за недопускане до работа се претендира в размер на 260.19 лева за периода от *** до ***г.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от трудов договор от *** ищецът е назначен на длъжността охранител към ответното дружество в отдел „Администрация“ и посочена месторабота - ***, на четиричасов работен ден, за неопределено време. Уговорено с трудовия договор е основно месечно възнаграждение от 600 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнася, плюс добавка от 0. 60 % за всяка година трудов стаж при този работодател.

От писмо на НАП се установява, че за ищеца има подаден електронен трудов запис за прекратяване на трудовия договор от ***г., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ /дисциплинарно уволнение/.

Видно от Заповед № ***. на управителя С. П. Д., ищецът е бил уволнен дисциплинарно, на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ, поради неявяване на работа в продължение на два и повече работни дни. Представена е и Заповед № *** с аналогично съдържание, в която е посочено подробно и нарушението на трудовата дисциплина с посочени конкретни дати, на които ищецът не се е явил на работа. Периодът е от *** до *** По делото е налична покана с изх. № ******, с която работодателят е отправил до ищеца искане в 3-дневен срок да предостави писмени обяснения във връзка с отсъствието му от работа от *** до момента. Поканата е изпратена с обратна разписка до адрес в ***, партер и от обратната разписка е видно, че е получена от ищеца на ***.

Във връзка с връчването на горната пратка, като свидетел по делото е разпитан Н.

П. - куриер към ***, който е посочил, че в случая не може да се сети дали при връчване на пратката е проверил самоличността на получателя. Не си спомня как се е убедил в самоличността на лицето и кой ден е посетил адреса.

Представено е уведомително писмо от управителя на дружеството до ищеца, в 2 което последният е помолен да получи и подпише горепосочените двете заповеди, с за прекратяване на трудовото правоотношение с налагането на дисциплинарно наказание уволнение. Писмото е изпратено с обратна разписка, като адресът на получаване отново е ***, партер, като няма данни същата да е достигнала до адресата.

По делото страните са ангажирали и гласни доказателства. Свидетелят Р., бивш работник в дружеството, е заявил, че до ***. е ходел редовно на работа. Ищецът също работел там като охрана. До ***. ищецът също ходел редовно на работа, като не е отсъствал.

На ***. стопанският двор бил затворен. Свидетелят звъннал на управителя, но никой не вдигнал, след което той си тръгнал. На *** отново отишъл до работа, но вратите на двора били заключени. След това отново ходил един два пъти до там, но всичко било заключено.

След ***. ищецът също идвал един или два пъти до работа.

Свидетелят Р. Г. - *** към ответното дружеството от ***. до *** г., заявява, че не познава ищеца и не го е виждал. В стопанския двор не е имало назначени хора за охрана.

Имало само шестима служители, но те били трактористи.

По искане на ответното дружество е изслушан ищецът по реда на чл. 176 от ГПК, като същият е заявил, че е изпълнявал задълженията си в *** като охрана на 4-часов работен ден. Управителят *** му възлагал задачи. На смяна бил сам.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Няма данни заповедта за прекратяване на ТПО да е била връчена на ищеца, доколкото пратката е била върната на изпращача. Тази заповед обаче е валидно връчена в хода на делото, с връчване на отговора на исковата молба на ищеца /заповедта е приложение към отговора/. След връчването й в хода на делото, заповедта за уволнение е постигнала правния си ефект, като процесното ТПО е прекратено.

Искът за отмяната на уволнението е основателен. С оглед правното естество на първия иск - за отмяна на уволнението следва на първо място да бъде установено спазени ли са императивните разпоредби на закона, приложими при процедура по налагането на дисциплинарното наказание. При положителен отговор на този въпрос следва да се изследва налице ли са установените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, послужили като основание за нейното издаване; наложеното наказание и съответствието му с тежестта на нарушението; обстоятелствата, при които е било извършено; поведението на работника.

В тази връзка съдът намира, че не са спазени императивни правни норми в хода на дисциплинарното производство. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, визира задължение на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, като гаранция за защита на неговите права и интереси. Видно от доказателствата по делото, изпратената до работника покана да се яви в тридневен срок от получаването й при работодателя, за да даде обяснения по повод неявяването му на работа от ***, е била формално връчена на ищеца, чийто подпис е положен на обратната разписка. Той обаче в срок оспори авторството на подписа си, като беше открито производство по чл.193 ГПК за установяване на оспорването. Назначената по делото съдебно-графологична експертиза е дала заключение, че подписът срещу графата “Приел“ в обратната разписка от ***. не е положен от ищеца К.. Следователно, оспорването е успешно. Ищецът не е автор на подписа, не го е полагал, поради което няма данни, че именно той е получил поканата да даде обяснения защо не ходи на работа. Налага се извод, че работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.193 КТ да изиска и приеме писмените обяснения на работника. Процедурата по налагане на наказанието не е спазена, което опорочава извършеното дисциплинарно уволнение. Ето защо съдът намира, че само на това основание съдът следва да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и трябва да бъде уважен.

3

По отношение на иска за трудово възнаграждение:

Ищецът е бил в ТПО с ответника, на основание сключен трудов договор от *** Противно на заявеното в отговора, съдът намира, че К. е ходил на работа и е изпълнявал трудовите си задължения. Това се установява от показанията на св. Р., който е категоричен, че ищецът до ***. е бил на работа и не е отсъствал. За недостоверни се преценяват показанията на св. Григоров, който е заявил, че нито познава ищеца, нито в стопанския двор имало назначени пазачи. Тези показания противоречат на трудовия договор, както и на самите действия на ответника по прекратяване на ТПО. Ако въобще ответникът не е бил наемал пазачи, тогава се поставя въпросът защо ще издава заповеди за уволнение. Така че ищецът е работел до ***. при ответния работодател и за това време /***/ му се дължи трудово възнаграждение. Няма данни такова да е заплатено. Според трудовия договор, заплатата на ищеца е била 600 лева в брутен размер, отделно обаче му се полага и добавка за трудов стаж от 0.60% за всяка година трудов стаж. Не е ясно какво е цифрото измерение в пари на добавката за стаж, но доколкото ищецът твърди, че последното му трудово възнаграждение е от 607.20 лева бруто, съдът приема твърдението му за правдоподобно.

Така че брутната заплата, включително добавката за трудов стаж, е била 607.20 лева за цял месец. Така за един ден, ако се приеме, че месецът има 22 работни дни, трудовото възнаграждение е 27.60 лева. За периода от ***. до ***., който съдържа 10 работни дни, ще се дължи брутно възнаграждение от 276 лева. Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца възнаграждение от 276 лева или 141.12 евро за посочения период, ведно със законната лихва от исковата молба до изплащането, като се отхвърли искът за горницата до 289.10 лева или 147.81 евро.

По отношение на претенцията по чл. 213, ал. 2 от КТ за обезщетение за недопускане до работа, съдът намери следното: