Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 104 от 10.04.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 118/2019
Вид
Решение № 104
Подписан
10.04.2020
В сила
27.05.2022
Състав
АТАНАС ДИМОВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.11, ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.15, ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.32 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.33 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 3, ал. 1, т.1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.3, ал.2, т.3 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.6 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.95, ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.95а, ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.95б, ал.1 т.2 · Закон за авторското право и сродните му права

Р Е Ш Е Н И Е

№104 10.04.2020 г. гр.Стара

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ - ми състав в публично заседание, проведено на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. АТАНАСОВ

Секретар:

Павлина Георгиева като разгледа докладваното от съдия А. Атанасов гр.д. № 118 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П.Д.Т. *** срещу Фондация „Ч.“ - гр.Казанлък и „Рамита – 2008“ ЕООД - гр.Казанлък, с която са предявени кумулативно обективно и пасивно субективно съединени искове, с които се претендира солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение в размер на 1 000,00 лв., част от пълното обезщетение в размер на 100 000,00 лв., за претърпени имуществени и неимуществени вреди от нарушаване на авторското му право и за осъждане на ответниците да преустановят нарушенията на авторското право, изразяващи се във възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от първите пет сборника от „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, преиздадени в периода 2016 – 2019 година.

В хода на производството на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на иска чрез увеличение по размер на предявения от П.Д.Т. срещу Фондация „Ч.“ - гр. Казанлък и „Рамита – 2008“ ЕООД гр. Казанлък частичен иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в нарушаване на авторското му право, като същият се счита предявен за сумата от 26 000,00 лв., представляваща част от пълното претендирано обезщетение от 100 000,00 лв. вместо първоначално заявения с исковата молба размер от 1 000,00 лв., представляващ част от претендирания размер от 100 000,00 лв.

Ищецът твърди, че е автор в хипотезата на чл.3, ал.2, т.3, предл. ІІІ–то от ЗАПСП на пет от шестте тома на изданието „Ч..

Събрани произведения в шест тома“, а именно том І „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Стихотворения, разкази, фейлетони“, том ІІ „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Стихотворения, разкази, фейлетони“, том ІІІ „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Разкази, анекдоти, афоризми, миниатюри, спомени, пътеписи“, том ІV „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Статии, изказвания, краеведски изследвания, кореспонденция“ и том V „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Дневници“, реализирано от издателство „Абагар“ гр.Велико Търново през 2013 година, т.к. в продължение на повече от двадесет години полагал усилия да проучи, селектира и компилира библиографски данни, бази данни и произведения на Д.Ч.-Ч.и да ги включи в изданието.

Шесттомникът бил издаден през 2013 година със съгласието на П.Т. и финансовото съдействие на Фондация „Ч.“, като последната не притежавала авторски права върху сборниците, нито й било отстъпвано право за тяхното възпроизвеждане и разпространение.

През същата година това издание било отличено от Асоциация „Българска книга“ с най-високата награда за принос в българската литература „Златен лъв“.

Твърди се, че в периода 2016 - 2019 година Фондация „Ч.“ и „Рамита-2008“ ЕООД са преиздали шесттомника, като са възпроизвели и разпространявали изданията на територията на цялата страна, без ищецът да им е отстъпвал авторски права или право на ползване върху произведенията, и неговото име не било посочено като автор на подбора и редакцията.

Поради това ищецът счита, че от страна на ответниците е налице непозволено използване, по смисъла на ЗАПСП, изразяващо се в непризнаване на авторството, непосочване на неговото име, възпроизвеждане и разпространение сред неограничен кръг лица на екземпляри от произведенията и незаплащане на дължимо възнаграждение за всеки вид използване.

Ищецът твърди, че в резултат на непозволеното използване е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в обедняването му поради неполученото дължимо авторско възнаграждение за сметка на обогатяването на ответниците, изразяващо се в получените приходи като функция на артистичната стойност на произведенията.

Според него при определяне на справедливото обезщетение следва да се има предвид нарушаването от ответниците на редица негови права, като да иска признаване на своето авторство, да иска името му да бъде обозначено по съответния начин върху произведението, да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, да внася изменения и допълнения в произведението, както и системността на нарушенията, доколкото ответниците са нарушили авторските му права върху пет отделни произведения.

Ищецът твърди, че в резултат на непозволеното използване е претърпял неимуществени вреди, т.к. след установяване на нарушенията прекъснал всичките си контакти с обществения и културен живот на гр.Казанлък, контактите си с колеги, приятели и познати, а в отношенията със семейството си станал нервен, раздразнителен и избухлив.

След положените от него усилия да издири, събере, проучи и редактира произведенията на Ч., които били включени в отделните сборници, и да изработи справочния апарат за всеки от тях, ищецът се чувствал изключително унизен и обиден, че не е бил уведомен за предстоящото преиздаване, че не е било признато авторството му, като е било премахнато името му като автор на подбора и редакцията на сборниците.

Били са засегнати честта му, доброто му име и репутацията му, които вече си бил изградил като автор на сборниците, т.к. изданието било получило национална награда, а на ищеца било предложено да защити докторска степен с работата си върху него.

Изпитаните психически дискомфорт, негативните емоции и емоционалния стрес следвало да се имат предвид в аспекта на влошеното здравословно състояние на П.Т., който страдал от хипертонична болест на сърцето и инсулинозависим диабет с ретино- и полиневропатия.

Претендира се солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди от нарушаване на авторското му право в размер на 26 000,00 лв., представляващо част от пълното обезщетение в размер на 100 000,00 лв., както и осъждането на ответниците да преустановят нарушенията на авторското му право, изразяващи се във възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от първите пет сборника от „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, преиздадени в периода 2016 – 2019 година.

Претендира и за присъждане на направените в производството съдебни разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „Рамита-2008“ ЕООД, с който исковете са оспорени като неоснователни.

Оспорва се твърдението на ищеца, че същият има качеството „автор“ на процесните произведения, като се сочи, че П.Т. не притежава съгласието от носителя на авторските права върху отделните произведения на Д.Ч.-Ч.. за включването им в сборниците.

Освен това ответното дружество посочва, че въз основа на договор от 20.02.2013 година Литературно-художествен музей /ЛХМ/ „Ч.“ е представил на Фондация „Ч.“ предпечатен материал за изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, а музеят е бил представляван от ищеца, който е бил негов директор.

От своя страна дружеството имало сключени договори с Фондация „Ч.“ за издаване на събраните произведения, в които бил уточнен и вида на преиздаването им, а част от всяко издание било предоставяно на фондацията, като същата приемала изданията без забележка.

Претендира се отхвърляне на исковете.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника Фондация „Ч.“, с който исковете са оспорени като неоснователни.

Оспорено е твърдението на ищеца, че същият има качеството на „автор“ на процесните произведения.

В тази връзка се посочва, че носител на авторските права върху отделните произведения на Д.Ч.-Ч.. е Община Казанлък, която чрез общинския си съвет учредила Фондация „Ч.“, чиято основна цел била запазването, разпространението и популяризирането на творчеството на автора, а друга основна цел била поддържането, обновяването и развитието на Литературно-художествен музей /ЛХМ/ „Ч.“ и попълването на неговото фондово творчество.

В изпълнение на целите през 2013 година Фондация „Ч.“ организирала издаването на сборник с всички известни към онзи момент произведения на Ч., като за целта Община Казанлък указала на ЛХМ „Ч.“ да представи наличните в музея произведения.

В изпълнение на разпореждането на 20.03.2013 година бил сключен договор между ЛХМ „Ч.“ и Фондация „Ч.“, по силата на който музеят предоставил на фондацията предпечатен материал за изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, а фондацията поела ангажимента за издаването и разпространението на материала.

Съгласно този договор П.Т. фигурирал единствено като представител /директор/ на ЛХМ „Ч.“, а Община Казанлък никога не му била възлагала в лично качество да извършва подбор и селекция на произведенията на Ч., и да създава съставно произведение, нито му била давала съгласие да извършва подобна дейност.

Освен това при подготовката на изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, издадено през 2013 година основно били използвани издадените през 1971 година от издателство „Български писател“ „Ч..

Съчинения в три тома“, като съдържанието и жанровата подредба на изданието от 2013 г. се базирали на изданието от 1971 г.

Ответникът оспорва да е извършвал нарушения на авторското право на ищеца, т.к. издадените през 2013 година сборници не представлявали произведение, по смисъла на чл.3, ал.2, т.3 от ЗАПСП, предвид че при съставянето им не била проявена творческа дейност.

Тъй като ищецът не притежавал качеството „автор“ липсвало задължение името му да се обозначава при използване на произведението или при издаването му в повторен тираж.

Липсвало непозволено използване на произведения, по смисъла на ЗАПСП чрез възпроизвеждането и разпространението им, т.к. носителят на авторските права върху отделните произведения бил дал съгласието си, а т.к. ищецът не притежавал качеството „автор“, не можел да претендира за неправомерно използване на произведенията.

Оспорва се да са настъпвали каквито и да било вреди, т.к. съгласно договора от 20.03.2013 г. между ЛХМ „Ч.“ и Фондация „Ч.“ П.Т. категорично заявявал, че се отказва от каквито и да било финансови претенции към фондацията, във връзка с издаването на сборниците „Ч.. Събрани произведения в шест тома“.

Искът за осъждане на ответниците да преустановят нарушението на авторското право на ищеца също се оспорва като неоснователен, предвид липсата на извършено нарушение.

Претендира се отхвърляне на исковете като неоснователни и присъждането на съдебно-деловодни разноски.

При условията на евентуалност се претендира присъждане на обезщетение в предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник - адвокат, чрез когото поддържа исковете и пледира за уважаването им, както и за присъждането на разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника Фондация „Ч.“ адвокатско възнаграждение.

Ответника Фондация „Ч.“ се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва предявените искове и пледира за отхвърлянето им, както и за присъждането на разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Ответното дружество

„Рамита - 2008“ ЕООД – редовно призовано, не се представлява от законен или процесуален представител.

След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

Не се спори между страните, а и от представените от ищеца писмени доказателства се установява, че през 2013 година са били издадени от Фондация „Ч.“ – гр.Казанлък и издателство „Абагар“ – гр.Велико Търново пет от шестте тома на изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, а именно том І „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Стихотворения, разкази, фейлетони“, том ІІ „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Разкази.Фейлетони“, том ІІІ „Ч..

Събрани произведения в шест тома. Разкази, фейлетони, анекдоти, афоризми, миниатюри, спомени, пътеписи“, том ІV „Ч.. Събрани произведения в шест тома.

Статии, изказвания, краеведски изследвания, кореспонденция“ и том V „Ч..

Събрани произведения в шест тома. Дневници“.